Анкета: Одобрявате ли цензурата на тема "етнически мир"? (164 гласа)
Статия от категория Коментари
Още статии от
този коментар също заслужава внимание. Много точно определя защо трябва да си знаем историята. Актуален коментар. - Щапаров...
В отговор на зададените ми въпроси, какво значение има какви са били ддите ни, като сега е друго. Мисля, че статоията достатъчно точно...
"Фалшификации и манипулации на българската история" Преди няколко години един професор изнесе истината за престъпленията на...
Интересна статия от колегите в "ЗонаБГ". Интересна от гледна точка на това - колко ще се окажем "българите" в България след...
Ангел Зафиров Дипломата на бившата директорка на Държавен фонд „Земеделие“ от Берлинското висше училище за техника и...
Скандалът с фалшивата диплома на бившата шефка на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева направи отново актуален въпроса за...
Предизборно претопляне на рейтингите
Статията е публикувана преди 3 год., 2 мес. на 18 март 2009 г, и е видяна 172 пъти Публикувана от bg-historyОще статии от
Коментари
защо трябва да си знаем историята
този коментар също заслужава внимание. Много точно определя защо трябва да си знаем историята. Актуален коментар. - Щапаров...
Можем ли да бъдем българи
В отговор на зададените ми въпроси, какво значение има какви са били ддите ни, като сега е друго. Мисля, че статоията достатъчно точно...
Един от големите камъни пред БАН
"Фалшификации и манипулации на българската история" Преди няколко години един професор изнесе истината за престъпленията на...
7 милиона българи в Русия и 6 милиона в България...
Интересна статия от колегите в "ЗонаБГ". Интересна от гледна точка на това - колко ще се окажем "българите" в България след...
Калина Малина
Ангел Зафиров Дипломата на бившата директорка на Държавен фонд „Земеделие“ от Берлинското висше училище за техника и...
Дипломните фабриканти
Скандалът с фалшивата диплома на бившата шефка на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева направи отново актуален въпроса за...
Майя Любомирска
Рибата - в морето, държавните постове вече раздадени
Досега поне бяхме свидетели на подобни пасианси само в медиите, които страдаха от падащи тиражи или понижен зрителски и слушателски интерес. Неписана журналистическа практика от години е да се дават едни или други министерски места само с позоваване на анонимен източник. Това поне доскоро гарантираше скок на тиража, особено ако заглавието подсказва, че премиер ще е някой американски астронавт.
Е, разбира се, преувеличавам, но не е трудно да се дадат примери с такива абсурдни личности. Така беше досега, което не изключва да продължаваме да бъдем - ако желаем - консуматори на още подобна информация и в бъдеще, поднасяна ни от непрофесионална журналистика.
От няколко седмици обаче ставаме свидетели на ново явление в обществения ни живот -
слагане на политическия тиган на печката, докато рибата е още в морето
образно казано. Или с други думи, политиците сами започнаха да сядат на министерските кресла, преди законно избраният кабинет да е приключил докрай мандата си.
Раздадоха се постовете на: министър-председателя - на сегашния столичен кмет Бойко Борисов и на експремиера - Иван Костов. Нещо повече заговори се, че съвсем не е случаен фактът, че лидерът на ДСБ изпраща като лястовички сигнали до БСП, че може да управлява с тях, защото се гласи да става отново премиер в един експертен кабинет. Не друг, а неговият съпартиец, а сега разочарован независим депутат, Нено Димов, каза, че " Иван Костов иска да стане премиер в експертно правителство, подкрепено от БСП, ако се стигне до такъв вариант". Твърденията си Димов подкрепя с факта, че Костов е участвал в подобен кабинет, подкрепен от червените, като финансов министър в правителството на Димитър Попов. Командира беше и първият човек, който преди години заговори, че БСП е партия с бъдеще и че тя се реформира и е модерна. Засега обаче е трудно да се каже дали с Костов десницата ще постигне такива изборни резултати, които би реализирала без неговата персона.
Прочие Костов вече "има" оферта и за вицепремиер и министър на финансите. В следващия "кабинет" се наредиха и Мартин Димитров - като вицепремиер, Яне Янев - също като вицепремиер, Цветан Цветанов - като министър на вътрешните работи , и т.н.
Министерските кресла се раздават от самите политици в сутрешни и други предавания, във вестникарски интервюта и на ухо на отбрани журналисти, които предпочитат да бъдат своеобразни пощенски кутии, ако това би им донесло популярност.
На пръв поглед обяснението за подобно поведение може да е
голямото желание за обличане във власт
Част от тези политици са опозиционери от близо осем години, а други просто са новоизлюпени и копнежите по министерски постове трудно могат да бъдат прикрити.
Задълбоченият анализ обаче говори, че целта на този психологически похват е да се внуши желаното за възможно. Да се обработи така обществото, че то да няма съмнение, че тъкмо това са хората, които трябва да бъдат министри. Твърдението, че една неистина, повторена сто пъти, се превръща в истина, се приписва на Гьобелс. Но ако човек се зарови в историята, със сигурност ще открие използването на тази техника за обработване на масовото съзнание още в Римската империя. И ако пак се върнем към историята, масовото обработване на съзнанието се е случвало тъкмо по време на мащабни кризи, в каквато сме и сега.
Тъкмо затова сега сме свидетели на желанието на някои политици да възвърнат позагубения интерес към себе си, като се представят в друга роля. Тук е мястото в скоби да кажем, че някои започнаха да използват и телевизионното шоу за предизборни цели. Като например появата във "ВИП брадър" на политици като Емил Кошлуков който претендира за участие в сериозни разговори за бъдещето на страната. По наклонената плоскост да се саморекламират и популяризират чрез влизане в различни риалити предавания се плъзнаха още и столичният градоначалник Бойко Борисов, и просветният министър Даниел Вълчев като гости на "Мюзик айдъл". Първопроходец в тази насока обаче беше низвергнатият царист Николай Свинаров, който извиси глас във "Великолепната шесторка".
Ако се опрем на социологическите изследвания, ще видим, че тъкмо позагубилите от рейтингите си политици се опитват да реанимират публичното внимание към себе си с подобни похвати.
Тема на съвършено друг анализ е защо българите загубиха интерес към политиката, но това е факт. Стресът в работата, отношенията в семейството и сега най-вече финансовата и икономическата криза преподредиха приоритетите на обществото ни. Затова, за да увеличат влиянието си, някои политици започнаха да се стремят да създават положителни емоции у избирателите си, като им се представят вече в ново качество - на управляващи, които ще изсипят рога на изобилието върху тях.
Дълбокото разочарование от политическия живот и трайния български песимизъм някои от политиците се опитват да преобърнат с внушения, близки до психоанализата. В тази палитра например се вписва образът на другия Иван Костов, който не е Командира, а е екипният играч. Или на Бойко Борисов, който не е човекът, оставил столицата в хаос, а строгият, но справедлив съдник, на когото обаче не му е чуждо нищо човешко и дори … се страхува от инжекции.
При големите PR агенции, с които разполагат българските политици, е доста странно, че те все още не са разбрали, че българинът мрази институциите си и когато му се представят като бъдещи министри, не печелят повече гласове. Разбира се, липсата на доверие в институциите и държавността също е тема за други анализи. Но повече от сигурно е, че ако кажеш: "Аз съм бъдещият министър-председател", няма да спечелиш повече бъдещи гласоподаватели. Прочие, от тази нова мания не избяга и настоящият премиер, който също побърза да се самообозначи и като бъдещ такъв.
Всъщност най-трудната задача, която предстои на политиците, е връщането на респекта към държавността. Без да пропагандирам определена политическа сила, ще кажа, че е трудно да не се съгласим, че ни е нужен ред и спазване на законите. И предлагане на истински политики, а не на предизборни кьорфишеци.
Останалото са театрални етюди за студенти от НАТФИЗ.
Рибата - в морето, държавните постове вече раздадени
Досега поне бяхме свидетели на подобни пасианси само в медиите, които страдаха от падащи тиражи или понижен зрителски и слушателски интерес. Неписана журналистическа практика от години е да се дават едни или други министерски места само с позоваване на анонимен източник. Това поне доскоро гарантираше скок на тиража, особено ако заглавието подсказва, че премиер ще е някой американски астронавт.
Е, разбира се, преувеличавам, но не е трудно да се дадат примери с такива абсурдни личности. Така беше досега, което не изключва да продължаваме да бъдем - ако желаем - консуматори на още подобна информация и в бъдеще, поднасяна ни от непрофесионална журналистика.
От няколко седмици обаче ставаме свидетели на ново явление в обществения ни живот -
слагане на политическия тиган на печката, докато рибата е още в морето
образно казано. Или с други думи, политиците сами започнаха да сядат на министерските кресла, преди законно избраният кабинет да е приключил докрай мандата си.
Раздадоха се постовете на: министър-председателя - на сегашния столичен кмет Бойко Борисов и на експремиера - Иван Костов. Нещо повече заговори се, че съвсем не е случаен фактът, че лидерът на ДСБ изпраща като лястовички сигнали до БСП, че може да управлява с тях, защото се гласи да става отново премиер в един експертен кабинет. Не друг, а неговият съпартиец, а сега разочарован независим депутат, Нено Димов, каза, че " Иван Костов иска да стане премиер в експертно правителство, подкрепено от БСП, ако се стигне до такъв вариант". Твърденията си Димов подкрепя с факта, че Костов е участвал в подобен кабинет, подкрепен от червените, като финансов министър в правителството на Димитър Попов. Командира беше и първият човек, който преди години заговори, че БСП е партия с бъдеще и че тя се реформира и е модерна. Засега обаче е трудно да се каже дали с Костов десницата ще постигне такива изборни резултати, които би реализирала без неговата персона.
Прочие Костов вече "има" оферта и за вицепремиер и министър на финансите. В следващия "кабинет" се наредиха и Мартин Димитров - като вицепремиер, Яне Янев - също като вицепремиер, Цветан Цветанов - като министър на вътрешните работи , и т.н.
Министерските кресла се раздават от самите политици в сутрешни и други предавания, във вестникарски интервюта и на ухо на отбрани журналисти, които предпочитат да бъдат своеобразни пощенски кутии, ако това би им донесло популярност.
На пръв поглед обяснението за подобно поведение може да е
голямото желание за обличане във власт
Част от тези политици са опозиционери от близо осем години, а други просто са новоизлюпени и копнежите по министерски постове трудно могат да бъдат прикрити.
Задълбоченият анализ обаче говори, че целта на този психологически похват е да се внуши желаното за възможно. Да се обработи така обществото, че то да няма съмнение, че тъкмо това са хората, които трябва да бъдат министри. Твърдението, че една неистина, повторена сто пъти, се превръща в истина, се приписва на Гьобелс. Но ако човек се зарови в историята, със сигурност ще открие използването на тази техника за обработване на масовото съзнание още в Римската империя. И ако пак се върнем към историята, масовото обработване на съзнанието се е случвало тъкмо по време на мащабни кризи, в каквато сме и сега.
Тъкмо затова сега сме свидетели на желанието на някои политици да възвърнат позагубения интерес към себе си, като се представят в друга роля. Тук е мястото в скоби да кажем, че някои започнаха да използват и телевизионното шоу за предизборни цели. Като например появата във "ВИП брадър" на политици като Емил Кошлуков който претендира за участие в сериозни разговори за бъдещето на страната. По наклонената плоскост да се саморекламират и популяризират чрез влизане в различни риалити предавания се плъзнаха още и столичният градоначалник Бойко Борисов, и просветният министър Даниел Вълчев като гости на "Мюзик айдъл". Първопроходец в тази насока обаче беше низвергнатият царист Николай Свинаров, който извиси глас във "Великолепната шесторка".
Ако се опрем на социологическите изследвания, ще видим, че тъкмо позагубилите от рейтингите си политици се опитват да реанимират публичното внимание към себе си с подобни похвати.
Тема на съвършено друг анализ е защо българите загубиха интерес към политиката, но това е факт. Стресът в работата, отношенията в семейството и сега най-вече финансовата и икономическата криза преподредиха приоритетите на обществото ни. Затова, за да увеличат влиянието си, някои политици започнаха да се стремят да създават положителни емоции у избирателите си, като им се представят вече в ново качество - на управляващи, които ще изсипят рога на изобилието върху тях.
Дълбокото разочарование от политическия живот и трайния български песимизъм някои от политиците се опитват да преобърнат с внушения, близки до психоанализата. В тази палитра например се вписва образът на другия Иван Костов, който не е Командира, а е екипният играч. Или на Бойко Борисов, който не е човекът, оставил столицата в хаос, а строгият, но справедлив съдник, на когото обаче не му е чуждо нищо човешко и дори … се страхува от инжекции.
При големите PR агенции, с които разполагат българските политици, е доста странно, че те все още не са разбрали, че българинът мрази институциите си и когато му се представят като бъдещи министри, не печелят повече гласове. Разбира се, липсата на доверие в институциите и държавността също е тема за други анализи. Но повече от сигурно е, че ако кажеш: "Аз съм бъдещият министър-председател", няма да спечелиш повече бъдещи гласоподаватели. Прочие, от тази нова мания не избяга и настоящият премиер, който също побърза да се самообозначи и като бъдещ такъв.
Всъщност най-трудната задача, която предстои на политиците, е връщането на респекта към държавността. Без да пропагандирам определена политическа сила, ще кажа, че е трудно да не се съгласим, че ни е нужен ред и спазване на законите. И предлагане на истински политики, а не на предизборни кьорфишеци.
Останалото са театрални етюди за студенти от НАТФИЗ.

И накрая един съвет към пишещите по...
За сведение на такива човекоподобни...
Ей Тикво с офчия си мозък и акъл на...
С овчите си коментарии показвате...





Коментари: