За политиката
от низините

Лука БАЛКАНСКИ

Минаха 100 дни от както Бойко Борисов пое поста премиер и застана начело на кормилото на държавната изпълнителна власт, а дали само на нея. В месеца на широко почитаната едно време Велика октомврийска социалистическа революция бих ви припомнил един популярен лозунг от това време „ Вся власт Советам!", който сега ми звучи актуално като: „Вся власт ГЕРБАМ!" След парламентарните избори през юли в България всички политически партии независимо от лявата или дясната част на българското политическо пространство сякаш се обезличиха и загубиха своята политическа тежест. Те се превърнаха в партийки с удобни лидери и политически платформи или нещо като политически клакьори, а другия тип партийки се ръфаха ожесточено и изтъкваха грешките на новото управление или мълчаха лаконично като ДПС.

В България остана една единствена силна политическа партия-Бойко Борисов или уточняващо казано ГЕРБ.

Силна подкрепа на парламентарните избори, огромен рейтинг и успешен слалом сред десните партийки

След внушителната победа на парламентарните избори, Бойко Борисов състави за рекордно кратко време правителство. Късно вечерта на 6 юли само ден след изборите в медиите беше подадена информация от ГЕРБ, че те са готови със състава на новото правителство. Едва на 24 юли т.г. обаче това 87-о правителство на България стана реален факт и в него бяха останали едва 5 души от предишния състав. Чужди коментатори отбелязаха предимствата на кабинет съставен от лично подбрани от Борисов хора, както и отказа за коалиция. Д-р Андреас фон Белов ръководител на софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер" пред радио „Дойче веле" обаче изтъкна, че европейският стандарт би бил коалиция между ГЕРБ и „сините" и сегашното правителство на ГЕРБ е втората по степен на приемливост възможност.

От това правителство се очакваше да подхване реформите, които Борисов обяви за приоритетни. Справяне с корупцията, развитие на правовата държава, връщане на международното доверие към страната и оттам връщането на парите по еврофондовете и частните инвестиции.

В парламента новото правителство получи всички гласове, на които се надяваше от трите политически партии в дясно сред които се оказа и популистката „Атака".

Правителството беше съставено от сравнително неизвестни за обществото хора според проучванията, които са и политически неопитни, но бяха припознати за добри професионалисти и имаха в аванс висок кредит на доверие за почтеност.

Премиерът Борисов спечелил почти еднолично изборите направи кабинет, който можеше да се разглежда като негов помощен орган, а не като съвкупност от личности. Това беше правителството на премиера Борисов, а не правителство на България. Въпреки това или може би , защото народа виждаше в новото правителство послушни помощници на Бойко Борисов той му даде още при старта 51% кредит на доверие, който сега през ноември е 62 %.

Личният рейтинг на Борисов беше на 15 октомври - 65% и само за една седмица на 21 октомври вече беше 77% изпреварил този на неговият приятел италианският премиер Берлускони и само процент по-нисък от абсолютният рекорд на премиерът Путин. Това доверие беше рекордно за политическия живот в България след 20 годишния преход. По този повод искам да напомня един интересен диалог между премиера Борисов и водещата на предаване по национална телевизия:

„Как сте? Горе-долу добре, както казва народа, отвърна премиерът на Диана Найденова от „Челюсти" по Нова телевизия. „Готов съм да жертвам всеки, за да не ми падне рейтинга. Това е безспорно! ", потвърди Бойко Борисов. Това значи е вярно?, попита Найденова. Безспорно, отговори премиерът."

Този стремеж за висок рейтинг доведе до там, че 90% от българите подкрепят намерението да се ревизират всички сделки на предишното правителство, а близо 2/3 одобряват политиката на съкращаване на администрацията и орязването на разходите. Макар и популистки идеите на Бойко Борисов да създаде специален фонд за трансплантации на органи за българите в чужбина, както и обещанията, че пенсиите ще растат независимо от кризата осигуриха стабилен и дори покачващ се рейтинг на него лично и на кабинета му. Този факт дава мечтания комфорт и спокойствие на Борисов, че който не е съгласен с него може да отиде на избори, които той и ГЕРБ ще спечелят с още по-изразителна победа, при която ГЕРБ би имала в парламента 147 депутати.

Така плахите опити за опозиция в дясно и несвързаните действия на опозицията в ляво биват направо анулирани в зародиш. Даже „Атака" и Волен Сидеров запяха химни с основен рефрен: „100-те дни на Борисов са сто дни свободна държава". Безспорно високият рейтинг е най-голямото завоевание на премиера за 100 дни управление, постигнат обаче без реални социални и икономически промени.

Добри управленски реакции в кризисни ситуации

Огромно предимство има Бойко Борисов с бързите си реакции в извънредни ситуации. Нека да си припомним случая с болният български моряк Панко Георгиев изпаднал в кома, за който беше изпратен специален самолет, за да го прибере в България по личното нареждане на премиера.

Бърза беше реакцията на Борисов по отношение на земетресението в Шабла от 5 август със сила от 4.8 по Рихтер. Само 48 часа по-късно Бойко Борисов посети Камен бряг и огледа щетите. Отпуснати бяха 775 хил. лева за щетите от него на Шабла и Добрич.

Месец по-късно се случи истинска трагедия във водите на Охридското езеро, където загинаха 15 българи. Премиерът изпрати самолет да прибере оцелелите 38 българи от Македония и лично ги посрещна на летището в София. За пръв път във форумите из нета прочетох добри коментари за нашата държава и нейното управление.

Много решителна беше реакцията на Борисов спрямо предизвикателството със създаването на етническата партия „Мюсюлман демократична партия" и онова недоумение наречено „Паметник на незнайният турски воин", което беше бутнато скрито и по тъмно и разчистено за нула време.

Добра реакция прояви Бойко Борисов и по повод на управленски гаф сътворен от неговите съпартийци от ГЕРБ Емил Димитров и Десислава Танева, които искаха да удовлетворят интересите на онези хора със заменките, които можело да строят в горите, ако са „добросъвестни инвеститори". Всичко това поддържаше рекордният му рейтинг и караше обикновените хора да му вярват, че може да направи много неща за държавата. Въпреки всичко обаче кризата ни правеше по-бедни и по-несигурни и за никого не бяха изненада резултатите от изследване, което показваше, че ние българите сме най-недоволни от всички народи в Източна Европа от смяната на тоталитаризма с демокрация и отбелязваме рекорден спад от 24% в сравнение с май 1991 г.

Успешна външнополитическа дейност

Една от основните цели на премиерът Бойко Борисов беше да върне политическото доверие в България и нейното правителство в лицето на Европейския съюз и Европейската комисия, за да могат да бъдат отблокирани спрените средствата от еврофондовете, които във времена на криза могат да изтеглят националната икономика и да намалят лошите последствия от глобалната икономическа криза. На тези средства се разчиташе за финансиране на обещаните за довършване магистрали, както и в земеделието и животновъдството. Борисов поиска и средствата обещани ни от председателят на ЕС, Жозе Барозу за компенсация на затварянето на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ „Козлодуй" при своето посещение в Брюксел и ги получи. Само за седмица успя да посети Франция и да се срещне със Саркози и да отбие поръчката за прословутите корвети, както и да поиска помощ за АЕЦ „Белене". В рамките на тази седмица посрещна италианският премиер Берлускони в София, който очевидно го харесва. Не пропусна и специалните поздрави за изборната победа на германският канцлер Меркел, която го адмирира въпреки статиите на немската преса и коментарите на радио „Дойче веле", който чрез политолога Хайнц Брам, който оцени първите сто дни от управлението на Борисов така: „100 дни пози и шегички".

За разлика от западните страни руският премиер Путин не обърна някакво специално внимание на Бойко Борисов, който при тяхната среща и разговорите за енергийните проекти му казал: „Искам да знам „да" или „не"- и двата са отговори". Борисов даже се надскочи и заяви, че заради него Путин щял да измести срещата в София, за да можело той да участва в нея. По това време Борисов твърдеше, че Путин щял да дойде заради него!!! Естествено е, че това не стана. Адекватна и твърда беше реакцията на Борисов, който припомни на Македония, че ще очаква адекватна подкрепа за членството й в ЕС. В заключение ще спомена, че външнополитическата дейност на премиерът Борисов е много по-успешна от държавните екскурзии на президента Първанов похарчил около половин милион за екзотични дестинации на политическата си активност.

Политика на възмездие и търсене на отговорност за допуснатите нарушения от правителството на Станишев и огромната корупция

Макар и тази политика да не е конструктивна и да напомня на неща от миналото, то тя не е новост за България. Цели 131 години история са белязани от търсене на възмездие за българските управляващи, като за това време са осъдени, убити и станали жертви на репресии цели 195 министри !!! Осъдени са и 26 български премиери! Тази тенденция започва скоро след Освобождението на България през 1878 г. Един от първите премиери, който е съден е Петко Каравелов. В по-новата ни история на прехода от тоталитаризъм към някаква демокрация един единствен премиер Георги Атанасов беше осъден на 10 години затвор за управлението му през периода 19 юни 1986г.- февруари 1990 г. Със съд се разминаха Жан Виденов, Иван Костов, но не и бившият премиер Сергей Станишев срещу когото се повдигнаха обвинения за изгубените доклади от ДАНС и се водят следствени действия за харчовете на Министерски съвет по време на управлението му. Интересното е, че тези действия се водят само срещу едната глава на тройната ламя, а срещу Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган няма нищо. Важно е за обикновените хора, че правителството на Борисов заведе дело срещу Симеон за връщане на горите, които са му били реституирани най-вероятно неправилно. Така Борисов, който не поиска да подкрепи идеята за кандидатурата на Сакскобургготски за президент на ЕС и извади царя от гората, от която вече е изсекъл около 30 000 куб. м. дървесина си върна за унижението „цара" да го предпочете пред Румен Петков. На този фон обаче обикновените хора го подкрепят и в по-голямата си част смятат, че е прав.

Ще припомня обаче думите на Никола Петков към Георги Димитров: „Отмъщението не е управление."

Въпреки всичко изброено по-горе, премиерът Бойко Борисов допусна и някои слабости и грешки, които ще коментираме накратко.

Импулсивно управление без опит и с особен стил

Едно е да си столичен кмет, друго е да си премиер и то на страна в криза, макар и на Бойко Борисов да му се виждаше друго: „Десет пъти по-лесно е да си премиер от кмет, защото имаш телефон с копчета, имаш министър за всяко нещо..."

Всичко е лесно на пръв поглед, когато нямаш опит и нямаш коректив сред свои и опозиция и имаш самочувствие на отличник, но се видяха и редица слабости. Такива бяха прибързаните изказвания и двоумение като депозиране на фискалният резерв от БНБ в частни банки, за вдигане акциза на алкохола, за стоежа на АЕЦ „Белене", за петролопровода „Бургас-Александруполис", да има ли правителствен авиоотряд и дали да се платят поръчаните вече самолети или да се откажат, дали да има ДАНС или не и ... Сума ти майтапи се събраха около забраната да не се произнасят частиците „ще" от вицето Цветанов и останалите министри от средата на август т.г. Превръщането на битов проблем в национален чрез инцидента със Спаска Митрова едва ли е нещо за гордост и утеха.

В този дух можем да отбележим особения стил на Бойко Борисов, който е импулсивен, с честа промяна на мнението и категорично рязък и напомнящ с нещо неща от миналото. Едва ли този стил ще бъде променен скоро, но така част от хората го приемат за по-народен човек. Аналогията с кого е проста и ясна. Може би тя по-скоро е носталгия?! Необходимо е да отбележим, че такова нещо се забелязва твърде рядко в западните демокрации и се счита от техните политолози като грешка, но да не забравяме, че тук е България...

На 101-я ден правителството се ослуша, ослуша и излезе с програма за на правителството на европейското развитие на България. Тази програма е по-скоро оперативна и тя ще се актуализира всяка година. По германски модел основните задачи в нея ще се задават от дневния ред на обществото и значимите проблеми, а не чрез изкуствено определените 157 цели и мерки за тяхното постигане. Ако е вярно, че през изминалите 100 дни са се изпълнявали предизборните обещания на ГЕРБ, то едва ли има нужда да коментираме, че едва ли има свършено нещо съществено и тяхното качество не е особено високо. Иначе казано-ПОПУЛИЗЪМ !!! Едва ли сме изпреварили Холандия по темпове на строеж на магистрали, след като и километър няма направен, а обещанията бяха за цели три и къде е пътният възел Бургас-Созопол. Каква е яснотата за големите енергийни проекти-мъглява.

Как беше преборена корупцията след като партньора в дясно РЗС подаде сигнал на Борисов за корупция сред неговия екип. Пет министри от кабинета на Борисов имат пък конфликт на интереси. Негов депутат и зам. шеф на парламентарна комисия създаде скандал с внесените от него промени в Закона за лова. Барбекюто на Доган оцеля, а идеята на „Атака" за Ден на геноцида над българите в Османската империя беше подкрепена.

Не можем да не отбележим и мудната работа в парламента. Като че ли медиините изяви и атаки на премиера дойдоха в повече за западните наблюдатели, но не и за народа наш жаден за зрелища и позабравил хляба, който задължително трябва да ги съпътства. От австрийската преса оцениха в този дух 100 дни на Бойко като: „100 дни Борисов-много шум, малко програма". В началото на месеца синдикатите се обявиха против проектобюджета представен ни като „малка пица"( или голямото нямане) и предвидените значими съкращения, безработицата расте стремително и кризата заплашва да стане социална през 2010 г., а след това приказките по медиите няма да помогнат...

Недообмислени се струват на мнозина и работата за пенсия до гроб, както и финансирането на сбърканата здравна система от самите нас. Нека отговорните лица от този кабинет да погледат малко телевизия и да отговорят искат ли протести с ковчези като тези на британските пенсионери в Лондон причинени от фалита на частни здравни фондове, защото те сами ни тикат в ръцете на частниците.

След този пространен анализ и изброяване на факти от първите 100 дни на кабинета Борисов ще си позволя да му дам и оценка. Моята оценка е различна от поставената петица, с която премиерът се е самооценил и е скромната удовлетворителна оценка малко над 3. Вярно е, че този оценяван период е кратък, но във време на глобална криза времето не чака, а нанася често трудно възвратими загуби. Ще си пожелая година след старта на правителството на Борисов, той да бъде оценяван като успешен политик, а не като медиен премиер.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: