За политиката
от низините

Който си мисли, въобразява или заблуждава, че властта днес в България е нещо различно от съветска власт е елегантно казано: мил наивник.

Какво всъщност беше това съветска власт?

Връщам се веднага в годините назад, някъде в първата половина на ХХ век. Според “знаменитото” определение на Ленин – съветска власт плюс електрификация било равно на комунизъм.

Да видим сега в ХХІ век как изглежда тази иначе шармантна дефиниция. Комунизъм – такова нещо няма. Ако приемем капитализма за отправна точка, то формулата би изглеждала така: електрификация минус съветска власт е равна на капитализъм. От всякъде ни уверяват обаче, че това тук и сега било демокрация. Но за съжаление и демокрация не е. Това, което остана е гола съветска власт, почти без електрификация.

Тук мисля, че е мястото да помоля тези, на които им се струва мнението ми за прекалено крайно, да преустановят четенето.

И така, какво ми дава основание за подобно еретично твърдение.

Първо. Един от фундаменталните признаци на съветската власт беше липсата на свободен пазар. Днес не е по-различно, каквото и да ви говорят, внушават от екрана на електронните медии или повтарят до припадък като заклинание. Защо? Елементарно. Смятам да се аргументирам, използвайки един стратегически за всяка уважаваща себе си държава отрасъл като енергетиката. За никого не е тайна, че енергетиката остана един от малкото почти “военизирани” отрасли в националното стопанство, поради строгата регламентация на всички дейности осъществявани в сектора.

Може да звучи странно за хора, външни на системата, но това все още е сфера, в която нареждания, дошли по факс /от Системен Оператор, Министерство на икономиката и енергетиката или Държавна Комисия за Енергийно и Водно Регулиране - ДКЕВР/ с гриф “НЕЗАБАВНО” действително се изпълняват незабавно, независимо от формата на “собственост” на конкретното дружество, поради наложените и поети ангажименти чрез лицензните, регистрационни и разрешителни режими.

Енергийният пазар /електроенергетика, топлоенергетика и газоснабдяване/ е всичко друго, но НЕ и свободен пазар. Няма как да го удостоим с тази квалификация поради следното. Първичните енерго ресурси - природен газ и ядрено гориво са вносни. Внася ги държавата. Цената съответно – също се определя от държавата чрез ДКЕВР. Напоследък и количествата /особено за газта/ започнаха да се определят от държавата /писмо на Булгаргаз № БГ-51-000-303 от 11.02.2008/. Цената на въглищата, независимо местни или внос, чрез трансформа-ция отново се регулира от държавата през цената на крайния продукт – енергията.

Поради спецификата на енергийните инфраструктури и лицензионните ограничения по територия, няма как да има паралелни структури в топлоснабдяването и газоснабдяването. И не защото пазара не може “да поеме” подобно разнообразие, а защото държавата, чрез политиката си, предопредели съществуването на монополи. Плахият опит за истински свободен пазар в електоенергетиката, но само за частта, свободна след задоволяване на регулирания пазар, приключи миналата година с търгуваната свободна квота електроенергия от ЧЕЗ /генерация ТЕЦ Варна/. Други опити няма.

В крайна сметка държавата определя цената на суровината и цената на крайния продукт - енергията, ограничава възможността за износ, т.е. задължава производи-теля да продава на пазар, указан от нея, при цени, указани от нея /пример: преустановяване износа на електроенергия до края на м. март тази година/.

Е, свободен пазар ли е това …

Второ. Този признак на съветската власт е в пряка връзка и зависимост от първия – наричаха го централизация.

Някак си енергетиката, поради спецификата на производството, остава напълно в зоната на това “прекрасно” понятие – централизация. Колкото и да ни се струва, че формата на собственост е разнообразила пейзажа /фигуративно казано/ при генерацията и доставката - /ЕРР, ТЕЦ, топлофикации/, държавата остава основният и главен играч в полето енергетика чрез НЕК, АЕЦ, Булгаргаз, Марица Изток -2 и други. Не това е най-опасното. Освен играч, държавата е и рефер в това поле, чрез т. нар. Държавна Комисия за Енергийно и Водно Регулиране.

Е как да очакваш справедлива игра?!

Това поле не е нищо друго освен “капан за наивници” – в което правилата се определят от един център, при това водеща е не пазарната, а политическата логика.

В този аспект новината за създаване на Енергиен /мега/ холдинг по подобие на руските енергийни структури, е само потвърждение на центростремителните процеси, инициирани от властта

Трето. Една от причините съветската власт да победи, както и да се сгромоляса бе технологичната изостаналост – нещо, което се превърна в идентификация на самата власт. Нека погледнем този спорен признак през позицията на днешния ден. Примерът отново ще бъде от сектор енергетика.

Държавните дружества. След 1990 нито едно правителство не разкри дори 1 МВт генериращ капацитет. Напротив. Закриха се четири блока на АЕЦ – 1760 МВт отпаднаха от електроенергийната система на страната.

Що за власт е тази, притежаваща технология на контролиран ядрен процес, обучила специалисти и експлоатираща подобно сложно инженерно съоръжение, която доброволно зачертава години труд на експертите си и пари, инвестирани от гражданите си. Що за власт е тази, която не можа да оцени какво означава да си една от 30 ядрени държави в света!

Колкото и да е тъжно да го признаем, България, от страна генерираща енергия през ХХ век преимуществено чрез ядрена енергетика, през ХХІ век бе превърната от съветската власт в страна, произвеждаща електричество преимуществено от въглища. Най-замърсяващия околната среда способ!

Най-вреден за човешкото здраве. Примери безброй - Гълъбово, Стара Загора, Перник, обгазяване, заболявания, хронифициране. Все по-често и по-често. Няма електрофилтри, няма екологични норми. Всичко се изхвърля в атмосферата – въглероден диоксид, серен диоксид, прах, пепел, елементите на Менделеев.

На кого му пука. Властта чрез Министъра на околната среда Джевдет Чакъров обяви, че положението е повече от сериозно.

И поиска по-високи квоти. За замърсяване. Не програми за технологично обновление. Ситуацията е доведена до пълен абсурд!

Икономиката ни, сравнена с тази на страните от Европейския съюз е в дъното на рейтингите по енергийна ефективност, челните места по енергоемкост, а следователно и най-ниска конкурентноспособност.

Четвърто. Няма да скрия, че това е “любимият” ми признак на съветската власт – “свобода” на словото и печата.

Всъщност тези така наречени свободи са псевдо свободи. Нали не си мислите, че днес, когато ни втълпяват, че живеем в демократична държава, словото и печата са свободни.

Илюзия. Фантазия. Мечта. Заблуда за наивници. Който не е присъствал на т.нар. “обществени” обсъждания в ДКЕВР относно цени и регулаторни норми, той може и да си въобразява, че живее в демократична страна. Уви! Реалността всеки път има едно неоспоримо качество – да ни опровергава, отрезвява и коригира в заблудите ни.

Мит е, че обсъждането е “обществено”. Който желае може да се пробва да попадне там просто ей така…Нямам за цел да обременявам четящите с догадки. Истината е, че начинанието е обречено. На въпросните мероприятия присъстват заинтересованите страни – най-често енергийни дружества, комисията, представител на министерството и т.н., журналисти … и толкова. Има списъци и ако името ви не попада в тях или не знаете правилния отговор на въпроса “вие от кое дружество бяхте” – шансовете ви са нулеви. Абсолютно нулеви.

Знам какво ще кажете – да, ама там нали има журналисти! Има, да. Но мислите ли, че има журналист, изчел нормативната уредба в енергетиката, цялата – електроенергетика, топлоенергетика, газоснабдяване, а също така и безбройните указания, норми и методики на Комисията относно формирането на цени, регулативните рамки, лицензионните режими, административните процедури и прочие и прочие, така щото да разбере за какво всъщност са споровете.

Категорично не! Без да обиждам никого лично и с цялото ми уважение към ресорните медии!

Въпросите, които се задават се плъзгат по повърхността, нищо от същината на проблемите. Само сензацията – и тя все една и съща: цените …

А за другото ... за него ще мълчим, защото който не мълчи, наказват. И в енергетиката и в медиите. Ако не вярвате питайте – има кого: Милко Ковачев, Румен Овчаров, Иван Иванов, Иванка Диловска, и т.н. и т.н. Тези, които междувременно бяха отстранени, физически - Андрей Луканов, Красимир Чернев, кмета на Елин Пелин, Александър Тасев – няма как да ви отговорят. Това го гледам вече толкова години.

Така че, каква свобода на словото и печата, скъпи приятели?! Илюзия и заблуда е това.

Пето. Последно, но съвсем не по важност за същността на съветската власт. Номенклатура, партийно-държавен елит, висша бюрокрация. Няма значение, как ще ги назовем. Въпросът е в ролята и значението им за определяне на политиката и перспективата. В несменяемостта им. Като се замисля, едни и същи хора трайно са на позиции, от които зависят едни или други решения, независимо колко политически физиономии са сменили, както и колко пъти се сменя общата политическа рамка. Не винаги е задължително да ги виждате. Истинските, вземащите важните решения са крачка назад от светлините на прожекторите.

Един от “големите” в енергетиката, в миг на откровение, преди около половин година бе признал в едно интервю следното: “в енергетиката няма напрежение, всичко е спокойно, ние всичко сме си разпределили …” Оказа се, че имало още за “разпределяне”. Докато има за разпределяне съответно и номенклатурата и бюрокрацията ще са си по местата.

Друго беше важното тук, струва ми се. Отдавана вече не можем да говорим за държавен елит /а не съм убедена, че някога сме могли, но това са други теми/. Елитът има съзнание за отговорността за перспективата на държавата, както и за националния интерес. При съветската власт в съвременен вариант, публична тайна е, че елит няма – има олигархия – група хора, обединени от общи лични бизнес интереси, притежаващи политическа власт, по силата на нашия вот.

Е, струваше ли си усилията, след толкова години /май ще станат 20/ на промени, преструктуриране, приватизация, диверсификация, ликвидация, глобализация, европеизация и какво ли още не, да стигнем там откъдето тръгнахме – до една позната до болка съветска власт … Днес. Тук и сега.

chara.blog.bg

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: