Politichesko.info

За политиката
от низините

свали реферати и дипломни работи

Вход:

Одобрявате ли цензурата на тема "етнически мир"?

- Твърдо да
- Може би е полезна
- Не мога да преценя
- Мисля, че вредна
- Твърдо не


За резултатите: тук.

Последни
потребителски
коментари

бай ганю каза:
И накрая един съвет към пишещите по...

Дърва за зимата


бай ганю каза:
За сведение на такива човекоподобни...

Дърва за зимата


бай ганю каза:
Ей Тикво с офчия си мозък и акъл на...

Дърва за зимата


KIB каза:
НЕУВАЖАЕМИ македонецо, на цял свят...

Дърва за зимата


бай ганю каза:
С овчите си коментарии показвате...

Дърва за зимата


fallen_angel каза:
Да закриваме държавата тогава, да...

Дърва за зимата


KIB каза:
Правилно си се определил като бай...

Дърва за зимата



Всички коментари

Анкета: Одобрявате ли цензурата на тема "етнически мир"? (164 гласа)

Статия от категория Анализи

Конгресният уикенд на победените и чезнещите

Статията е публикувана преди 2 год., 7 мес. на 16 октомври 2009 г, и е видяна 183 пъти
По материали от: www.svobodata.com Публикувана от bg-history

Още статии от
Анализи

Лявото и дясното в българската политика и защо няма оправия в Р.България


Корените на днешната демокрация са републикански а предисторията на Република България изцяло се съдържа в традициите и кадрите на...

И на голямото крадене идва край


Бавно, но сигурно хората, които са живели през социализма, започнаха да съжаляват за него.  Крайната цел на комунистите успя....

Идеята за равенство сред българите


Има една дълбоко вкоренена идея в българското съзнание, идеята, че всички сме равни. Това не е плод на Просвещението, на естественото...

Айнщайн: Защо социализъм.


Нещо интересно и смислено. статията я прекопирах и ви я качвам за разсъждения и коментари. 98 % от написаното в нея подкрепям. Преди да...

НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД - СКРИТАТА ТИРАНИЯ


Повечето евреи не искат да го заявят открито, но нашият бог е Луцифер" По-горното твърдение е точен цитат на думите на Харолд Уолъс...

Натикани във фризера


Погубеното бебе е като емблема на замръзналата ни държава Живеем в страната на абортираните живи хора. Доктор слага бебе в един...
Конгресният уикенд на победените и чезнещите

Конгресният уикенд на победените и чезнещите

Едвин Сугарев

Цели три конгреса на прага на политическата зима: на БСП, СДС и ВМРО. Време за равносметки на тези, които изгубиха - някои изборите, други пък - лицето си. И време за отговор на извечния хамлетов въпрос - да бъдат или да не бъдат на политическата сцена. Този път май в най-буквалния смисъл на думата.

Ще си го зададат ли? Не - ако се съди по това, което се случва, говори, осмисля.

Има един базисен принцип за цивилизовано политическо поведение: когато една партия губи избори, нейният лидер поема отговорността и вината за поражението - дори и да е най-невинният - слага ги като раница на гръб и се маха, за да остави партията си на чисто - и да й даде шансове за бъдещо развитие. Изобщо не пита: а какво ще стане с мен; или - аз ли съм най-виновният. Просто излиза в политическа пенсия - и толкоз.

Така постъпи Филип Димитров, когато изгуби изборите през 1994 г.; така постъпи и Жан Виденов, когато се видя до какво катострофално дередже е докарал държавата, следвайки икономическите утопии на нефелните си съветници. Така обаче няма да постъпят нито Сергей Станишев, нито Мартин Димитров, нито дори Красимир Каракачанов.

Безспорно най-драматични сблъсъци се очакват на конгреса на БСП. Там като че ли има и най-много силни играчи, които да се единни в мнението си, че със Сергей Станишев повече не може. Само дето не могат да се разберат с кого може - поради което в дневния ред на конгреса им няма точка в дневния ред, която да предполага избор на нов лидер, а единствената заявена конкурентна кандидатура е тази на Татяна Дончева, Поразяващата уста.

Тя обаче трудно ще мели брашно с Румен Петков, както и изобщо с пропрезидентски настроените социалисти. Поради това вероятно преките сблъсъци и задкулисните пазарлъци ще се водят за местата в Изпълнителното бюро и ВПС на партията, а развръзката на интригата за лидерския пост ще бъде оставена за напролет, когато комунягите се хванат за зеленото като удавник за сламка (в политическия смисъл на думата).

Би трябвало обаче да внимават това зелено да не се окаже босилек. Защото дотогава ще минат и изборите за кмет на столицата - на които за червените се очертава, ново, още по-тежко поражение - плюс безжалостно похарчване на единствената смислена алтернатива за лидерския пост - тази на Георги Кадиев. И защото - и това е и основната интрига на червения конгрес - Сергей Станишев може да ги изненада, като сам инициира избор и участва в него: според неговите съветници той може да разчита на към две трети от делегатите, плюс ефекта на изненадата, която може да му донесе гласовете на голяма част от колебаещите се.

И дано го направи - тъй като това е най-сигурния начин да завлече БСП на дъното. Само си представете как би изглеждала БСП, ако би продължила след катастрофата от зимата 1996-1997г. пак с Жан Виденов начело - ище разберете защо. Освен това става дума за партия, която повече от сто години неотлъчно е отстоявала руските и съветски интереси в България - и е редно руский человек да я погребе. Сергей Дмитриевич е особено подходящ за тази цел.

За разлика от червените, сините нямат драматични проблеми - нищо особено не се очаква от техния конгрес. Не се очаква и поемане на отговорността, защото - според лидерите им - изобщо няма такава.

Там вероятно ще спорат дали са спечелили, или загубили изборите - въпреки че и такава дневна точка липсва в дневния ред на форума. Мартин Димитров ще ги обявява за успех; неговите подгласници ще говорят за успешния край на "една силна дясна година" и за "обединение на денсницата" - за общата победа на партиите, членуващи в ЕНП. Кресливите им опоненти ще размахват числа и ще доказват, че Синята коалиция е спечелила към два поти по-малко гласове и е получила по-малко мандати от 2005 г., когато дори една политическа фръцла като Надежда Михайлова бе принудена да си подаде оставката.

И едните, и другите ще имат право. Вторите - защото сметките са верни. Първите - защото традиционната десница все пак не изчезна, а можеше. И вероятно никой няма да признае, че наистина става дума за поражение - само че не на парламентарните избори, а след това.

И това поражение стана факт с тоталното обезличаване и на ДСБ, и на СДС - и с превръщането им в присъдружни на ГЕРБ организации. Те наистина оцеляха - но само за да се самозачеркнат след това, съгласявайки се да подкрепят Бойко Борисов, без да се получили в замяна механизмите, които да им позволят да бъдат наистина коректив на неговото управление - коалиционен договор или позиции, от които наистина да зависи нещо.

Затова сега са извън времето и се занимават с чисто протоколни неща - например устава на СДС - и извън вниманието, което си личи от дебелата информационна сянка, хвърлена от конгреса на БСП върху синия такъв, както и от факта, че Костов е мислен и забелязван най-вече като председател на комисията за контрол над ДАНС, а не като лидер на партия; да не говорим пък за Мартин Димитров.

Във ВМРО предстои традиционната караница: кой да води бащината дружина. Воеводите на отговориха на най-насъщните въпроси, на които наследниците на Ванче Михайлов задължително би трябвало да имат отговор - примерно може ли воеводата им да има двойно име и биография - и да скрие това обстоятелство, полагайки ръка върху камата и револвера? И мислимо ли е този лидер да ги отведе до една коалиция с олигарсите, борещи се за политическото бъдеще на друг един с двойно име и биография - а и с двойно настояще: като резидент на Москва и президент на България?

Но тъй или иначе те горят от ентусиазъм да консумират бурното си извънпарламентарно битие - нека се дърлят тогава - не пречат (вече) на никого. Освен с творените пътьом недоразумения - като пловдивския кмет Славчо Атанасов, който - вместо да се скрие в някоя дупките на прословутите клекала на Чорни, се оказва най-сериозния конкурент на Каракачанов за лидерският пост.

С две думи казано - десницата изстрадва своя личностен дефицит, левицата също. А ако си съди по поредното пиянство на един народ, залюбил бат` Бойко с безпределна и споделена любов - и нацията също. Тъжно. И скучно най-вече. Иде време за поредната политическа зима.
Сергей Станишев
Профил |Статии
Бойко Борисов
Профил |Статии
Славчо Атанасов
Профил |Статии
Надежда Михайлова
Профил |Статии
Мартин Димитров
Профил |Статии
Татяна Дончева
Профил |Статии
Споделете

Виж всички снимки към статията:



Коментари:


По категории:

Грешно изписване?