За политиката
от низините

Сподели във Фейсбук! Написано от Галина Стоянова

Младият и неоформен още лидер на СДС очевидно не се е събудил от детския си политически сън. С ентусиазъм на чавдарче Мартин Димитров обяви от трибуната на новия парламент, че се било родило „реформаторско мнозинство", в което разбира се 15-те депутати на Синята коалиция са незаобиколим, да не кажем най-важен фактор.

За сведение на обжелаващия пост във властта, терминът реформаторско мнозинство е зла прокоба и мръсна дума в родната политика и най-вече за неговата партия, която се брои за пръв враг на БКП, БСП и техните производни посткомунистически (раз)формирования.

Че е нов и съвършено неизкушен от миналото на собствената си партия Мартин Димитров доказа отдавна. Че не му пука какво мисли седесариатът за него и за коалицията с Костов, също е видно откакто се втурна да оглавява най-голямата някога дясна политическа партия.

Също както Мартин Димитров в изборната нощ на 5 юли се обяви за единствен и основополагащ съюзник на Бойко Борисов, в нощта след вота за 38-ото народно събрание един друг комсомолец подложи динена кора на доскорошните си съпартийци и от пълно ляво направи рязък десен завой.

През 1997 година, още докато течаха прогнозните резултати от вота и не беше ясно дали ОДС ще има абсолютно мнозинство, Александър Томов (същия този - с източените Кремиковци и ЦСКА) драматично изскокна пред камерите на телевизиите и (понеже и Бареков още не беше придошъл от пловдивските дискотеки) обяви, че има „сензационна новина".

Онази нощ се роди „реформаторско мнозинство" - беше потресителната вест на Лупи, бащата на този термин, подхванат пламенно днес - 12 години по-късно, от Мартин Димитров.

„Реформаторското мнозинство трябва да реши проблемите на хората още през есента, каза от парламентарната трибуна съпредседателят на парламентарната група на Синята коалиция.

Същото това реформаторско мнозинство (в което Мартин включи и Яне, и Волен) можело даже да промени конституцията, когато си поиска. Освен това да спре корупцията, да изгони ДС от властта, да върне парите от ЕС и каквото там се сетите, че има за разчистване след гръмовния провал на тройната коалиция.

Родителят на „реформаторското мнозинство" по онова време - когато властта беше синя, а царят в Мадрид, беше председател на БЕЛ (в превод - българска евролевица).

Създадена беше с благословията на Георги Първанов, а в нея влязоха винаги верните на бившия лидер на БСП социалисти - Ивайло Калфин, Елена Поптодорова, Филип Боков, Росен Карадимов (всичките и в екипа на досегашния лидер и премиер Станишев).

Сензацията тогава беше не просто в създаването на такова мнозинство, нито в това, че го съобщава Сашо Томов. А в това, че в него според Лупи влизат „всички партии от 38-ото народно събрание, без БСП".

Томов съобщи пъpво пpeд запотената от напpежение камepа на БНТ, че след малко ще има новина, която ще промени българската демокрация. В следващото сензационно включване довери на широката българска общественост, че депутатите му ще подкрепят политиката на ОДС.

Няколко месеца по-късно - през октомври, новината остаря, Томов се разсърди, че „сините не се съобразяват с него" и напусна "реформаторското мнозинство".

Още при трансформирането си от БСП-клонинга ГОР (гражданско обединение за републиката) в БЕЛ Томов обещаваше тясно да си сътрудничи с БСП, но само ако неин председател е Георги Първанов.

Което и стана през декември 1996 година, когато беше свален от поста Жан Виденов. За да можело да се върви към единението на цялата българска левица и оформянето на алтернативна политика на сегашното дясно управление.

Да припомним, че и преди тези избори - 12 години по-късно, Сашо Томов предложи партията си в услуга на предполагаемия победител ГЕРБ.

Онзи парламент - дето щеше да го реформира Томов, остана в историята и с царската лъжа на Ахмед Доган.

Лидерът на ДПС създаде особената коалиция ОНС (обединение за национално спасение), в която вкара партията на Димитър Луджев "Нов избор", Зелената партия, Партия Демократичен център на Венци Димитров, Федерация "Царство България" и БЗНС "Никола Петков. - все бивши седесари. Тогава Доган отиде в Мадрид, направи си снимка с царя и си направи плакати от нея. На Симеон Втори му се наложи да идва на родна земя и да обяснява, че не е подкрепил коалицията на Доган, но снимката вече беше си свършила работата.

Тогава Иван Костов, който спечели с ОДС мнозинство от 137 депутати, обяви от трибуната на новия парламент колко е щастлив, че на изборите на 27 май 1997 година „се е възстановило реформаторското мнозинство", което се състои от ОДС, Евролевицата и ОНС.

Малко по-късно Томов и Доган излязоха с обща декларация, че започват действия срещу синьото мнозинство, защото „Костов установява еднопартие и личен режим в България".

Роформаторско мнозинство беше любим термин и на синия президент Петър Стоянов.

При откриването на 39-ото народно събрание - на 5 юли 2001 година, той продължи темата, подета 4 години преди това от Сашо Томов, който по някое време от кариерата си дори беше кандидат за президент.

Стоянов дори беше забравил, че не той, а лидерът на Евролевицата е автор на магическото и явно неизтребимо словосъчетание.

Тъй като архивите са живи, независимо от слабата памет на политиците, тогава Петър Стоянов каза:

„Преди 4 години, когато се откри 38-ото Народното събрание, призовах народните представители да образуват така нареченото "реформаторско мнозинство" - мнозинство, което да осигури успех на тъй необходимите тогава, а и сега на България реформи.

Днес ми се струва, че най-важната задача в близък план пред България е осигуряването на място на страната ни в Северноатлантическия алианс при евентуално негово разширяване през 2002 г. Затова днес ви призовавам да осигурите "Мнозинство 2002".

Струва ми се, че това няма да е толкова сложно, тъй като всички представени в този парламент политически партии вече споделят този български приоритет. Призовавам ви това мнозинство да бъде не просто декларативно - нека то да бъде активно мнозинство, което преследва тази българска цел".

За реформаторско мнозинство говори и Георги Първанов преди изборите на 5 юли 2009 година, когато основното внушение към електората след евровота беше, че ГЕРБ и БСП ще спечелят почти по равно гласове и трябва да управляват заедно „в името на общата европейска цел" или нещо подобно и също толкова празно от съдържание.

Първанов даже доукраси творението - пожела на Бойко Борисов и Сергей Станишев да спрат да се държат като махленски хулигани и да се примирят с мисълта, че ще трябва да управляват заедно в едно „модерно европейско реформаторско мнозинство". От това нещо президентът изключи само Атака.

Като го попитаха след парламентарните избори „каква я мислехте, каква стана", Първанов изведнъж се сети, че не той, а Александър Томов преди години всъщност е измислил епохалното политическо клише.

Но все пак неговата идея си е оригинална и няма да свърши като тази на Лупи.

„Добре помня как се роди и как се реализира тезата за реформаторското мнозинство след 1997 г. Ще има готови. Затова Сашо Томов вече декларира подкрепата си за ГЕРБ, а той е добре познат играч. Той правеше реформаторското мнозинство, както добре си спомняте в този период.

Това е тази политика, която, ще използвам израза „прокарването на тебеширените линии на изкуственото разделение".

Защото твърдя, че тогава БСП не беше по-малко реформаторска. И сега БСП и ДПС, и останалите партии може да си имат своите други кусури, но по отношение на необходимите реформи не мисля, че има съществени различия.

Първият документ, който ние гласувахме през 1997 година, беше Декларация за националното съгласие (Документът, приет на 10 януари - под натиска на тълпата и последвалия погром на парламента - б.а.)

Ако това е някакъв начин да се търси не просто разделение, но и нов тип конфронтация, мисля, че бързо ще се изхаби".

За още малко сведение на Мартин Димитров, 38-ото народно събрание продаде Кремиковци на безценица, разкости съдебната система, създаде РМД-тата, попиля приватизацията, прие прочутия закон за досиетата, който попречи да бъдат разкрити агентите на Държавна сигурност, не прие лустрацията, очаквана от всички стотици хиляди тогава привърженици на СДС. И приключи периодът на мащабната синя коалиция.

СДС стана партията на Командира, която по-късно сам напусна. Но преди това изгони такива като Йордан Цонев и Христо Бисеров, които днес са горди представители на ДПС, светъл спомен от Томовото реформаторско мнозинство от 1997 година.

Някой, ако обича, да напомни на Мартин Димитров на коя точно партия е председател, моля.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: