За политиката
от низините

Евгений Тодоров

След като се чу, че в Охридското езеро е потънал кораб с български туристи, държавната машина започна тежко да скърца. Държавната машина почива в събота и е трудно да я задвижиш. За Сашо Диков обаче няма делник, няма празник. Минути след първата информация за трагедията той спря програмата на своята кабеларка и попита българите какво знаят и какво не знаят. Хората се обаждаха и така парче по парче започна да се подрежда пъзелът на драмата.

Откри се първата снимка на потъналия кораб, открит бе първият свидетел, после чухме и първия човек, успял да изплува от ледените води на езерото.

В това време държавната машина едва правеше първите си обороти. Говорителят на МВнР отговаряше на журналистическите въпроси с неприкрита неприязън. Явно му бяха развалили почивката. А и още нямаше „официална позиция". Макар преди официалните позиции да е нужно поне човешко съпричастие.

След няколко часа заместник министърът Марин Райков, който отлиташе за Охрид, знаеше за събитията много по-малко, отколкото бай Пешо от Каспичан. Бай Пешо просто гледаше „Канал 3".

Любопитно беше да се наблюдава как се задвижват медиите. Първото съобщение беше на „Хоризонт", ако не се лъжа. Агенция „Фокус" изостана малко, но след това стана най-цитираната агенция, държавната БТА изобщо не се чу. Първа „Нова телевизия" пусна надпис с информация за трагедията. Докато течеше „Царете на комедията". Беше си направо грозно. Но все пак по-добре от БНТ, която високомерно мълчеше.

На „Сан Стефано" си мислеха, че още е 1989 година и хората щат не щат, ще чакат да се натуткат. И че Диков е още млад журналист в тяхната спортна редакция.

Сашо Диков обаче вече има кабеларка и с двама души екип вече знаеше всичко, докато в БНТ с 2 хиляди души на държавна заплата още задвижваха машината. И когато най-после измъдриха извънредни новини, показаха това, за което Сашо Диков никога не би се сетил.

Сензационно!

Показаха интервю с министър Румяна Желева от Брюксел. От Брюксел ни разказаха за това, което се случва в Охрид. Както едно време екипите на БНТ пак седяха в Брюксел, вместо да ходят до Сребреница, примерно.

Телевизия „Европа" действаше малко по-експедитивно, но беше жалко да се гледа как „първата новинарска телевизия" пуска новини - записани кой знае кога, докато зрителите знаят вече много повече.

Сашо Диков вече очерта кръга на селищата, откъдето бяха тръгнали на екскурзия загиналите, когато дойде странната информация, че те са от Пловдив. Някой в Общината не беше в час. Новината стана официална и се поде от сайтовете.

Кметът Славчо Атанасов, който вече беше съгласувал с дядо Николай промяната на официалната програма, не отрече. Върхът на информационната осведоменост на държавата обаче бе изявлението на Бойко Борисов, че наистина загиналите са от Пловдив. И даже е привикал веднага областния управител.

Тук вече Сашо Диков си глътна езика - не можеше да предположи, че той знае повече от министър-председателя. И не посмя да му каже: „Що говориш глупости, я уволни тези, които те информират."

Лека полека всичко дойде на мястото си, днес „Канал 3" пак си е проста кабеларка, а утре Сашо Диков ще се чуди как да плати на своите хора.

А вероятно утре 2000 души от БНТ ще се наредят за заплата. Няма да имат проблеми.

И се чудя - не би ли било редно държавата да си вземе от 70-те милиона, с които издържа националната ни телевизия, едно 7 000 лева и да ги даде на „Канал 3" - защото кабеларката свърши важна държавна работа.

Но по-важен от парите е урокът - Сашо показа нагледно как се стига до истината.Стига се с помощта на всички българи. Стига се, когато говориш открито с всички. И търсиш помощта им. Вместо да съчиняваш официални съобщения. Ето, това трябва да научи държавата.Като за начало може да предложи на Сашо Диков да оглави БНТ. На което той със сигурност ще се изсмее.

Всички знаем, че е луд, но чак пък толкова не е...

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: