За политиката
от низините

Любослава Русева

Под личното командване на облечения в пълна парадна униформа ген. Бойко Борисов два екипа на пожарната и още два на полицията свалиха от фасадата на кино "Сердика" билборда на фолк певеца Азис. Всичко това се случи пред обективите на фоторепортери и телевизионни камери, които документираха с особена тържественост демонтирането на заснетите задни части на "Краля". Кулминацията беше, когато плакатът с надпис "Как боли..." се спаружи и тежко падна в нозете на Генерала, който отсече с гласа на военния хроникьор Левитан: "Недопустимо е пред паметник на национален герой (Левски - бел. ред) да бъдат поставяни подобни билбордове!" От тротоара тъжно гледаше небесносиньото око на Азис, под което вече се четеше само "боли". С това пищният спектакъл приключи. Липсваха само финалните надписи, озвучени от песента "Не плачи за мен, Аржентина"...

Това е първата част от редакционен коментар на "Дневник", публикуван през октомври 2004 г. Преди да ви кажа как е озаглавен, ще ви запозная и с продължението му:

Но няма спор - постановката беше гениална. Както се казваше в рекламния слоган на филма "Първата вълна": "Те настъпват, за да унищожат планетата, но един човек ще ги спре!" И ето той е тук. Той "ще ги спре" в името на реда, закона и паметта на националните герои. Съвсем по апостолски. "Ох, леле-мале, как ще ги боли!"

С това Бойко Борисов постигна нещо повече от редова PR акция: отвори си нови хоризонти и разшири кръга на почитателите си. Независимо от факта, че билбордът на Азис виси със страшна сила поне от шест месеца. Независимо от това, че той е също толкова вулгарен и просташки, колкото са още милион неща в България. Независимо че не е работа на главния секретар на МВР да ръководи операции по свалянето на плакати. Истината е, че "първата вълна" беше отиграна майсторски.

Припомням тази латино история, защото е особено показателна за манталитета на човека, който е на път да стане министър-председател на България. Затова ще повторя важните детайли: един безвкусен билборд се пули на минувачите близо половин година. Той е изключително отблъскващ, а фактът, че се намира тъкмо срещу паметника на Левски, му придава друг смисъл - на тежка гавра с Апостола на свободата. Прекрасен повод тогавашният главен секретар на МВР внезапно да се активизира, за да влезе в обективите с парадната си униформа! Ръководейки спецоперация (четири екипа са ангажирани да свалят голия Азис) по защитата на национална светиня, Бойко Борисов вече дефилира като протектор на българщината.

Тази битка с кича изглежда забавно, защото тя самата е кич. И не случайно коментарът, който цитирах така напоително, е озаглавен "Чалга срещу чалга". Един любимец на народа, който се е дегизирал като силов играч, се "бие" с друг любимец на народа, който се преструва на хермафродит. Всеки с номера си, но безвкусицата е еднаква, а чалгата - обща...

Преди две седмици пожелах успех на Бойко Борисов не само защото така изисква приличието. Понеже става дума за нашия живот, няма нищо по-хубаво от това, че на 5 юли той демонтира далеч по-проблематичния билборд със зад..., упс!, тройната коалиция и му бе делегирана ясна властова отговорност, за да покаже какво и колко може. Въпросът обаче е доколко поне този път Борисов игра автентично или отново бяхме свидетели на една бутафория, подобна на акцията срещу плакатния Азис. Или да го кажа така: на същата "чалга срещу чалга", т.е. статукво срещу статукво, но в още по-опасен вариант.

Ще рискувам с хипотезата, че най-добрият и най-лошият сценарий за България могат да се припокрият. Защото успехът на Бойко Борисов е едновременно шанс и малшанс. Нещо повече - малшансът изглежда по-сигурен, тъй като има сериозен риск възходът на човека с парадната униформа да ознаменува края на българското политическо.

Ако в деня след изборите беше добра новина, че масовото гласуване показа червен картон на статуквото и предотврати опасността от размитост в управлението, то последвалите две седмици предложиха по-скоро материал за скептицизъм. В резюме:

- Бойко Борисов отзова депутат, което е грубо нарушаване на демократичната процедура.

- Бойко Борисов едва сега забеляза кой се е намърдал в листите на ГЕРБ (най-малкото не съумя да скрие изненадата си от присъствието на Маниака), което означава, че в парламента е попаднала поредната (след царската) порция случайни хора.

- Бойко Борисов поиска от депутатите СИ декларации за лоялност - нещо, което досега си беше позволявал единствено царят, при това неуспешно.

- Бойко Борисов все още в качеството си на столичен кмет и неформален лидер на ГЕРБ директно назначи никому неизвестна дама със спорна биография за председател на Народното събрание, с което демонстрира неуважение към парламентаризма и институциите.

- Бойко Борисов се почувства достатъчно сигурен да сглоби кабинет на малцинството, като едновременно с това приравни уж естествените си партньори по линия на ЕНП в лицето на "Синята коалиция" до несъмнените клонинги на статуквото РЗС и "Атака", с което подсили съмненията, че с клипа си "Гласуваш за Борисов - избираш Костов" статуквото не само не попречи, а помогна на алтернативата.

Всъщност тези, които аплодират бъдещия премиер за куража да състави самостоятелно правителство, за да не можели разни гадни коалиционни партньори да му извиват ръцете, пропускат един важен момент. Тъй като няма никаква друга алтернатива, в тези ръце вече се намира огромна власт. Мъчителното гаснене на традиционното "дясно", съчетано с провала на "лявото" осуетяват всеки опит за възстановяването на двуполюсния модел - за радост на олигархията и на нейните паравани. А в такава ситуация Бойко Борисов няма от какво да се притеснява. Никой не иска да го сваля от власт. Никой няма интерес от нови избори. Лабораторията за политически ГМО-та пък едва ли ще се напъва да излъчва "алтернатива", докато проектът ГЕРБ удържа положението...

И тъкмо тук се крие голямата опасност за политическото. Съсредоточавайки властта в ръцете си, с анонимни депутати, които вярно ще го следват по петите; при липса на качествена опозиция, която да го контролира, и на смислен коалиционен партньор, с който да търсят различни политически решения към проблемите, този човек може да си самовнуши, че е целунат от съдбата за велик държавник.

Не казвам, че непременно ще стане така, и дори стискам палци на Борисов наистина да се прояви като държавник, какъвто впрочем е единственият му полезен ход. Дотук обаче неформалният лидер на ГЕРБ изглежда силно опиянен от победата, а неговото гръмко изявление, че Брюксел ще ни деблокира парите по САПАРД само и само защото, "да се свети името Му" (по ДПС), е спечелил изборите, беше гаф, показателен за свръхпреценката на собствените възможности.

Впрочем вижте този цитат от интервю за в. "24 часа", дадено в деня на откриването на новия парламент:

"Аз моята история съм я написал, та написал... От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен."

С човек, който говори така и обича парадните униформи, трябва много да се внимава, нали? Такъв човек е задължително да бъде следен под лупа и сериозно критикуван, за да не разтегли и без това еластичните граници на своя егоцентризъм до степен, в която ще е късно да плачем за демокрацията и "Аржентина". Да бъде питан например как така маха народен представител и просто слага Цецка Цачева за парламентарен председател. Или по какъв точно начин ще прави ревизия на досегашното статукво, при положение че негов приятел, вече депутат от ГЕРБ, е изложил зад витрините на НИМ съмнително събраните златни колекции на известен олигарх, а друг негов приятел се размина с правосъдието, въпреки че наби полицай. А и това: ще продължи ли и като действащ премиер да звъни по телефона в сутрешния блок на Бареков, за да изяснява личните си отношения с Велислава Дърева...

Някои ще кажат, че още не са минали стоте дни на задължителен толеранс, а вече се заяждам. Но пак твърдя: това е здравословният начин Борисов да не си помисли, че "самичък" ще си прави и държавата. Да не си въобрази, че политиката започва с него и, по-важното! - за да не стигнем отново "под нулата". Защото тогава наистина ще боли. А "Как боли..." само когато парадните униформи започнат да се вадят от гардероба по-често!

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: