За политиката
от низините

Венелина Попова

Наскоро осъзнах, че БСП (БКП) е по-скоро СЕКТА, а не партия. Ако разгледаме цялата й история от гледна точка на строгата догматична система на сектантството, могат да се рационализират и обяснят много неща, които на хората, мислещи не в парадигмата на лявата догма, изглеждат странни и неразбираеми.

Това обяснява атентатите, извършени от тази партия; обяснява налагането на тоталната диктатура, масовите убийства и концлагерите; обяснява възпроизвеждането на култа към обявения за фетиш комунистически (социалистически) идеал и към една група на върха, която го олицетворява; обяснява строго подредената йерархическа организация на партията и почти религиозния фанатизъм, с който се изповядват идеите на СЕКТАТА (партията). Сектантството е своеобразно духовно робство, прието неосъзнато, но напълно драговолно. Това обяснява и лекотата, с която лидерите на БКП (БСП) манипулират повече от едно столетие масата комунисти (социалисти).

Години наред не можех да си обясня феномена, наречен Бузлуджански събор, който социалистите организират на връх Хаджи Димитър в началото на август. В един свой текст преди няколко години писах, че те се качват всяка година на историческата си поляна (и тук има огромна подмяна на историческата истина, защото става дума за първата сбирка на българските социалдемократи), за да се самозаредят от заклинанията на своите шамани.

Тази година, човекът на върха на пирамидата (поне засега), наречен Сергей Станишев потвърди тезата ми, като се обърна към хилядите редови членове на СЕКТАТА и им рече: "Имаме нужда от пречистване" и "На този връх се зареждаме духовно". И каза още като бръкна в арсенала на Вазов: "Ако би бегали, да мрем по-добре!" Всички тези мантроподобни слова бяха изречени високо и с патос, за да изпълнят предназначението си-да създадат в масата тъй важното чувство за общност. Речта на лидера бе заредена с вътрешно напрежение и структурирана психологически.

След като каза, че управлението им е било успешно и няма от какво да се срамуват, модерният ляв гуру обвини враговете си, че с няколко лъжици катран искат да отровят меда и завърши с цитат от прекрасния филм на Тенгиз Абуладзе "Покаяние", който сигурно на голямата част от масата не говореше нищо."А за какво е един път, ако не води до храма?", попита Станишев патетично множеството, облечено от глава до пети в червено. И стигна до поантата-Бузлуджа е нашият храм! Обаче нито пасторът, нито някой друг от свитата му-Румен Овчаров, Румен Петков, Емилия Масларова, Евгений Желев, Стефан Данаилов, Асен Гагаузов (защо ли да ги изреждам всички) и по-младите като Кристиан Вигенин, не дадоха никакъв знак за покаяние? НИКАКЪВ!

Млади социалисти слязоха от сцената, където получиха партийните си билети. Гледам ги-почти деца. Питам ги: Защо? Някои отговорят с клишета, други-мълчат, смутени. Искам да чуя какво мислят за милионерите и олигарсите в СЕКТАТА (партията). Едни ми казват с половин уста и изчервени, че не разбират, други-изобщо отказват да говорят. Същото питам и старите, на втория фронт, разпънали под столетните дъбове на сянка месали със сирене, лук и домати: "Какви другари сте Вие с тези на сцената? Обяснете ми да разбера? Не могат. Естествено. Или ми говорят за идеалите си. Други казват, че вярват на лявото крило в СЕКТАТА (партията), ама едно име не си спомнят, но не само от старческа склероза. Трети разпалено твърдят, че ако има милионери и олигарси в елита на партията, Бойко Борисов ще ги открие. Някои репликират: "Мани го тоя мошеник...". Имаше и такива, които ми се заканиха, че ако не ги оставя на мира, ще ме се случи нещо лошо-типична реакция на сектанти, които приемат като закон решенията на йерархичния връх и на гуруто в сектата.

Доскоро имах наивната илюзия, че основната част от членовете на тази СЕКТА (партия) са от поколенията, чийто живот мина в годините на тоталитаризма и бе опропастен, за да възпроизвежда блага за кликата на върха. Не, това не е вярно. Сектата се възпроизвежда постоянно, размножава се и ще продължи да живее своя вътрешен живот, независим от движенията и процесите извън нея. Надеждата е в хората, извън СЕКТАТА. В онези (не казвам десни, центристи, либерали и консерватори), които са гръбнака на гражданското общество. Които гледат на света не през призмата на сектантската догматика и споделят идеите за социалната държава на свободните хора.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: