За политиката
от низините

от Калин Руменов

Олигофрени без спомени, смъкващи доброволно гащите си. Псевдопотребители на политически продукти с изтекъл срок на годност. Завършени мизерници, пазаруващи бъдеще от магазина „Всичко за 20-30 лева". Това е мнението на правителството за масите - като за изключително прост човешки материал. Властта отрича интелигентните форми на живот сред електората. И демонстрира превъзходство над интелекта му със спуснатите възможности за избор. Свръхлансирането на абсолютно всички настоящи и някои бивши министри за мажоритарни кандидати и водачи на листи би трябвало да бъде самоубийствена подигравка. Която достойнството на общественото мнение не може да преглътне. Ако правителството беше управлявало преди 10 години - щеше да разполага с историческо алиби за експеримента с късата памет. Толкова скоро обаче може да разчита единствено на пилешкия мозък на овчия електорат. Той съвсем не е за подценяване. Но и съвсем не е достатъчен като численост - или така поне се надяваме.

Всеки кабинет е в правото си да пропагандира успехи, колкото и незабележимо абстрактни да са те. Но когато властта се сменя демократично (поне привидно), самовлюбеността се нуждае от минимален етикет на приличие. Свръхлансирането без изключения е реставриране на култа към безгрешната личност. И демонстрация колко насериозно се взема правителството на държава, възприемана като неприятен кенеф. След всички вътрешни и външни провали проявата на върховно самочувствие би трябвало да изглежда нелепа. Но липсата на добри думи за втвърдената преценка на електората й дава шанс да я превърне в нормалност. Предизборно можем да сме напълно сигурни единствено в партийната ретроградност на управляващите. Те нямат умно решение за собствения си имидж. И няма как да се очаква, че ще променят националния. Ако зависи от тях - запазената bg марка ще продължи да е крайно отвратителна.

Класическият маркетинг е големият отсъстващ в кандидатдепутатските листи на властта. Когато търговска компания пуска продукт в оборот - първо изследва нуждата от него и възприемането му от фокус групи. Ако в БСП използваха същия подход и четяха социологически проучвания през мандата си - щяха да забележат трайното неодобрение към икомическия интелект на Петър Димитров и магистралния размах на Асен Гагаузов. И нямаше да открият причина за налагането им като авангард в листите. Подобна логика се отнася за Румен Петков, Румен Овчаров и Корнелия Нинова. Чиито първи места са в противоречие даже с официалната легенда за министерските им отстранявания. Тя бяха замазани като пренасяне на жертва пред общественото мнение. На което сега се показва среден пръст с предложението да гласува за старите си съмнения. За Петков и Гагаузов няма рационално обяснение и за мажоритарното им номиниране по родните места, след като са се проваляли в опитите да спечелят втори кметски мандат. Свръхлансирането им е напук на пазарните принципи. И разчита на клиенти с кастрирана памет. Като тези, които въпреки подозрения гласуваха традиционно за ДПС в селото на Ахмед Емин - най-внимателния самоубиец в историята на пръснатия мозък, който не изцапа с отпечатъци собственото си оръжие. Същият модел на електорална лоялност с капаци ще бъде изпробван и от БСП в Пазарджик. Там листите са подреждани, без да се обръща внимание на министерските клюки за убийството на Белнейски. Което е пълно незачитане на класическите правила на маркетинга - той е длъжен да се съобрази дори с лишените от истина слухове, в случай че те са прекалено устойчиви.

Кандидатдепутатските листи на властта са претъпкани с пренебрегнато обществено мнение. За което партийната надменост не прави елементарни опити да впечатли. Тя се надява, че човешкият материал е достатъчно прост. И предразположен да вярва във всички предизборни приказки дори когато разказвачите са съмнителни и доказано нехаресвани. Имаше надежда в следващия парламент да видим един наистина успешен разказвач. Но инж. Пайнера се отказа, за което трябва много да се съжалява. В неговите приказки всяка селска брантия задължително се превръща в звездна принцеса. Докато от обещанията на властта най-изпълнимо изглежда само това за стабилност в управлението. С тези възможности за избор то просто няма как да не е предсказуемо с корумпираността, некадърността и мързела си.

в-к "Новинар" 18.06.2009

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: