За политиката
от низините

Лука БАЛКАНСКИ

След юлските бури на Бузлуджа ще е спокойно. Толкова спокойно, подобно на съседния старопланински исторически връх Шипка преди 132 години, когато след героизма при отбраната на Шипченския проход започва т.нар. Шипченско стоене при което загиват и заболяват тежко над 9 000 души почти толкова, колкото при боевете на Шипка и в полето край Шейново. И тогава и сега, както руският генерал така и на бившия съветски(руски) гражданин Сергей Дмитриевич им е парело от срам, че неговата армия-партия не е била готова за страшната зима и ще даде много жертви. За разлика от генерала, който се завърнал като победител в Русия и продължил своята кариера, то Сергей Дмитриевич Станишев остава в партията, но като оспорван водач, довел партията си до разгром незапомнен още в 20-годишната история на прехода от „социализъма"( автентичен изказ на Учителя Тодор Живков) до Бойкодемокрацията за европейско развитие. След здравото окопаване на четвъртия етаж на партийната централа на БСП на ул."Позитано"№20 и „непринудената" подкрепа на Националния съвет на БСП, който си беше подбран пак от Станишев той спечели вота на доверие, който неговия предшественик Първанов го посъветва да поиска. Въпреки критиката от Георги Пирински за авторитарност, която звучеше така: „...тонът му е назидателен, той не се съобразява с чуждото мнение" и критиката от Александър Лилов, който окачестви Станишев като „загубил достойнството си човек", той спечели с 1: 0 пленума на партията. Даже риторичните въпроси на Янаки Стоилов : „Докога БСП ще я управляват некадърници, кариеристи и мошеници?" не промениха нищо. Това, че лятото ще е тежко е ясно. Това че ще е дълго, защото да си траеш за гафовете които си сторил, а те не само са излезли наяве а са те залели цялата ти столетна партия като купчина жълти и миризливи акита, също е трудно и е ясно. Може би не е ясно, какво ще послъжеш на Бузлуджа партийните другари, така че да ги убедиш, че всичко е спокойно, чак до 18 октомври, когато ще се проведе поредното издание на 47-я конгрес на БСП.

Ето как историята се повтаря. Спокойно и страшно студено е било на Шипка преди 132 години, но новините по телеграфа са успокоявали с очаквания от началствата текст : „На Шипка всичко е спокойно". Сега и на Бузлуджа ще е така знамена, балони, пиячка и соцпесни и притеснени полуусмивчици. Защо пък другарят Серго да не се възползва от речта на своя съпартиец проф. Андрей Пантев, който опирайки се на творчеството на Ремарк и Хемингуей дифинира, че между победата и поражението няма съществена разлика, стига поражението да не се смесва с отчаянието. Съвсем философски проф. Пантев обобщава, че „В крайна сметка по-голямата част от човечеството са победени хора. Понякога едно поражение е по-смислено от една победа, защото дава възможност да се разкрие смисъла на неговите причини. Един народ, невникнал в причините за своето поражение, е обречен да го повтори. Това се отнася за всички партийни формации, идеи и идеологии."

Струва си другарят Станишев да погледне с разбиране към тази апологетика на загубите и да я представи на своите съпартийци на Бузлуджа, като не пропусне да отбележи перифразираните знаменитите думи на Продев :

„Пак сме тук и пак сме същите..." И нека след тях да разкрие мотивацията си защо не извърши промяната, а запази удобното статукво на папкане и слушкане на приспивни песни от ДПС и обръчите от фирми с червено-депесарски произход. Това е истината. Друга вътрешнопартийна истина е, че младите хора, които са кът в БСП са онеправдани, без хоризонт за развитие и потиснати от старите, излъскани от партийна употреба кадри и по този начин НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА НАВЛЕЗЕ НОВОТО в тази дърта партия- столетница.

Партия ръководена от хора учещи се в движение на база принципа „проба-грешка" без желаната експертна подготовка са фатални и водят до фатален край. Членовете на партия, която в своя сайт( БСП ) провежда анкета с един единствен въпрос : „Кой от приоритетите на Коалиция за България в законодателството е най-важен според вас?" и посетилите го 186 партийни фенове отговарят, че за 34.4% от тях това е защитата на социалните придобивки , а не ограничаване на негативните въздействия на световната криза и подобряване работата с еврофондовете и привличане на повече инвестиции в България, за които са гласували едва между 4-9% са просто спомен от миналото с изразена носталгия към безграничното и единствено държавно регулиране на пробитата паница на българската икономика и държава. Носталгията не е нещо лошо в личен план, но не е полезна за държава в криза. За съжаление БСП пак си е същата, както по времето на Виденов, само дето тогава нямаше такъв „съюзник" като ДПС.

Нека припомним думите на Жан Виденов изречени на 21 декември 1996 г. на извънредния 42-и конгрес на БСП, когато си подаде оставката: „Никоя партия няма шанс да оцелее във властта, ако част от ръководството й се превива под цялата тежест на управлението, друга се упражнява в опозиционен популизъм, трета бърза да реализира свои грандиозни бизнес планове, а четвърта мечтае да дърпа конците на властта, под уютното задкулисие, без да се появява на твърде проветривата сцена."

Дали сега на Бузлуджа, Станишев може да ги повтори ? Да може. От една страна сякаш нищо не се е променило в БСП, освен че на гърба й се е качило и цялото ръководство на ДПС, плюс „старите болни"- Румен Овчаров, Румен Петков, Димитър Дъбов и ...

Не се е променило и мълчанието в БСП. Подобно на оня апел, който излъчват по телевизионните канали в БСП не разбраха, че „ мълчанието днес, ражда викове утре". Вместо да се борят срещу мълчанието и послушковците в партията си ръководните социалистически кадри не допускаха срещу тях да се говори не допускаха критики и съответните промени. Даже Виденов, който също е действал по подобен начин още в началото на тази година се изповяда в безпомощност като заяви : „Огромното мнозинство от членовете на партията не са доволни от днешното управление, аз съм един от тях и за това вече не съм в БСП."

Подобна нагласа проявяват Татяна Дончева, Добромир Гущеров и Георги Близнашки. Чуват се слухове за нова лява партия по която ще работи Татяна Дончева. Друга такава се създаде преди изборите от Илия Божинов, но без успех. Явно ще има и в бъдеще подобни изказвания подобни на тези на Георги Близнашки пред пленума на БСП, когато той заяви : „Ние не можахме да разобличим онези фигури, които злоупотребяват с властта. Остава да го научим от тези, които идват след нас."

На Бузлуджа в първия ден на август обстановката даже няма да е като пътната обстановка, която ще бъде с временни ограничения. Там ограниченията ще бъдат може би само в количеството алкохол на другар от партията, все пак БСП е в опозиция и ще трябва да пести, сигурно и от диджеи, но нейсе... Диджей Станишев ще е там и ще радва червените бабички и пичовете на 60 години и нагоре.

Едно е сигурно тоталитарния паметник на Бузлуджа пак ще си е там с форма на широко рекламирания едно време у нас тиган на „Тефал" и ще помни всичко, а култовата фраза: „Ти мислиш за всичко", оставете на Станишев. Той се е погрижил предварително. Няма да има дискусия каква партия е БСП. Няма да се задават въпроси от типа на : „Откъде идваме и накъде отиваме ?". Отдавна е ясно, че БСП е скъсала със социалните идеи и че губи дори пенсионерския електорат на червените бабички. Ясно е, че е и силно зависима от ДПС и Доган. Ясно е, че няма дори сили да се върне към нормалното си за лява партия битие. В това състояние тя бавно, но за сметка на това от доста време върви към някаква изродена българска форма на социалдемокрация. И макар че маската й е паднала, БСП няма да търси изначалната промяна, защото желае власт, власт дори чак да е след много години. В БСП отново няма истински протести, протести идващи от недрата, където са обикновените хорица, които се надяваха на сполуката, промяната, на обединението на левите интереси, на социалната сигурност, на по-големия брой работни места, на по-високите заплати, казано макар и не по социалистически на европеизацията.

Те протестират в къщи, на масата, в пенсионерските клубове, на нищо незначещи партийни събрания с протоколи, които никой не чете. На този познат фон не очаквайте разцепление в БСП, очаквайте спад в членската маса и тежки времена за онези кадри на столетницата, които бяха във властта и скоро няма да са там, както примерно Стефан Юруков и т.н., но те си построиха личния социализъм.

Не се надявайте тези хора да дойдат на Бузлуджа и да протестират. Затова на Бузлуджа всичко ще е спокойно. Там ще са само лидерите и клакьорите на фона на някоя и друга стотица симпатизанти привлечени от носталгията и от безплатната екскурзия с хапка и пивка. Такава ще е ситуацията, спокойна и тиха като младенец, който след като се е облекчил в гащите е вече почти спокоен .

Прогнозата за времето в тези дни е слънчево и безоблачно и така до сиромашкото лято, което е възможно през октомври, където може и да се случи някоя лека изненада.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: