За политиката
от низините

Аделина Делийска

Лицемерието на БСП и някои нейни бивши членове изглежда край няма. Само един ден след като законотворците от партията столетница решиха да сезират Конституционния съд за лустрационни текстове от новия парламентарен правилник срещу агенти на бившата Държавна сигурност, социалистите поискаха сътрудници на сегашните спецслужби да не могат да са в комисията за контрол на ДАНС. Всъщност най-парадоксалното в случая е, че юрист, какъвто е Янаки Стоилов, предложи, преди да се сформира органът, да се провери дали предложените за членове не са действащи агенти.

Това, при положение, че никой няма право да огласява действащите агенти, е, меко казано, нонсенс. Как нещатните сътрудници на ДАНС ще я контролират, подкрепи го обаче тутакси в хода на дискусиите съпартиецът му Петър Мутафчиев, доскорошен транспортен министър. Преди това в кулоарите на парламента той намекна, че мярката е насочена срещу подозрително добре информиран партиен лидер, бомбардирал институциите и медиите с многобройни сигнали. Ха, познайте без очила за кого става въпрос и дали той няма общо да речем с консервната промишленост.

Димо Гяуров от Синята коалиция, който беше шеф на разузнаването (1997 - 2002 г.), предложи съставът на комисията да бъде одобрен, а до месец членовете й да бъдат проверени. Ако има агенти, да бъдат отстранени чрез ново гласуване. Тук обаче се намеси бившият вътрешен министър Румен Петков (БСП) и предупреди, че така ще бъдат разконспирирани сътрудници на спецслужбата. „Говоря като човек с опит по въпроса", каза Петков, съден и оневинен за осветяването на Алексей Петров от ДАНС. По закон разкриването на служител и агент на службите за сигурност, сред които и ДАНС, се наказва с до 5 години затвор.

И ето така новите депутати от различни политически сили дрънкаха щуротии по темата бая време в пленарна зала. От това, разбира се, не произлезе и не може да се пръкне нищо читаво. Както се опасявам апропо, че ще стане и със самия лустрационен текст, независимо дали той ще се превърне в закон или ще остане само в правилника на НС. Едва ли има нужда да се припомня какво се случи с този новоприет текст по повод на т.нар. министър без портфейл Божидар Димитров. Практиката за пореден път доказа, че у нас нормите никой не ги спазва - Божидар бил сътрудник, ама повече бил приятел на премиера.

Така мнозинството показа, че мери с двоен аршин, което никак не внушава принципност. От тази демонстрация стана ясно едно - на бившите сътрудници на ДС, които са депутати, им се налага вето да оглавяват комисии в НС и да участват в управлението на самия законодателен орган. За дивите антикомунисти това може би с днешна дата има някакво значение и смисъл. Като чета форумите и мненията на гражданите по повод на Божидар Димитров дълбоко се съмнявам, че сътрудничеството на онези органи в изминали години има голяма важност и значение в съвремието. Оказва се, че на повечето българи просто вече не им пука кой е бил доносник - доброволно или принудително. Просто мисля, че лустрацията е безнадеждно остаряла вече като мярка за прочистване на обществото ни.

Или, ако все пак бъде въведена със закон, защо да не засегне и бившите партийни секретари, чиято дейност никак не е била по-чистоплътна от тази на агентите. Има ли някаква статистика кои от тези гадняри са опропастили повече животи - партийните секретари, ревностни функционери, или сътрудниците? Не мисля, че има такова обобщение на данни. Но съм сигурна, че през изминалите двайсетина години точно от тези презирани от обществото среди и от потомствата им се родиха новите капиталисти и милионери. През изтеклата седмица един от най-уважаваните български юристи проф. Александър Джеров написа във в. „Труд" своето мнение - че лустрацията е в противоречие с конституцията ни - основния ни закон. „Забраната на бивши сътрудници на ДС, които са народни представители, да участват в международни парламентарни делегации буди основателно юридически възражения. Текстът е не само недопустим, но и нарушава конституцията". Професорът припомня на по-непомнещите, че през изтеклите години и по времето на 38-то НС и управлението на ОДС бяха правени опити за такива прочистващи действия, но те не доведоха до нищо резултатно.

Очевидно е, че нито обществото, нито управляващите го имат желание и стръв да доведат този процес до край. За разлика от Полша да речем, където близо 60 на сто от гражданите подкрепиха пълното отваряне на досиетата и лустрацията. Преди доста години в Германия се направи хигиенизиране на обществото за периода на фашисткото управление, а после само в източната част на държавата за периода на комунизма. У нас обаче от двайсет години се осигурява възможност бивши ченгета и номенклатурчици, и техни деца и внуци, независимо каква партийна религия изповядват днес, да ограбват милиони, милиарди.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: