За политиката
от низините

Нито едно от престъпленията не е разкрито досега

Иван Беловски

„Зад всяко едно убийство се крие сянката на някой мафиот или сянката на някоя организация съперница..."

Атанас Буров

Политическите убийства са често използвана практика в България веднага след Освобождението чак до края на процесите на Народния съд. Освен постоянните знакови убийства на фигури и босове от подземния свят у нас след 10 ноември 1989 година от ръцете на наемни убийци завършиха земния си път някои български политици.

На 10 октомври 1990 г. в осем часа и тридесет минути ненадейно умира секретарят на БЗНС „Врабча" Страхил Димитров Гичев. Освен лидер на вечно опозиционния земеделски съюз „Врабча" той е и председател на ХСС (Християнсоциален съюз), изграден тогава в страната от 8 партии и който след неговата смърт се саморазпада. Под ръководството на Страхил Гичев на 21 юни 1990 година се създава Конфедерация на опозиционните сили (КОС), които са извън СДС. Страхил Гичев е син на известния в миналото земеделски водач Димитър Гичев, поради което е трън в очите на почти всички лидери и лидерчета от вечно роящия се политически кошер, наречен БЗНС. Ръководеният от Страхил Димитров Гичев БЗНС "Врабча" по традиция е в много добри отношения с Народната партия, представлявана от Димитър Бранков и Независимата демократична партия (НДП), ръководена от Петър Гогов.

Няколко дни преди смъртта си Страхил Гичев пред свои приятели споменава, че е следен, когато се храни в заведението "Раците" (намиращо се в близост до дома му на "Орлов мост"), както и че не се чувства добре. Официалната версия за неговата смърт е сърдечен удар, но още тогава съмненията са налице и дори се появяват по страниците на някои издания.

Друг случай на политическо убийство в най-новата българска история е това на председателя на народен съюз „Звено - Иван Дундаров. Само двадесет дни след внезапната смърт на секретаря на БЗНС „Врабча". С. Гичев в една кална софийска канавка е открит трупът на адвоката от Четвърти адвокатски колектив и лидер на народен съюз „Звено" Иван Дундаров.

По трупа са открити следи от насилие, множество охлузвания и хематоми (вътрешни кръвоизливи). Интересно е да се спомене, че малко преди фаталния си край на 23 октомври 1990 г. Иван Дундаров посещава на боянската улица „Секвоя" бившия председател на Държавния съвет на НРБ и бивш генерален секретар на БКП Тодор Христов Живков. Срещата е продължила над два часа, имала е политически характер и е била уредена със съдействието на колегите на Иван Дундаров - тогавашния главен прокурор на републиката г-н Емил Стоименов и неговия заместник, прокурора г-н Платиканов.

Възстановителят лидер на оспорвания от много политици народен съюз "Звено" впоследствие гравитира към политическата формация на Славомир Цанков "ЕРА 3". Единствено на страниците на излизащия тогава вестник "Ера" излиза траурно съобщение за неговата изненадваща и ужасяваща смърт.

Причината за бруталното убийство на звенаря Иван Дундаров и до ден днешен е забулена в тайна.

На 15 февруари 1992 година около шестнадесет часа под витошкия връх Скопарник е намерен трупът на Тодор Божинов. Той е бивш министър на металургията и минералните ресурси, министър на земеделието, първи зам.-председател на Министерския съвет на НРБ и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1979 до 1986 година. Освен това е бил и в роднински отношения с Тодор Живков - водил е негова племенница. Покойният Тодор Божинов е притежавал важна информация и е бил отлично запознат с тайните канали за търговия на българско оръжие благодарение на приближеността си по бившия Първи. Разследването на загадъчната смърт на Тодор Божинов (имитираща нещастен случай в планината - вариант Иван Башев) не довежда до никакви резултати.

Друго хладнокръвно политическо убийство у нас, наподобяващо донякъде фалшивата версия за смъртта на международния аферист Робърт Максуел (Ян Лудвиг Хох), е това на бившия депутат и доцент по финансово право Илко Ешкенази. Трупът на Илко Ешкенази е изваден от морето, след като ексдепутатът не се завърнал, порейки вълните с мощен воден мотоциклет. Ето какво казва по този повод добре информиран източник:... „За три от жертвите, загинали при странни обстоятелства, може да се каже със сигурност, че са знаели що е това външен дълг на България - движението, преоформянето и изтичането на пари към определени фондове. Двама от покойниците са загинали във вода: Робърт Максуел - натоварен да управлява официално валутния резерв на България, и Илко Ешкенази, движил външния дълг на България".

Според същия източник и двамата нещастно загинали удавници са имали високи степени в масонската йерархия.

На 2 октомври 1996 година, сряда, в девет часа и тринадесет минути, пред собствения си дом в столицата на ул. „Латинка" № 15 е екзекутиран с четири куршума в гърба перестройчикът и „баща на прехода у нас Андрей Карлов Луканов. Разстреляният Андрей Луканов е бил два пъти министър-председател на България след 10.ХІ.1989 г. Първият мандат - от февруари до август 1990 година, и вторият - от 19 септември 1990 год. до 5 декември 1990 година. През 1970 година Луканов е назначен за зам.-министър на външната търговия и отговаря за валутните резерви, като едновременно наблюдава туризма, външната търговия и платежния баланс на страната. От 1977 година е в комисията по валутните въпроси, а единадесет години по-късно е вече министър на външноикономическите връзки и първи зам.-председател на Министерския съвет на НРБ, той участва в секретната разработка на проекта „Нева", като за тази цел отпуска над 20 милиона долара на ДЗУ-Стара Загора. Андрей Луканов е и главата на задграничните (300 на брой) смесени фирми с българско участие, които по-късно стават основните канали за източване валутата на държавата. Средствата, с които са стартирали тези смесени дружества, надвишават 350 милиона валутни лева, а несъбраните им кредити са над 120 милиона долара - зашеметяващи суми за онова време. След 1980 г. за къс период от време България натрупва огромен външен дълг, надвишаващ 10 милиарда долара, а след 1990 г. СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), с който сме финансово обвързани, е ликвидиран и държавата ни изпада в неплатежоспособност. Заподозрените за убийството на Андрей Луканов лица во главе с Ангел Василев (шеф на фирма „Колонел") след смехотворен, проточил се с години процес са осъдени, без да е доказана вината им. Наскоро бяха оневинени, а истинските убийци и поръчители на екзекуцията на политика се издирват, поне на думи.

Враговете на Андрей Луканов не искат да му простят дори и когато той повече от 13 години е обитател на небесните селения. Надгробният му паметник в Софийските централни гробища, намиращ се в бившия правителствен парцел номер 10 стои поломен с множество следи и дупки от изкъртения барелеф.

На 4 октомври 1997 година е отровен дългогодишният емигрант в САЩ, член на политическия екип на Независимата демократична партия (създадена от Петър Гогов) писателят Никола Маринов Николов, автор на нашумели книги, между които „Световната конспирация", "Маските на величията", "Новият ред", "Тайните протоколи" и др.

Никола Николов беше първият дръзнал да оповести в публичното пространство връзките на Людмила Живкова и Андрей Луканов с елитни тайни общества. През октомври 1994 година на Никола М. Николов е присъдено почетното звание „академик" на руската академия на науките. Приживе Никола Николов е имал сериозни неприятности с организацията "Симон Визентал", която е настоявала за забраната на легално издадените у нас и в чужбина негови книги, както и тези на свещеника (също покойник) Никола Иванов, автор на издадената преди години книга "Масони, евреи и революции". До ден днешен определени кръгове обясняват съшита с бели конци версия за странната смърт на автора на "Световната конспирация", както и твърдението, че е бил полковник от руските специални служби.

На 9 февруари 2000 г. в двадесет и два часа и тридесет минути пред дома си в блок „Кооператор" с един изстрел в гърба е убит председателят на Народната партия в Плевен Величко Тодоров. Същият е бил четири години общински съветник в Плевен, а на проведените преди години местни избори ръководената от него Народна партия е подкрепила за кмет бившия градоначалник и доскорошен вътрешен министър Румен Петков. Веднага след дръзкото убийство на своя съгражданин и народняшки лидер Румен Петков заявява: „Лошо е, че се случват такива неща. За мен като плевенчанин е лошо и че се случват в Плевен - преди изборите беше убит кандидат-кметът на село Ставерци, а сега убиха и партиен водач". Убитият лидер на Народната партия в Плевен Величко Тодоров, верен на партийните традиции, е бил убеден монархист и често пред близки е изтъквал отличните си контакти с царското семейство. Убиецът на Величко Тодоров и досега е неизвестен.

При неизяснени обстоятелства през деветдесетте години загиват бившите депутати Свилен Капсъзов, Красимир Чернев (разнищвал престъпления в енергетиката), зам.-министърът на културата Ламбо Кючуков, обвързаните с определени политически сили Цветан Цветанов, Иво Янчев и др. Разбира се, не всички изброени дотук покушения попадат в графата чисто политически. Но и зад смъртта на всички обвързани с политиката лица не стоят икономически интереси.

На фона на немалкия брой ръфащи се за власт политически партии и заливаща ни престъпност убийствата, извършени по политически подбуди у нас, не липсват. За голямо съжаление нито един техен поръчител или пряк извършител не е разкрит. Отговорен засега остава и финалът на заключенията след случилото се на 17 октомври 2008 година поредно политическо самоубийство в т.нар. Боянски сарай на ДПС, където бе открит прострелян шефът на кабинета на Ахмед Демир Доган Ахмед Емин, масон от висок ранг.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: