За политиката
от низините

Лука Балкански

Поредното ненужно ангажиране на лидера на „Атака" Волен Сидеров в подкрепа на премиера Бойко Борисов срещу изявленията на президента Първанов по отношение на енергийните проекти ме наведе на приликата му с Дон Кихот от романа на Мигел де Сервантес Сааведа. Както Дон Кихот е овладян от желанието да се впусне в царството на авантюрите, така подобно на него Волен Сидеров се залавя да разобличава държавният глава Първанов, че е:" ...получавал спонсорство от олигарси" и да му напомня още, че „Това може да доведе до импийчмънт..." !

Сервантес е описал по-добре от всеки друг това състояние с думите: „Стори му се уместно и необходимо както за собствена прослава, така и в полза на родината си...да търси приключения и върши това, което са вършили рицарите в прочетените от него книги, а именно: да изкоренява неправди, да се излага на рискове и опасности и по този начин да спечели безсмъртно име и слава."

И Сидеров, подобно на Дон Кихот се впуска срещу вятърни мелници, които смята за лоши великани. Така пред националното радио (БНР) Волен Сидеров коментира съмненията си, че Първанов е обвързан икономически с енергийните руски проекти. Ех, тези лоши „великани"...! На едни дават, а на други не. Може би и това да е причината за съмненията, защото премиера Борисов не се нуждае поне в този момент от някаква подкрепа, а някои го защитават така усърдно ?!

Дали Първанов е „извънредно озлобен" и „много се вживява в темата енергетика, която е тема на изпълнителната власт" е най-интересният и актуален въпрос за Волен Сидеров и това е естествено. То и друго май не остана ?! Всичко, ама всичко друго е вече оправено и новите закони и еврофондовете и парите за АЕЦ „Козлодуй" са тук и са толкова много и корупцията е преборена и камионетките са натоварени с престъпни министри и митничари, че даже разширяват затворите. Икономическата криза в България и тя е преборена, та даже няма безработица и пенсионерите получават едни такива големи пенсии, че всеки месец могат да си купят поне една лека кола на старо... Сбъдна се американската мечта и то в България, а ?! Да, да ама не ! Нищо такова няма на хоризонта и дори в новините на удобните медии. Дори барбекюто на Доган, което било незаконно си стои, а вместо него партията на Сидеров, "Атака" се разпада под носа му, а той „мъченически" се бори с греховният президент и добавя смело, че „нито един човек в България не трябва да бъде пазен от разследване срещу корупция, включително Първанов".

Нима Волен Сидеров не знае, че в България има съответните органи и институции, от които той е част, вече втори мандат и може да инициира необходимата процедура описана в чл. 103, ал.2 на Конституцията при тези „съмнения"...? Ако има факти, които доказват корупцията на държавния глава, какво да му мислим тогава, то той просто не е държавен глава в този случай, а корумпиран престъпник и трябва да му се търси сметка по законите на страната въпреки предвидената невъзможност от чл.103, ал.4 от „мъдро" направената Конституция Има си парламент с мнозинство от ГЕРБ, „Атака", „Синята коалиция" и РЗС. Защо са тези „титанични" борби с вятърните мелници, а не се реши проблема направо? Дали импийчмънт му е майката? Цивилизованите и демократични държави са дали пример далеч преди нас.

Импийчмънт (с английски произход и означава обвинение, дискредитиране) се нарича процедурата, с която законодателен орган официално подвежда под отговорност лице, което е висш представител на властта за държавна измяна, корупция или друго тежко престъпление.

Нека напомним, че импийчмънт не винаги означава отстраняване от длъжност, а е само формално отправяне на обвинения и евентуално е малка стъпка към едно предстоящо отстраняване от длъжност. Обвинението става факт само след като законодателният орган(Народното събрание) проведе гласуване за вината му и ако две трети или 180 от народните представители са гласували за това. Искането за импийчмънт(не става въпрос за прецакване на пича, нали) е много по-лесно по Конституция и за него са нужни най-малко една четвърт от народните представители (60 депутата) и се поддържа от Народното събрание според изискванията на чл. 103, ал.2 от Конституцията.

Друг е въпроса, че според Конституцията и чл.103, ал.3 Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента и ако бъде установено, че е извършил държавна измяна или е нарушил Конституцията му прекратява пълномощията.

Видно е, че тази процедура в настоящият политически момент е невъзможна дори и депутатите от т.нар. парламентарно мнозинство (ГЕРБ, „Атака", „Синята коалиция" и РЗС) да са на едно мнение, макар и без доказателства за държавна измяна да поискат импийчмънт, цифрите показват, че те нямат две трети от гласовете на народните представители и всичко си остава кьоршифек или борба срещу вятърните мелници. „Борба" необходима на Волен Сидеров да запази авторитет пред разпадащата му се партия. PR кампания подчертаваща неговата „опозиционна" същност, макар че той трябва да е забравил, че сега подкрепя управляващите и следователно е част от тях. Или си е направил сметка без кръчмар, че той може би ще е заместникът на Първанов на президентският пост, защото беше на балотаж през 2006 г. по време на последните избори за президент.

Това че в света от 1992 г. до май 2004 г. са отстранени шестима държавни глави с импийчмънт, а в САЩ от 1789 г. са започвали 62 пъти процедурата по импийчмънт, а са я изпълнили докрай само за 16 лица заемащи федерални постове като съдии и членове на кабинета, не значи абсолютно нищо за България. България като България, даже и разяснения не иска.

Тези факти показват може би и защо е опасна и подкрепата от такъв политически лидер като Сидеров, който вместо да помага за развитието на нормални отношения между ръководните държавни институции, забива умишлено клин и допълнително ги изостря.

Дали Волен Сидеров е чел Конституцията ? Със сигурност да ! Тогава е трябвало да забележи нещо, което е пропуснал, в чл.92, ал.1 от нея е записано: „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения."

И да се харесва на някой или не закона е закон и ако Първанов е бил страна, когато и да е било в преговори или договорки с руската страна по енергийните проекти той има право да прояви отношение по проблемите. Той също се явява по определен начин гарант за постигнати вече договорености, макар и да не е от изпълнителната власт. Друг е въпроса дали е проявил дребнавост, когато е нападнал премиера по отношение на участието му в договаряне на важни енергийни проекти. Това са човешки качества, които не са чужди на никого, дори и да е президент. Ако има обиден, той ще му каже какво мисли за това, а посредници като Сидеров не са нужни на директният Бойко Борисов. Още веднъж казвам, че такива мечешки услуги не са нужни на държавници, помещаващи се през една улица. Не искам да ставам защитник на някого, а и да си призная не харесвам политиците. Най не харесвам онези политици, които по сметка продават или уреждат неуспеха на своите, които пък се раздаваха за тях години наред. Нещо такова се случи с три парламентарно представени партии в Бургас и една от тях беше „Атака". Харесван или не, проруски настроен или не, Първанов като президент има още около две години и това е неговият шанс да работи за доброто на България. Подобни медиини дразги не са в интерес на държавата и колкото по-рано това се схване от нашите държавници, толкова това ще е по-добре за цялата държава, която им е гласувала доверие да я ръководят. Зрителите и политическите оратори е по-добре да си кажат непредубедено мнението и всичко да се забрави. Следващите президентски избори и евентуалната промяна в Конституцията ще решат всичко. Важно е демокрацията в България да се развива и в законодателно отношение.

Хубаво е понякога в такива комедии да не съзираме онова, което искаме да видим, за да не ставаме за майтап и приказка както героят на Сервантес, Дон Кихот, който изпада в подобна ситуация:

"- Слушайте, ваша милост- забеляза Санчо, - това, което стърчи там, не са великани, а вятърни мелници, а това което на вас ви прилича на предълги ръце, са крилата им, които, движени от вятъра, въртят камъните на мелниците.

- Явно е- възрази Дон Кихот, - че не си посветен в тайната на приключенията. Великани са и ако те е страх, махай се и се отдай на молитви, а аз в това време ще вляза с тях в жесток и неравен бой".

Макар и комична тази ситуация е поучителна за нас, дано и Волен Сидеров си припомни добре този епизод и се посмее поне за малко над калпавия сценарий за PR кампания на гърба на държавата, която може би иска да вкара в „стратегиите" си.

Прочетете следните редове на Сервантес и се замислете върху тях:

„- О, Господи! - възкликна Санчо.- Не казах ли на ваша милост да премислите добре какво правите? Не ви ли предупредих, че това са вятърни мелници и че само този, който има такива мелници в главата си, не е в състояние да ги види?"

Нищо лично... Просто житейска мъдрост от преди пет века.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: