За политиката
от низините

Едвин Сугарев

Новото Народно събрание проработи. Отиде отвъд регламентите и процедурите и намери сили да реди сложен казус от морален характер. Нещо повече дори - от естетически. Дано работенето му да е с висок КПД - но тъй или иначе днес стана ясно кой е мнозинство и кой - опозиция. Както и кой иска да направи нужното, за да промени позорния приз на България като най-корумпираната страна в Европа - и кой със зъби и нокти се вкопчва в корупционното статукво.

Едва ли някой се е съмнявал, че при формирането на парламентарните комисии БСП и ДПС ще приложат всички възможни пропагандни хватки, за да изглеждат дискриминирани и онеправдани от мнозинството.

Но все пак - едва ли и някой е предполагал, че наглостта на отломките от управляващата тройна коалиция ще стигне дотам, че ще предложат в ръководството на Парламентарната комисия за борба с корупцията не друг, а компрометирана фигура като Делян Пеевски - известен също със склонността си към политическа миграция и афинитета си към мърляви сделки - като приватизацията на зала „Универсиада" например, заместник на „бедствието" Емел Етем и син на странно забогателия медиен магнат Ирен Кръстева, с която правителството на Станишев сключи без търг и конкурс крайно съмнителна сделка за имотите на НАП.

Проблемът с Пеевски обаче не е свързан с крайно напористата му политическа кариера, нито с родствената принадлежност към толерираната от тройната коалиция (и главно от ДПС) медийна корпорация. Проблемът е, че той вече веднъж бе отстранен от зам.министерски пост заради корупция - във връзка с обвиненията на тогавашния шеф на „Булгартабак" Христо Лачев, според които той силово налагал кадри на ДПС в ръководството на тютюневия холдинг - и го рекетирал персонално за огромни суми. Срещу него бе образувано дело за длъжностно престъпление, което прокуратурата спря с обичайното извинение - поради липса на доказателства.

Този скандал бе част от веригата скандали, свързани с конфликта между шефа на следствието Ангел Александров и Румен Овчаров, вицепремиер и шеф на столичната партийна организация на БСП. Тези скандали - които между впрочем тръгнаха от едно попаднало уж случайно в медиите писмо на Вальо Топлото, изпратено от следствения арест с питане защо толкова видни люде, на които е помагал като шеф на Столичната топлофикация, сега си правят оглушки и не правят нищо, за да го отърват от пандиза. Сред споменатите люде фигурираха инициалите Р. Овч.

При избухването на скандала около „Булгартабак" Станишев моментално отстрани Пеевски от поста зам. министър на бедствията и авариите. След прекратяването на делото тихомълком го възстанови - но дори и той, при целия си тъй ярко демонстриран тепигьозлък, не намери сили да твърди, че синчето на Ирен Кръстева е чуждо на корупционни практики и мераци. Вместо това заяви, че го прави по искане не ДПС.

И сега ДПС лансира Пеевски като свой ротационен представител в ръководството на комисията за борба с корупцията. Очевидно такива са представите на движението за въпросната борба. Или по-скоро е възможен друг сценарий: лидерите на ДПС се възползваха именно от скандалната слава на Пеевски, за да направят максимално възможната провокация спрямо нервите и търпението на мнозинството, да провокират отказ и след това да се вайкат, че биват дискриминирани по политически причини, което пък застрашава етническия мир - и прочее, и т. н.

Ако това са били намеренията им - то те успяха. Подобни гласувания по принцип са формални - и предложените от партиите кандидатури се приемат най-често без възражения. Този път обаче възражения имаше - Димо Гяуров предложи поименно гласуване на ротационните председатели, като се позова не необходимостта от по-високи морални изисквания спрямо тях, тъй като звеното има специален режим на работа и предполага широк достъп до квалифицирана информация.

Предложението беше прието и Пеевски - отсвирен. Ден преди това стана ясно, че и сделката между държавата и Ирен Кръстева за имотите на НАП няма да се състои. Което си е реален антикорупционен старт за новото правителство. Друг радващ прецедент е отводът, който си направи бившия екологичен министър Джевдет Чакъров, номиниран от ДПС за председател на парламентарната комисия по околната среда и водите.

Разбира се, ред други безобразия минаха: например Емилия Масларова вече няма да потраква с токчета на люксозни обувки от фалшива леопардова кожа по строежи на социални домове, а по парламентарния паркет - като председател на комисията по труда и социалната политика. Емел Етем няма да управлява родните бедствия, а българската кулутура - като зам. председател на съответната комисия.

Но въпреки всичко отстраняването на Пеевски е знаково. Не само защото нахалството на ДПС трябва да бъде наказано - и не само защото самият той е шампион по политическо нагаждачество - а вероятно има и солиден опит в корупционите практики. А защото става дума и за политическа естетика. За наличие на някакви норми на допустимост и решимост да не се допуска тяхното прекрачване. За изпращане на политическите шебеци там, дето им е мястото - в зоопарка.

Защо говоря за политическа естетика ли? Просто погледнете снимката и ще разберете защо.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: