За политиката
от низините

Сподели във Фейсбук! Христина Рафаилова

Подобно на рисуваното човече от една популярна реклама на енергийна напитка членовете на БСП, ВМРО и СДС си повярваха, че им растат крила. Така чисто шизофренично се разцепиха на вътрешнопартийни групировки, които вместо като едни истински крила да поведат партията в политическите висини я проснаха много твърдо на земят. И трите политически сили си имаха вземане даване с подходящи или пък съвсем нелогични партньори в правенето на политика. Основните обвинения на опозиционните крила срещу лидерите на тези политически сили бяха именно срещу това, че коалициите, които са сторили, са довели да упадъка на любимата партия.

Червеният лидер Сергей Станишев беше линчуван от лявото крило на БСП заради това, че не се държа мъжки с бившите си партньори НДСВ и ДПС, и ги е оставил да провалят управлението. Така според повечето вътрешнопартийни революционери освобождаването от тройната коалиция се превърна в едно духовно изчистване и бягство от затвора на вредните политически другарства. Хората, които се вдигнаха като истински партизани на война срещу лидера си, обаче загубиха, защото се опитаха да прилагат същите методи, които Станишев сам отдавна ползва. А именно да прехвърля вината някъде другаде. По време на управлението му всички му бяха криви - Евросъюзът, опозицията, Бойко Борисов.

Така опозиционерите като Татяна Дончева и Янаки Стоилов, докато се опитваха да прехвърлят вината за провала на левицата върху нейния лидер, забравиха едно важно Станишево правило, че отговорността се прехвърля не на човек от нашата къща, а на някого от съседите. Атаките срещу Станишев подразниха феновете, тъй като плюенето срещу него те възприемат като плюене срещу самите тях. За разлика от висшите кадри обикновените членове на партията се чувстват съпричастни към действията на партията. Въпреки това за пореден път стана ясно, че братската делба на кебапчета на Бузлуджа и пеенето в хор на "Една българска роза" са доказателство за брудершафт само докато партията е на власт. След това по стара българска традиция започва линчуването и овалването в катран и пера на лидери и висши кадри.

Коалиционният негативизъм "окрили" и ВМРО. На конгреса на воеводите опонентът на лидера Красимир Каракачанов за лидерския пост Славчо Атанасов излезе със същия рефрен, че ВМРО се бутали да стават политически приятели с когото сварят и това изтощило партийната мощ на воеводите. Сред поддръжниците на пловдивския кмет бяха и част от бившите депутати на ВМРО, които изведнъж решиха, че коалициите, които им осигуриха депутатски места, са вредни. С такива изказвания екснародните представители плюха на работата си в парламента. Логично е човек да си помисли, че щом формирането на група в Народното събрание е било вредно, значи и депутатите в нея също са вредили на партията и на избирателите си. Опитът за промяна и нейното ефективно реализиране не може да се базира на този род концепции. Нападането на настоящия лидер и оспорването на избора му в съда и обвиненията срещу него, че използвал партията за собствено оцеляване, няма да доведат до сплотяване на електората.

Горе-долу по същия начин постъпи и преизбраният Красимир Каракачанов, който пък обясни, че воеводите не работили много усилено в последно време. Такова изказване някак си прозвуча в подкрепа на на опозиционерите в партията, който се жалваха, че голяма част от структурите й били кухи. Механизмът за коалиране обаче отново влезе в употреба. Той беше употребен подобно на вреден навик и на чисто вътрешнопартийно ниво. Кандидатурата на Славчо Атанасов по някакъв начин се превърна в нарушаване на статуквото. Това провокира неговите пазители да се пробват да поделят властта с с него въпреки горчивия опит от влизането във вредни фракции на националните избори. Така вредната практика беше внесена в редиците на ВМРО и вместо подялба на властта доведе до разделяне на хората в партия на две враждуващи фракции. В такъв момент дори твърдата решимост на двамата опоненти да не разцепват политическата сила на две е съвсем неубедителна и едва ли ще скрепи партията.

Обединяването с друга политическа партия пък превърна председателя на СДС Мартин Димитров в "раково образувание". Такова беше определението от софийските седесари. Столичният СДС има зъб на лидера си още отпреди вота за национален парламент заради встъпването в брак с Иван Костов. СДС обаче може би е партията, която ще преодолее вътрешните конфликти. От една страна, дори и Димитров да е виновникът за коалицията с ДСБ, той няма да има възможност да продължи този съюз поради явната заявка на тъмносините, че извън парламента всеки ще си се оправя сам.

Липсата на единна политика в Синята коалиция може парадоксално да гарантира запазването на целостта на СДС. Другата причина, поради която сините ще елиминират може би опасността от поредно разцепване, е така оспорваният устав на партията. Според него лидерът се избира от всички членове на партията. Така манипулациите около вота за председател на сините ще бъдат значително по-малки поради тежката дума на мнозинството в партията. Нападките срещу Димитров, че е нарушил устава на СДС може и да предизвика загубата на лидерския пост. Но загубата на сегашния председател ще бъде разпознато от електората като жертва в името на оцеляването на СДС. За разлика от отцепниците във ВМРО оцеляването при сините се разглежда не като индивидуално такова, а като „сървайвър" за цялата партия.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: