За политиката
от низините

Сподели във Фейсбук! На въпрос коя е българката, записала името си в родната история наравно с мъжете, след тежко замисляне отговорът е... Баба Илийца.

След още конфузно ровене из паметта изплува и Баба Тонка, която не е само мъчителен спомен от контролно по литература, а поне е доказано истинска. Избистря се по някое време и снимката на Онази жена със знамето, която май беше Райна Княгиня.

Дори според тълковния речник съществителното Жена се употребява в българския език като синоним - на съпруга (жена, встъпила в брак), приятелка (гадже) или партньорка (жена ми, моята).

Ако затворим речниците, най-лесно се сещаме за българското определение за най-подходящата жена за домашно отглеждане - боса, бременна и до печката.

Освен като едно от мъжките ребра, по характерови и емоционални особености жената бива определяна като "противоположност" на мъжа.

Изобщо Жена е нещо, което няма как да функционира самостоятелно. Но пък е устойчиво на всякакъв натиск и се бори за своето със зъби и нокти. И винаги оцелява...

Освен да везат байраци и да вадят кол от калта, друга роля - различна от поддържаща, рядко получават.

Но ако пък получаваха, кой щеше да развява знамето, дето са го избродирали...

И да отделим фактите от фикцията, пак се вижда, че Матриархат у нас е възможен само на кино. И то ако режисьор на филма е гениалният Людмил Кирков, който има актриси като неземните Невена Коканова и Катя Паскалева.

Опитите Матриархатът да бъде емитиран обаче никога не са спирали.

А в българската политика напоследък са направо пандемични. Заразявят се етаж по етаж.

Йорданка Фандъкова ще е 62-ят кмет на София и първата жена на този пост.

Остава само да мине вотът на 15 ноември, за да не си нарушаваме правото на избор.

Въпросът не е в това с колко процента за-малко-министърът Йорданка Фандъкова ще спечели частичните кметски избори в най-големия български град, управляван и до днес от бившия кмет и настоящ премиер Бойко Борисов.

Факт, който едва ли ще се промени след като на стола седне дама.

Независимо колко добри идеи има и че сама увещава избирателите си с онзи приятен и кротък глас на учителка с натрупано търпение към детските игри: „И аз мога да удрям по масата".

Няма да й се наложи. Поне до края на мандата на това правителство София, както каза Борисов, е наше дете и ще получи всичко, което досега й е отказвано.

В такава ситуация столицата наистина има шанс да дръпне. Поне премиерът и кметът няма да си крадат боклука по нощите и ще имат време за по-съществени неща от това да си подвикват под балкона на МС.

На този именно балкон стъпи и първата жена, която се изкачи до най-високите нива на българската държавна власт.

Ренета Инджова стана първата жена премиер на републиката. Макар и не след избори, а като назначена от президента за шеф на служебно правителство, тя управлява от 17 октомври 1994 година до 26 януари 1995-а.

Така Желязната дама записа името си сред 89-имата мъже, министър-председатели на България. С метален глас успокояваше огладнелия народ, че приватизацията ще е прозрачна и справедлива и че ще излови престъпниците, за да е мирна държавата. Хората й вярваха, но повече не я избраха.

После всичко се върна по местата си - като и преди Инджова, мъже продължават се изреждат на този пост, някои от тях по пет пъти.

Сега на Йорданка Фандъкова се пада участта да е първото собствено име от женски род в списъка с 61 кметове мъже.

Откакто София е обявена за столица на България и на 10 февруари 1878 година Манолаки Ташев сяда в кметския стол, този пост се смята за един от най-високите в държавната власт. Не случайно кметове на София са били видни представители на политическия и държавен елит, бъдещи министър-председатели и дори Тодор Живков.

Бойко Борисов направи още един исторически пробив - негов беше изборът Цецка Цачева Данговска да стане председател на върховния представителен орган на държавната власт в България.

Плевенската адвокатка, избрана за депутат от ГЕРБ, стана и първата жена начело на българския парламент. От Учредителното събрание през 1879 година досега този пост е запазен за мъже, независимо дали парламентът е обикновен или велик. Дами досега са били само в поддържаща председателя роля.

Още Иван Костов заложи на женското начало, но не чак толкова високо. Взе Гласът на СДС да му бъде Дипломат №1.

И Командира прати Надето Михайлова „да краси старците в Европа", както сам споделяше с близките си в синята централа. Външната министърка брилянтно влезе в тази роля.

Хареса си Мадлин Олбрайт (тогавашната Кондолиза Райс или Хилари Клинтън - само че бяла, за разлика от първата и не бивша Първа дама като втората) като пример и започна да й подражава в брошките.

Старците бяха украсени, медиците ни в Либия - проспани. А накрая Надето взе и партията на Командира. За малко. После красотата пак победи и отиде да пръска чар в Европа.

Бойко Борисов повтори опита на Командира.

Хареса си Румяна Желева - първо за външен министър, после реши да я прати в Брюксел, да ни представлява. Трудно е да се каже доколко танцьорката на румба ще украси старците в Европа, както го правеше Надето, но на вкус и цвят, знаете... Всяка танцова двойка си има фенове в политическия ВИП-денс, а и зависи кой играе мъжката професионална партия.

Също като Фандъкова, Желева е любезна, кротка, винаги се усмихва, не се конфронтира. Щом трябва - танцува, щом трябва - се озъбва на президента. Общото между двете, а и при Цецка, е че правят само това, което каже Лидерът. Демонстрират безпрекословна лоялност. Засега.

Правят го в началото всички дами, близки до сърцето на вожда.

Съвсем по мъжки обаче, извисят ли се в ерархията, започват постепенно да се излизват от сянката му и да си бранят личното място под слънцето.

Царят като заряза изгнанието и короната (без съпътстващите дворци, гори и имоти) и се възцари на трона на републиката и той лансира придворна дама с право на власт.

Взе Лидия Шулева от туризма, направи я вицепремиер. Тя изхарчи куп милиони да рекламира България сред международния туризъм с една жълто-охрева картинка, която повече подхожда за обозначаване на онези помещения, дето и царят ходи сам.

Накрая Лидия разлюби царя и той нея. Тя даже се опита да му вземе партията (като Надето), ама не й се получи. Тя (партията) сама се разпадна с времето (на тройната коалиция).

Негово му Величество направи втори опит, далеч по-сполучлив.

Заложи на Меглена Кунева, която не дойде от някой курорт, а знаеше достатъчно от и за политиката. Евроминистърката и после еврокомисарка реши, че не може да свети с отразената царска светлина и се постара да си заслужи постовете.

Накрая дори извлече на гърба си цялата царска партия и прескочи вместо всички царедворци бариерата за европарламента. Благодарение на нея тази партия не слезе от политическата сцена напълно опозорена.

Най-близо до Матриархата беше най-войнствената в миналото партия (на земеделците), преживяла демократичните промени по метода на простото делене и размножаване в геометрична прогресия.

Имаше период, в който всеки земеделец си имаше партия. (Даже Янето беше земеделец - до миналата година).

Най-устойчива, политически образована, генетично подготвена и аристократка по дух и произход Анастасия Мозер няма аналог в новата българска история. Можеше просто да се върне, да изпореституира имотите на прочутия си баща, с показания на престарели земеделци да изземе и собствеността на партията. И да си щрака с пръсти в Щатите или в някой от родните си резиденции.

Можеше, но не го направи. Всякакви верни земеделци (и Янето също) се претрепаха да я свалят от поста, да й вземат стола, централата, партията. Но тя е тази, която отново върна земеделците във властта, без да ги преименува и без да хленче, че партньорите в ОДС й извиват ръцете.

Всъщност Анастасия Димитрова-Мозер е единствената жена, потомствен политик в България и със собствена политическа биография. Лидер на партия през целия български преход. Вероятно е преживяла и най-много вътрешнопартийни преврати от всички политици в България, не само в новата ни история. Почти всички новородени земеделци, които тя въведе за ръка в политиката, решиха че могат да са лидери - ако не на нейното място, то на откраднато парче от партията й.

В някакво списание написаха: „Тя е Жената. Тя е Желязната лейди в управлението. Нейните думи тежат, те са закон и всичко, което казва, може да се случи или не. В крайна сметка, това не е чак толкова важно, колкото все пак тя да каже нещо".

Ако не сте се досетили, Тя Жената е Татяна Дончева.

БСП все се е имала приказливи жени - повече или по-малко железни и женствени, като Клара Маринова и Нора Ананиева, примерно.

За разлика от тях Татяна Дончева обаче първо реши да става кмет на София. И като не можа, за разлика от предшественичките си, взе да изнася нелицеприятна информация от червения лагер, вместо да внася.

И накрая поиска поста на „неориентираното момченце" Сергей. Имаше залози и прогнози (от журналисти и социолози), че Голямата уста на БСП е (полу)готова да стане лидер на партията.

Колкото и малко да останали избирателите на БСП и чугунените глави в тази партия, никой - особено в такава стара организация с вкоренен вождистки уклон, не би гласувал с лекота за някой, който нарича лидера му малоумник. По-скоро би се записал в ГЕРБ, поне там е ясно очертана XY-хромозомната структура на водача и се подразбира отдалече, че в спалнята му не е тихо.

Дончева сгреши, че започна да се прави на Бойко и да обижда на политическа (и друга) немощ председателя, в чиято партия се числи и е депутат в няколко парламента.

Това са мъжки закачки. А фактите доказват, че да се правиш на мъж не е най-целесъобразният дамски начин за растеж в политиката.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: