За политиката
от низините

Миглена Славова

Съюзът на демократичните сили се изправи пред нов експеримент. Сините решиха да проверят дали все пак статуквото няма да им донесе промяна.

През последните няколко години, след отцепването на Иван Костов и хората му, СДС сменя лидери средно на две години. Веднага след като бившият премиер си тръгна, Надежда Михайлова пое ръководния пост. Но амбициите на Петър Стоянов я изстреляха в партийния ъгъл веднага след парламентарните избори през 2005 г. Тогавашният зам.-председател на партията Иван Колчаков обяви, че в СДС няма пари дори за плащане на сметката за тока, камо ли за вестници и заплати. Не бива да се забравя също, че именно Надежда Михайлова е човекът, който лансира Мартин Димитров в СДС. Докато беше лидер, тя се възползва от властовото влияние и го сложи на избираемо място в една от софийските листи - на второ място след нея. На практика може да се каже, че Михайлова отново е със силни позиции в партията - неин човек я ръководи, изпрати я и в Европарламента. Оказва се, че с апаратни хватки партията, колкото и малка да е тя, може да бъде овладяна и в перспектива.

След стихията, която помете бившия външен министър, Петър Стоянов се опита с ореола си на успешен президент и с миналото си на отявлен седесар, да спаси партията. Поне първоначалните индикации бяха, че СДС трябва да върви напред сам. Затова и се стигна до разтрогването на парламентарната коалиция ОДС - първо бяха изгонени трима депутати от Демократическата партия, а след това и денонсирано споразумението за дясното обединение. Правилни или грешни, решенията на Петър Стоянов му донесоха неблагодарно напускане на председателския пост след битка на нерви с Иван Костов относно номинацията за кандидат-президент на т.нар. обединена десница.

Следващата авантюра, в която се хвърли СДС, беше Пламен Юруков. Непознатият на повечето седесари бизнесмен оглавяваше партията почти година. След обвиненията срещу него, че е злоупотребявал с европейски средства, и клеймото, че е човек на ДПС, също спомогнаха за краткия му престой начело на СДС. Прокуратурата не откри злоупотреби на Юруков с европари. Не беше и доказана връзката му с кадри от ДПС. Но това почти не стигна до ушите на членовете и симпатизантите на партията.

Какво направи Мартин Димитров в първия си мандат като лидер? Още с първите си стъпки той си спечели прозвището "човек на Иван Костов". Нещо повече - в неофициални разговори седесари иронично наричаха Мартин ученик на Командира. И това беше доказано с бързото подписване на споразумението за създаване на Синята коалиция. На самото парафиране не бяха поканени хора от партията. И това направи впечатление на медиите.

Димитров гордо изтъква през последните месеци, че е успял все пак да направи първите стъпки към обединение на десницата. В същото време, случайно или не, забравя да припомни, че именно фактът, че въпросната коалиция тръгна от СДС и ДСБ, така и не донесе по-мащабно обединение на партии вдясно. Тези, които бяха присъединени и "наградени" с 1 избираемо депутатско място в листите, в началото на мандата на 41-вото Народно събрание бяха отлъчени. Срещу избора на Венцислав Върбанов от "Обединени земеделци" беше изпратена жалба до Конституционния съд. След решение на магистратите той напусна парламента, а на негово място влезе Михаил Михайлов, който няколко месеца преди това беше неотлъчно до Мартин Димитров.

Простата аритметика показва, че партията губи влияние в страната. В 40-ия парламент СДС успя да вкара 13 свои народни представители. В 41-вото Народно събрание депутатите са вече 10, а общата парламентарна група с ДСБ е в много по-малък състав.

Пропуснат шанс се оказаха за Синята коалиция и резултатите от парламентарните избори. Въпреки липсата на мнозинство на ГЕРБ сините не успяха да се включат в управлението на държавата. И в момента, за тяхна беда, не могат да кажат нито че са управляващи, нито че са опозиция.

Преизбирането на Мартин Димитров за втори мандат се оказва поредният експеримент, пред който се изправя СДС. Люшкайки се от една крайност в другата - от избора на бивш президент за лидер до вота за бизнесмен, неопетнен от вътрешнопартийните битки след края на управленския мандат на ОДС, сините решиха все пак да оставят един от председателите си да повтори мандата си. Но може ли статуквото да носи промяна? На този въпрос ще си отговорят на практика седесарите. Дано обаче това да не им струва загуба на позиции в местната власт на вота през 2011 г., както и загуба на идентичност на предстоящите президентски избори през същата година.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: