Анкета: Одобрявате ли цензурата на тема "етнически мир"? (116 гласа)
Статия от категория Анализи
По материали от: www.novinar.net Публикувана от bg-history
Още статии от
Идеята за равенство сред българите (Фрагменти) Има една дълбоко вкоренена идея в българското съзнание, идеята,
че всички...
Нещо интересно и смислено. статията я прекопирах и ви я качвам за разсъждения и коментари. 98 % от написаното в нея подкрепям. Преди...
Повечето евреи не искат да го заявят открито, но нашият бог е Луцифер" По-горното твърдение е точен цитат на думите на Харолд...
Светите старци, Мадона, безсрамието
Статията е публикувана преди 2 год., 5 мес. на 29 август 2009 г, и е видяна 342 пътиПо материали от: www.novinar.net Публикувана от bg-history
Още статии от
Анализи
Идеята за равенство сред българите
Идеята за равенство сред българите (Фрагменти) Има една дълбоко вкоренена идея в българското съзнание, идеята,
че всички...
Айнщайн: Защо социализъм.
Нещо интересно и смислено. статията я прекопирах и ви я качвам за разсъждения и коментари. 98 % от написаното в нея подкрепям. Преди...
НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД - СКРИТАТА ТИРАНИЯ
Повечето евреи не искат да го заявят открито, но нашият бог е Луцифер" По-горното твърдение е точен цитат на думите на Харолд...
Сподели във Фейсбук!
Веселина Седларска
Ивайло Калфин да не е отишъл да работи в Светия синод? Получих едно изявление на църквата срещу Мадона, което ми прилича на писано от него - хем така, хем иначе, хем нито така, нито иначе. Като прочетох изявлението два пъти, стана ми ясно, че на 29 август християните трябва да се отдадат на строг пост, защото това е денят на посичането на главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител, а не да отидат на концерт на певица, която - цитирам:
„ С някои от използваните в нейните „спектакли" хореографско-сценични елементи отправя въздействащи послания, които противоречат на православната вяра и християнския морал." Чудя се, ако трябваше да решавам кое е по-възвисяващо за един тийнейджър - концертът на Мадона или разказът за посичането на главата на Кръстителя - как щях да се справя. Мадона е ясна, концертите й не претендират да са в посока на духовното извисяване. Със св. Йоан е по-сложно, разказът за честваната на 29 август негова смърт звучи така. Цитирам от православен източник, достъпен на първо място в редичката на Гугъл. „След време настъпил денят, в който Ирод имал обичая да празнува рождения си ден.
Той събрал всички велможи, воеводи, стареи и тетраси и устроил голямо пиршество. На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Йоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Йоан, забравил дори и за светия му живот и сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв.
Той веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо. Гощавката продължила далеч след полунощ и когато всички се опили с вино и дълго се наслаждавали на танца на безсрамната девица, тогава било извършено това неправедно убийство. Главата на свети Йоан била донесена на блюдо на пиршеството и кръвта още капела от нея."
Тази история ми харесва толкова малко, колкото и песен на Мадона. Една танцуваща безсрамна девица е твърде много, камо ли две, колкото се събират на 29 август. Две ли? Не две, не двайсет, не и двеста сигурно, а повече певачки - безсрамно об(съб)лечени, безсрамно некадърни, безсрамно подрусващи се, безсрамно глуповати пеят безсрамни песни всеки ден, във всеки град. Не само на 29 август, всеки Божи ден. На почти всяка сцена, в почти всеки ресторант, в почти всяка телевизия. Защо никога Светият синод не се разтревожи от издигането на безсрамието и посредствеността в култ?
Защо онова, което се случва на 29 август на един концерт, застрашава моралните устои на православните християни повече от това, което се шири непрекъснато и навсякъде по тази земя? В България се случват много безсрамни неща. Краде се безсрамно. Лъже се безсрамно. Разчистват се сметки безсрамно. Най-безсрамно никой не си дава бузата за един шамар, камо ли за втори. Не дават втората яхта на ближния си, ризите им са непреброими. Пожелават си и осела, и жената, и заменките, и фондовете, и държавата. Нито един от тези грехове не трогна Светия синод толкова, че да се произнесе срещу него.
Нито убийствата по пътищата на България. Нито жертвите на насилието, на дрогата, на трафика на плът, на мизерията. Само Мадона успя да влезе в просъницата на църквата, да изтръгне няколко досадни прозявки и да вдъхнови едно толкова немощно изявление, толкова смешновато подражание на папските и полските протести, че чак жал да ти стане. Утехата е, че не само нашата църква я мързи, ако се съди по това какво църквите заклеймяват. Филми и концерти предимно. Книги - не. Най-много за забраняване има сред книгите, но кой да чете? „Шифърът на Леонардо" беше заклеймен от църквата като филм. Книгата се появи много преди това, тя не е забранена. В църквата очевидно не четат, но гледат. Откъде впрочем знаят как изглеждат концертите на Мадона?
Ивайло Калфин да не е отишъл да работи в Светия синод? Получих едно изявление на църквата срещу Мадона, което ми прилича на писано от него - хем така, хем иначе, хем нито така, нито иначе. Като прочетох изявлението два пъти, стана ми ясно, че на 29 август християните трябва да се отдадат на строг пост, защото това е денят на посичането на главата на св. Йоан Предтеча и Кръстител, а не да отидат на концерт на певица, която - цитирам:
„ С някои от използваните в нейните „спектакли" хореографско-сценични елементи отправя въздействащи послания, които противоречат на православната вяра и християнския морал." Чудя се, ако трябваше да решавам кое е по-възвисяващо за един тийнейджър - концертът на Мадона или разказът за посичането на главата на Кръстителя - как щях да се справя. Мадона е ясна, концертите й не претендират да са в посока на духовното извисяване. Със св. Йоан е по-сложно, разказът за честваната на 29 август негова смърт звучи така. Цитирам от православен източник, достъпен на първо място в редичката на Гугъл. „След време настъпил денят, в който Ирод имал обичая да празнува рождения си ден.
Той събрал всички велможи, воеводи, стареи и тетраси и устроил голямо пиршество. На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Йоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Йоан, забравил дори и за светия му живот и сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв.
Той веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо. Гощавката продължила далеч след полунощ и когато всички се опили с вино и дълго се наслаждавали на танца на безсрамната девица, тогава било извършено това неправедно убийство. Главата на свети Йоан била донесена на блюдо на пиршеството и кръвта още капела от нея."
Тази история ми харесва толкова малко, колкото и песен на Мадона. Една танцуваща безсрамна девица е твърде много, камо ли две, колкото се събират на 29 август. Две ли? Не две, не двайсет, не и двеста сигурно, а повече певачки - безсрамно об(съб)лечени, безсрамно некадърни, безсрамно подрусващи се, безсрамно глуповати пеят безсрамни песни всеки ден, във всеки град. Не само на 29 август, всеки Божи ден. На почти всяка сцена, в почти всеки ресторант, в почти всяка телевизия. Защо никога Светият синод не се разтревожи от издигането на безсрамието и посредствеността в култ?
Защо онова, което се случва на 29 август на един концерт, застрашава моралните устои на православните християни повече от това, което се шири непрекъснато и навсякъде по тази земя? В България се случват много безсрамни неща. Краде се безсрамно. Лъже се безсрамно. Разчистват се сметки безсрамно. Най-безсрамно никой не си дава бузата за един шамар, камо ли за втори. Не дават втората яхта на ближния си, ризите им са непреброими. Пожелават си и осела, и жената, и заменките, и фондовете, и държавата. Нито един от тези грехове не трогна Светия синод толкова, че да се произнесе срещу него.
Нито убийствата по пътищата на България. Нито жертвите на насилието, на дрогата, на трафика на плът, на мизерията. Само Мадона успя да влезе в просъницата на църквата, да изтръгне няколко досадни прозявки и да вдъхнови едно толкова немощно изявление, толкова смешновато подражание на папските и полските протести, че чак жал да ти стане. Утехата е, че не само нашата църква я мързи, ако се съди по това какво църквите заклеймяват. Филми и концерти предимно. Книги - не. Най-много за забраняване има сред книгите, но кой да чете? „Шифърът на Леонардо" беше заклеймен от църквата като филм. Книгата се появи много преди това, тя не е забранена. В църквата очевидно не четат, но гледат. Откъде впрочем знаят как изглеждат концертите на Мадона?

Кой не ти...





Коментари:
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.