За политиката
от низините

Депутатският вариант на "Цената на истината" взе да доскучава

Юлиана Ончева

Депутат вече не е = на евтино кюфте. Не е и на гласуване с чужда карта или липса на кворум, тоест - бягство от работа. Разбита е и представата, че от избраниците нищо не може да се вземе, на тях само се дава.

Ами имунитетът?

Парламентаристите напоследък сякаш живеят единствено за мига, в който ще кажат "давам си имунитета". Експремиерът Сергей Станишев, който повлече крак по пътеката към съдебните дебри, даже чака в кулоарите на Народното събрание да пристигне прокурорското искане за разследване срещу него, та веднага да отговори с писмения вариант на "не ща да съм неприкосновен". Примера му последва и бившият социален министър Емилия Масларова, а вчера двама парламентаристи от ДПС отговориха на обвинител номер 1 Борис Велчев чак от Силистра, където се оказаха по партийни дела.

Дават го.

Засега толкова. Ако се съди по ревизиите, които текат по министерства и ведомства обаче, ще има и още поводи да се чува от пленарна зала "отказвам се от имунитета си сам/а". Във всички случаи до този момент целта е "истината да излезе наяве", а разследваният няма никакви притеснения за това което е вършил като управник.

Стремежът на депутатите да са равни пред закона с обикновените граждани и да не пречат на разследващите да открият виновния за дадено престъпление, ако е искрен, е похвален. Проблем би било обаче, ако целите и причините са други.

От типа на "и без това мнозинството ще гласува "за" искането на Велчев и ще остана без имунитет, защо да не го направя сам, пък после да попитам риторично "ако бях виновен, щях ли да искам да ме разследват". Не е оригинално, но при всички положения е нещо пред възможността да гледаш как гора от ръце натиска копчетата, с които те хвърля на "вълците" с тоги. Спестява унижението, а и придава ореол на смелост с оттенък на героизъм. Жертвен привкус - той/тя ли пък е най-големият бандит в държавата, си казват склонните да съчувстват на по-слабия народни маси. Ако не си го кажат сами, подсещат ги. По-късно пък масите сами разбират, че в играта "давам си имунитета" ролите са разпределени предварително и тяхната не е била дори поддържаща а чист миманс.

Отказът от обречения имунитет води и до това да не се обсъждат в пленарна зала под никаква форма мотивите на прокуратурата, с които се иска имунитет. Тоест - пресичат се всички шансове политическите опоненти да поразсъждават на глас по въпроса за престъпността и връзките на съответната партия, чийто представител е на прицел, с бандитите на различни нива. И между другото да се изясни все пак какви ги е вършил обектът на прокурорски интерес, ако, разбира се, не става дума за някоя тайна, изтекла от ДАНС в интернет.

С други думи, парламентарният вариант на "Цената на истината" не е нито толкова драматичен, нито толкова разголващ фактите като своя тв събрат.

И е най-добре депутатите да вземат дружно да гласуват, че са без имунитет, още преди да им го поиска който и да е. Спорът за тяхната неприкосновеност е стар и е вярно, че стъпка по стъпка те се приближиха доста до простосмъртните през годините на прехода. Както вървят нещата, обаче имунитетът им все повече ще девалвира, ще върви на промоция или на цена за секънд хенд. В обезценена стока всъщност го превръщат самите парламентаристи: дават го с лека ръка като непотребна вещ. Лошото е, че и поводите да им го искат се роят като пчелно семейство.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: