За политиката
от низините

Иван Гарелов

Дойде златното време на пиарите. Повече от два месеца преди първите избори родните политици вече с готовност играят предписаните им роли, за да спечелят сърцата на избирателите. Премиерът Сергей Станишев пресича ларгото и „случайно” го щракват как се мръщи над препълнените кофи с боклук.

Слиза по стълбите на подлеза и „случайно” го щракват как спасява от падане пенсионер, загубил равновесие, като го познал. Иван Костов, да, да, самият Иван Костов, прави лицеви опори в предаването „Търси се”, Надежда Михайлова става „звезден репортер”. Бойко Борисов коментира футболен мач по „Ринг”. Даниел Вълчев, за него не е изненада, пее в „Мюзик айдъл”.

Кошлуков демонстрира правилна политическа и сексуална ориентация във "ВИП брадър". Дано да ви е забавно, на мен не ми е.

Първият телевизионен дебат за сезона между Сергей Станишев и Бойко Борисов по всеобщо признание бе скучен, безсъдържателен и следователно излишен. Много по-интересни от самия дебат са коментарите за него. Те разкриват доколко сме подготвени да разчитаме политическите жестове, да открояваме същественото от незначителното, да предвиждаме и прогнозираме какво ще се случи.

На първо място стои въпросът все пак кой е победител в двубоя. Преобладаващата оценка е, че мачът беше с равен резултат. Дали е така? По света дори разлика от 1 процент е достатъчна да бъде обявен победителят. На въпроса кои възгледи или виждания за икономическата криза ви допаднаха повече, в полза на ГЕРБ са 47 процента, а за БСП 34 процента.

За какво равенство говорим тогава? На въпроса кой беше по-убедителен в дебата Борисов и екипът му поличават почти 46 на сто, а БСП – 40 на сто. Обаче 51 на сто смятат, че екипът на БСП е бил по-подготвен срещу 33 на сто за екипа на ГЕРБ. Възможно ли е по-неподготвеният екип да се е представил по-добре? Възможно ли е симпатиите да са на страната на този, който не бележи голове в мача?

Възможно е. Зависи кой каква цел си е поставил и дали постига точно това, което иска. БСП още от времето на първия у нас телевизионен дебат между Желю Желев и Велко Вълканов си постави за цел да подмами противника на своя територия, да го извади от равновесие, да го провокира и унизи. Борисов наистина бе подмамен на чужда територия и бе принуден да се държи по несвойствен за него начин.

Преди дебата той целенасочено бе обвиняван, че е опасен за обществото. За да опровергае това обвинение, Борисов игра като кротък, добродушен и смирен мъжага, готов на компромиси. Насреща му имаше снизходителни и ехидни усмивчици, елитарна надменност, показна експертност, едва сдържано самохвалство и за разнообразие – неприкритата злоба на Йотова.

И въпреки това, независимо че смятат екипа на Борисов за по-неподготвен за дебата, което беше очевидно, зрителите отдават предпочитанията си за икономическите идеи и цялостното представяне на Борисов. Защо?

Първо: Защото свободното цитиране на цифри все още не е експертно. Общоизвестно е действителното състояние на страната. Неуместно бе заяждането с един от експертите на Борисов, че досега не бил управлявал дори фирма. А какво е управлявал самият премиер? – Трамвай. Ето една справка от неговата биография. Завършва Историческия факултет на Московския държавен университет с дипломна работа „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в червената армия”.

Пет години по-късно защитава докторска дисертация на тема „Системата на служебните повишения на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19-и век”. Специализира международни отношения в Лондонската школа за икономически и политически науки, където защитава научно изследване на тема „Съвременна външна политика на Русия”. Самият премиер публично си признава, че не е бил подготвен за ролята на премиер. А и в дебата си личеше, че цитира старателно онези верни уроци, които е научил от Милен Велчев и другите икономически експерти на НДСВ.

Второ: Борисов нямаше нужда да се държи агресивно или експертно. Хората го харесват не защото е икономически гений, а защото вярват, че ще се пребори с корупцията и ще въздаде справедливост. И докато вярват, това, че костюмът му стоеше малко неугледно, а той самият малко неловко, нямаше никакво значение за неговия имидж. За Бойко Борисов е важно до деня на изборите да не прави резки движения и груби грешки.

През 1979 година, когато отразявах китайско-виетнамския военен конфликт, с изненада открих, че виетнамците противно на всякаква общоприета практика не повишават броя на убитите противници, а напротив – намаляват го. Защо? В очите на световното обществено мнение Виетнам бе малката героична страна, нападана от могъщи врагове – Франция, САЩ, а сега и Китай.

Но Виетнам съвсем не е малка страна, армията му бе една от най-големите и най-боеспособните в света. Току-що Виетнам бе участвал в свалянето на режима на Пол Пот в съседна Камбоджа. За него бе важно да продължи да бъде малката и мирна страна, жертва на агресия. Затова той не вкара в боя елитните си части и намаляваше броя на убитите китайци.

Вън от тази голяма поука за това кой какви цели си поставя и двете партии, както и БНТ трябва да си направят някои изводи. Хората от ГЕРБ трябва да се научат да формулират и оповестяват своите послания. Бойко Борисов не може винаги да разчита на собствената си харизма и има какво да учи за диалогичното говорене. БСП трябва да се откаже от надменната си позиция, като че ли властта й е от Бога дадена или по наследство. А БНТ да не угодничи пред управляващите и да бъде справедлив арбитър.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: