За политиката
от низините

Случи се върховна несправедливост: в деня, в който президентът Първанов отчете резултатите от “Българската Коледа”, НЦИОМ публикува данни за рейтинга му, който за първи път, откакто е държавен глава, е паднал под 50 процента – 46 на сто; за първи път в историята на рейтинговите проучвания президентът не е първи или втори – той е трети след Бойко Борисов и Стефан Данаилов. Това е прецедент, понеже не се е случвало и при предшествениците му Желю Желев и Петър Стоянов – по време на мандатите си те са били неизменно на върха на рейтинговата пирамида.

Докато при другите политици рейтингът е малко или много абстрактно понятие, за българския президент общественото доверие е много важно: при липсата на законово регламентирани правомощия за влияние подкрепата на избирателите е изключително важна, за да може президентската институция наистина да бъде коректив на изпълнителната власт, какъвто е конституционният замисъл.

Първанов обаче фактически се е отказал да бъде коректив – той иска да е не само част от тази власт, но и да бъде на върха й. През двата си мандата като държавен глава и особено след 2005 година, когато БСП спечели парламентарните избори, Първанов направи така, че президентската инстутиция мутира: тя вече не черпи власт от избирателите и от общественото одобрение, а от задкулисните договорки и преразпределения на влияние.

Върхът на тази особена интерпретация на президентските правомощия беше съставянето на правителството на тройната коалиция: Първанов не само изнуди БСП и НДСВ да приемат ДПС в правителството, без това да е нужно, но и захрани кабинета със свои хора като вицепремиера и бивш негов съветник Ивайло Калфин например. Президентът взе и много важната позиция на главен прокурор, назначавайки на длъжността правния си съветник Борис Велчев.

В продължение на близо 4 години Първанов успяваше да се дистанцира от провалите на правителството; на четвъртата година те като че ли започват да го застигат.

Все повече българи, дори и непредубедените, започват да си дават сметка, че именно Първанов е в дъното на тази порочна и крадлива конструкция, която в момента не само е на власт, но и се опитва да наложи своя морал и своята житейска философия върху онази част от България, която все още може да сметне, че две и две е четири.

А тези, които могат да го направят, виждат лицемерието на Първанов, фалшивата загриженост, пълната безотчетност на “Българската Коледа”, виждат, че българският президент е желан гост в Средния изток, но не и в Европа, виждат, че начело на държавата стои човек, зависим от своите спонсори и покровители, които скандално дарява с ордени и защита от съдебно преследване, виждат, че с него начело България се връща назад с огромна скорост.

Понеже по Конституция вторият мандат на Първанов е и последен, избирателите нямат какво да му сторят. Но могат да накажат неговите отрочета – БСП и ДПС, понеже идат избори.

Но ако не го направят, той ще ни разиграва до последния ден от мандата си.

Познаваме си го добре.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: