За политиката
от низините
Вход:
Одобрявате ли цензурата на тема "етнически мир"?
За резултатите: тук.
Последни
потребителски
коментари
И накрая един съвет към пишещите по...
За сведение на такива човекоподобни...
Ей Тикво с офчия си мозък и акъл на...
С овчите си коментарии показвате...Анкета: Одобрявате ли цензурата на тема "етнически мир"? (164 гласа)
Статия от категория Анализи
По материали от: www.svobodata.com Публикувана от bg-history
Още статии от
Корените на днешната демокрация са републикански а предисторията на Република България изцяло се съдържа в традициите и кадрите на...
Бавно, но сигурно хората, които са живели през социализма, започнаха да съжаляват за него. Крайната цел на комунистите успя....
Има една дълбоко вкоренена идея в българското съзнание, идеята, че всички сме равни. Това не е плод на Просвещението, на естественото...
Нещо интересно и смислено. статията я прекопирах и ви я качвам за разсъждения и коментари. 98 % от написаното в нея подкрепям. Преди да...
Повечето евреи не искат да го заявят открито, но нашият бог е Луцифер" По-горното твърдение е точен цитат на думите на Харолд Уолъс...
Погубеното бебе е като емблема на замръзналата ни държава Живеем в страната на абортираните живи хора. Доктор слага бебе в един...
Иво Инджев
Председателят на ЕК Жозе Барозу предложи на българския кандидат за комисар Румяна Желева ресора международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
Какви са реакциите и говорят ли те за криза?
Разбираемо, че г-жа Желева изразява задоволство. Какво друго да каже - че публично из-разеното й желание да получи ресора „разширяване" не се сбъдна, както не е удовлетнворено и пожеланието на премиера Борисов за „регионално сътрудничество", нито е задоволена амбицията на президента Първанов за „енерегетика".
Провалът на ниво пожелания и прогнози е пълен- не позна и френският „Либерасион", чието предвиждане за ресора „правосъдие и вътрешен ред" надхвърли дори мегаломанските претенции на Първанов за енергетиката- самата Румяна Желева се сконфузи и призна, че мониторингът на ЕС върху правосъдието и вътрешния ред в България прави нереалистични очакванията точно български министър да ръководи тази дейност на съюза.
В този смисъл Барозу изненада всички. Явно гщорямо чудене е било как да излезне от ситуацията с толкова много задъненни улици. Има обаче и още изненади - в реакциите на самата Желева, според мен.
В опит да обясни не особено защитимата позиция на своето задаволство от ресор, в които ще има подържаща роля спрямо поне две нива над себе си в ЕК, тя заяви следното:
„Смятам, че в моите отговорности ще влизат държавите в Азия и Латинска Америка, което е голяма възможност за България да развие допълнително своите контакти".
Така тя се нарежда плътно зад Първанов, който си умира да обикаля Латинска Америка и Азия, защото не е никак добре приет в Европа и Северна Америка.
Възможността пред Румяна Желева може и да е голяма спрямо споментите континенти, но при цялото уважение към далечните за нас региони, няма как те да са наш приоритет в което и да било отношение. Нещо повече, спрямо очевидният български интерес да влияеем (ако не и да ръководим разширяването на ЕС на Балканите в рамките на администрацията на ЕК), Румяна Желева лансира обяснението, защо било нормално това да не ни се случва: защото предстояло на Македония и Турция да се присъединяват.
Не е ли логично именно България, естественото свързващо звено между Македония и Турция (етнически, езиково, културно, географски, исторически), да посредничи- нали проглушихме ушите на света за нас, като за мост и кръстопът, които са нашето стратегическо предимство? И сега изведнъж - именно поради това не било логично да се надяваме да играем такава роля в ЕС?
Извън споменатите дотук изненади нищо изненадващо няма в реакцията на управляващите доскоро България. Тя много отива на цялото им лицемерие.
Именно те са причината България да бъде гледана под лупата на европейския мониторинг за правосъдието и вътрешния ред, което предпостави невъзможността на София да се надява на каквото и да било като в този вид арбитраж.
Бившите ни управлващи, предвождани в това отношение от главнокомандващия Първанов, демонстрираха пред цял свят пълното си раболепие пред руската енергийна експанзия и по този начин „отстреляха" дори самата мисъл за българска роля в тази област, в която бихме могли да имаме ключово място поне в географско отношение.
А какво да кажем за подигравките, които вече долитат от средите на днешната опозиция спрямо очаквания Румяна Желева да се бори с кризите (или с последиците от тях при природни бедствия)?! Нима България не беше уникална в ЕС, единствената, която по руски образец имаше министерство с подобно название и с безподобен опит в борбата със стихиите, които глътнаха стихийно стотици милиони без никакъв траен ефект? Ако социалистите и техните аркадаши сега злорадстват, трябда им бъде казано, че с това сме се прочули, това ни възлагат. А и не бяха ли те „хитреците", които измислиха това министерство точно, за да приютят някъде „гранд дамата" на един от коалиционните партньори Емел Етем?
Изобщо - на троянски кон, толкова се полага.
Другарите и другарките социалисти не би трябвало да рият с копита толкова доволно в тази история, защото опровергават себе си дори със задна дата. Спомняте ли си колко приказки изприказваха за предателите от опозицията, които работели срещу интересите на България като не подкрепяли пред Европа линията на кабинета „Станишев"?
И какво правят сега? Злорадстват за ефективността на блатото, в което ни натикаха - Станишев и външният му министър Калфин не могат да се нарадват колко незначителна роля е отредена на България в ЕС. А би трябвало да помълчат гузно, вместо да цвилят от щастие!
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/
Наследихме репутацията на троянски кон, опозицията цвили от радост!
Статията е публикувана преди 2 год., 5 мес. на 28 ноември 2009 г, и е видяна 219 пътиПо материали от: www.svobodata.com Публикувана от bg-history
Размер на шрифта:
Още статии от
Анализи
Лявото и дясното в българската политика и защо няма оправия в Р.България
Корените на днешната демокрация са републикански а предисторията на Република България изцяло се съдържа в традициите и кадрите на...
И на голямото крадене идва край
Бавно, но сигурно хората, които са живели през социализма, започнаха да съжаляват за него. Крайната цел на комунистите успя....
Идеята за равенство сред българите
Има една дълбоко вкоренена идея в българското съзнание, идеята, че всички сме равни. Това не е плод на Просвещението, на естественото...
Айнщайн: Защо социализъм.
Нещо интересно и смислено. статията я прекопирах и ви я качвам за разсъждения и коментари. 98 % от написаното в нея подкрепям. Преди да...
НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД - СКРИТАТА ТИРАНИЯ
Повечето евреи не искат да го заявят открито, но нашият бог е Луцифер" По-горното твърдение е точен цитат на думите на Харолд Уолъс...
Натикани във фризера
Погубеното бебе е като емблема на замръзналата ни държава Живеем в страната на абортираните живи хора. Доктор слага бебе в един...
Наследихме репутацията на троянски кон, опозицията цвили от радост!
Председателят на ЕК Жозе Барозу предложи на българския кандидат за комисар Румяна Желева ресора международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
Какви са реакциите и говорят ли те за криза?
Разбираемо, че г-жа Желева изразява задоволство. Какво друго да каже - че публично из-разеното й желание да получи ресора „разширяване" не се сбъдна, както не е удовлетнворено и пожеланието на премиера Борисов за „регионално сътрудничество", нито е задоволена амбицията на президента Първанов за „енерегетика".
Провалът на ниво пожелания и прогнози е пълен- не позна и френският „Либерасион", чието предвиждане за ресора „правосъдие и вътрешен ред" надхвърли дори мегаломанските претенции на Първанов за енергетиката- самата Румяна Желева се сконфузи и призна, че мониторингът на ЕС върху правосъдието и вътрешния ред в България прави нереалистични очакванията точно български министър да ръководи тази дейност на съюза.
В този смисъл Барозу изненада всички. Явно гщорямо чудене е било как да излезне от ситуацията с толкова много задъненни улици. Има обаче и още изненади - в реакциите на самата Желева, според мен.
В опит да обясни не особено защитимата позиция на своето задаволство от ресор, в които ще има подържаща роля спрямо поне две нива над себе си в ЕК, тя заяви следното:
„Смятам, че в моите отговорности ще влизат държавите в Азия и Латинска Америка, което е голяма възможност за България да развие допълнително своите контакти".
Така тя се нарежда плътно зад Първанов, който си умира да обикаля Латинска Америка и Азия, защото не е никак добре приет в Европа и Северна Америка.
Възможността пред Румяна Желева може и да е голяма спрямо споментите континенти, но при цялото уважение към далечните за нас региони, няма как те да са наш приоритет в което и да било отношение. Нещо повече, спрямо очевидният български интерес да влияеем (ако не и да ръководим разширяването на ЕС на Балканите в рамките на администрацията на ЕК), Румяна Желева лансира обяснението, защо било нормално това да не ни се случва: защото предстояло на Македония и Турция да се присъединяват.
Не е ли логично именно България, естественото свързващо звено между Македония и Турция (етнически, езиково, културно, географски, исторически), да посредничи- нали проглушихме ушите на света за нас, като за мост и кръстопът, които са нашето стратегическо предимство? И сега изведнъж - именно поради това не било логично да се надяваме да играем такава роля в ЕС?
Извън споменатите дотук изненади нищо изненадващо няма в реакцията на управляващите доскоро България. Тя много отива на цялото им лицемерие.
Именно те са причината България да бъде гледана под лупата на европейския мониторинг за правосъдието и вътрешния ред, което предпостави невъзможността на София да се надява на каквото и да било като в този вид арбитраж.
Бившите ни управлващи, предвождани в това отношение от главнокомандващия Първанов, демонстрираха пред цял свят пълното си раболепие пред руската енергийна експанзия и по този начин „отстреляха" дори самата мисъл за българска роля в тази област, в която бихме могли да имаме ключово място поне в географско отношение.
А какво да кажем за подигравките, които вече долитат от средите на днешната опозиция спрямо очаквания Румяна Желева да се бори с кризите (или с последиците от тях при природни бедствия)?! Нима България не беше уникална в ЕС, единствената, която по руски образец имаше министерство с подобно название и с безподобен опит в борбата със стихиите, които глътнаха стихийно стотици милиони без никакъв траен ефект? Ако социалистите и техните аркадаши сега злорадстват, трябда им бъде казано, че с това сме се прочули, това ни възлагат. А и не бяха ли те „хитреците", които измислиха това министерство точно, за да приютят някъде „гранд дамата" на един от коалиционните партньори Емел Етем?
Изобщо - на троянски кон, толкова се полага.
Другарите и другарките социалисти не би трябвало да рият с копита толкова доволно в тази история, защото опровергават себе си дори със задна дата. Спомняте ли си колко приказки изприказваха за предателите от опозицията, които работели срещу интересите на България като не подкрепяли пред Европа линията на кабинета „Станишев"?
И какво правят сега? Злорадстват за ефективността на блатото, в което ни натикаха - Станишев и външният му министър Калфин не могат да се нарадват колко незначителна роля е отредена на България в ЕС. А би трябвало да помълчат гузно, вместо да цвилят от щастие!
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/
Коментари: