За политиката
от низините

Сподели във Фейсбук! Едвин Сугарев

Как се прави нова партия на гърба на старата - прегрешила и електорално изтощена; как политическите грешници да се явят на бял кон като едни невинни ангелчета или - прастарият метафизичен въпрос: как се прави нов бардак със стари курви? Не се прави - гласи народната мъдрост. Прави се - възразява българската политическа... щях да напиша „класа", но няма да съм прав - точната дума е „менажерия" - или "шайка" може би.

И наистина - вече неведнъж сме били свидетели на подобни метаморфози. Не че от какавидата на страрото политическо тяло се ражда пеперуда - не. Най-често там изпълзява същата гъсеница, само че другояче нагиздена и натруфена. А старите нови лица опищяват орталъка с екзалтирани възклицания колко са нови и различни, и как нищо общо нямат с досегашния партиен пашкул.

Примерите са много и различни - така например някога от БСП се пръкна АСП, така се появиха СДС-тата с тирета, така - нека вземем само последния пример - от СДС се изпъпли ДСБ. Технологията обаче е винаги една и съща: охулваш собственото си политическо минало (без разкаяние, разбира се - щото нали си различен), вадиш всички кирливи ризи от скрина на досегашната си партия (често дословно твоите) и тържествено възвестяваш: ние ще направим това, което те не можаха. Игра на местоимения, разбира се - защото често под „ние" и „те" се крият едни и същи лица.

Както сами разбирате, всичко в този специфично български вариант на партийно строителство е привидно и фалшиво. Всичко освен едно - ваденето на криливите ризи. Те трябва да са истински, защото инак операцията няма да хване дикиш. Поради което в този сакрален за българската политика процес понякога изкачат на повърхността ключови исторически факти - и от тях може да се състави цяла една история на прехода, далеч по-автентична от официално познатата.

Нещо подобно в момента тече в БСП. Някой се готви да прави нова лява партия и си подготвя почвата - сиреч разчиства руините на старата. И голямата новина от последния пленум на Висшия съвет на БСП не е, че той практически бламира новия си стар председател, като отказа да избере предложените от него членове на Изпълнителното бюро.

Не: голямата новина от този пленум е, че делегати и именити партийни лидери отвориха дума за най-строго пазената тайна в БСП: за куфарчетата с пари, раздавани в началото на прехода. За първоначалния капитал, с който стартираха строителите на новата посткомунистическа България - който им позволи да възпроизведат собственото си партократическо статукво, превръщайки се от партийна върхушка във финансова олигархия - и който унищожи бъдещето на страната ни, нейния шанс да се превърне в нормална държава.

Темата табу изкочи покрай предложената от Сергей Станишев проектодекларация с показателното наименование "10 ноември - демократично начало тогава и сега". (Показателно, защото много ясно подсказва чий празник е 10-ти ноември.) Споровете относно начина, по който БСП може да обясни защо наченатия от нея преход е постигнал толкова омерзителни резултати, разбуниха партийните духове. "Трябва да отговорим как стана така, че едни хора си легнаха с цървули, а се събудиха с обувки от крокодилска кожа" - заяви столичният социалист Росен Малинов. Основателен въпрос: наистина в обувки от крокодилска кожа се събудиха точно онези с цървулите. Същият има прави и в констатацията, че „присвояването е довело до недоверие в политическия елит на обществото и до неговата морална деградация". Пита се само - чие присвояване обаче? И ето го въпроса, на който се нае да отговори не друг, а Татяна Дончева - която след отсвирването отвсякъде и заявяването, че готви нов ляв проект, просто няма вече какво да губи в БСП.

Според нея "няма състоятелно говорене за справедливост и солидарност, ако не започнем да говорим сериозно по темата за преразпределението на националното богатство в периода 1990 г., 1991 г., 1992 г.", а също и „Няма как да продължаваме да замръчкваме темата за създаването на банковата система до 1992 г." Точно тук е заровено кучето - и затова е резонен въпроса на Дончева "Кой и защо точно той стана богат за една нощ", зададен именно на „Позитано" 20 - както и напомнянето й, че няма община, в която някой спортист да не е станал богаташ по този начин.

Зад това изказване се крие цялата горчива истина за криминалния генезис на българския преход. То обяснява и как „спортистите" (нека припомним, че определени спортове като борбата и бойните изкуство бяха изцяло контингент на МВР,а спортуващите имаха чинове и пагони) се трансформираха в мутри, как натрупаха мускули и развиха първоначално раздадения капитал - взет от външния дълг на България, разбира се! - с помощта на кухите банки и раздаването на необезпечени кредити, защо с решение на Конституционния съд отпадна лустрационния текст от Закона за банките и кредитното дело, защо "консенсусния" банкер №1 Тодор Вълчев се оказа агентът на ДС с най-дълъг стаж сред политическия елит на страната ни, защо въпреки ограбването на спестяванията на целия български народ и изнасянето на милиарди от България никой не потърси реална отговорност от корумпираните банкери и нароените с тяхна помощ кредитни милионери.

„Кой е правил списъците за раздаване на необезпечени кредити" - запита Дончева и бръкна с пръст в раната - защото наистина няма как да се обясни джендема, до който стегнахме в българския си преход, без отговора на този въпрос. Защото наистина става дума за списъци, а не за просто раздаване на приятели и роднини. И тези списъци са правени не другаде, а именно на „Позитано" 20.

Затова този въпрос ужаси социалистите - включително и тези от тях, които би трябвало да гледат на Дончева като на потенциален съюзник в битката срещу момчето, което не иска да си отива. Ужаси се дори Румен Петков, който напоследък не пести негативните квалификации по адрес на Сергей Станишев. "Да твърдим, че сме раздавали куфарчета с пари, без абсолютно никакви аргументи и доказателства, означава, че ние ще сме съучастници в убийството на БСП и обявяваме БСП за извъзаконово образувание" - каза той. И се ужаси не случайно - защото самият той е част от въпросното „извънзаконово образувание" - и самият той е писал част от въпросните списъци за раздаване на кредити без покритие.

Изглежда всички в БСП разчитат на амнезията, но паметливите ще си спомнят за аферата „Акрам" - единствената изцяло разкрита и доказана афера за банково източване от епохата на голямото крадене. През 1993 г. социалистически лидери от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново и Дряново „усвоиха" 93 милиона лева чрез посредничеството на Джамал Абдуладем Абдулиде, известен и като Акрам. 14 милиона от този „транш" се били усвоени от Румен Петков, в качеството му на лидер на БСП в Плевен. Същият според свидетели бил и главно действащо лице в това банково ограбване, координирано директно от Луканов. В резултат - няколко банкови директори се самоубиха при - меко казано - странни обстоятелства, самият Акрам също се самоуби - или беше самоубит - в испански затвор през 1999 г., а делото по аферата приключи едва през 2008 г . - с осъдителни присъди. Разбира се, такава получи бившия партийния лидер от Габрово Стефан Косев, а не Румен Петков. И с това се потвърди правилото, че мениджърите на банковите ограбвания у нас не ги съдят - съдят само изпълнителите - и то много, много рядко.

В крайна сметка в планираната от Сергий Станишев и гласувана декларация БСП се посипа главата с пепел. Ритуално, разбира се, не наистина. Носела огромна отговорност за това, че не могла да реализира „социалния модел на прехода". Грешка - реализира го - и още как. Такава олигархия натвори, че самото определение „социалистическа" звучи вече като подигравка. Какъв ти тук социален модел - какви пет лева - като става дума за куфарчета с пари?

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: