За политиката
от низините

Колонката на Злобчо Омразников е посветена на омразата, негативизма и гадното в нашия живот. Бъдейки българи, у нас е заложено да виждаме всичко само в черни краски, за това и Злобчо Омразников ще се старае да запълни празнотата, оставена от другите, по-възпитани автори. Не мразете Злобчо, мразете всичко останало!

Посрещаме отново Рождество Христово. Две хиляди и пето поред. Отдавна сме загубили смисъла на този празник. Съвременния български вариант включва квичене на прасета, кисело зеле и кисел привкус на следващия ден. Напоследък стана модерно това да е съпроводено от мейнстрийм припевите "Ай уиш ю а мери кристмас". Което не променя квиченето.

Последните години на главите ни се излива Кока-Кола версията на дебелия педал, който си пада по малки деца. Които го слушат. И са послушни, разбира се, защото иначе няма кукли и парцалки. И коли. А какво правят за да получат подаръците си? Ами слушкат онзи дебелия, с червения нос. Който ги слага на коленете си във версията "Да ти го туря отзад, ама по-така". И мамите се радват.

Обаче си помним и нашата версия. Квичене на прасета, първак до откат и простотия до шия. Ако не ни е достатъчен американския мейнстрийм, налагам от стулицътъ, то тогава приемаме "типично българския" такъв - дебели тъпанари, колещи по ужасен начин едно прасе. Пиещи първак или домашно вино, и подмятайки фрази от типа "Дай две пържоли, щото не съм ял от цели два часа".

Аз съм "мерси" от американобългарския вариант на Рождество. Бидейки атеист, за мен това е интересен ден - рождения ден на един тип, който си е мислил, че като говори благо, ще промени света. Е, не е успял. За да промениш света ти трябва яка армия, арогантност и простотия. Типът не е имал нито едно от трите. Смятал е, че ако казва "Пичове, обичайте се", то хората ще станат по-добри.

Ами... не ставаме. Ползваме деня, в който се е родил, за да продадем повечко кока кола, свински пържоли и чалга.

Ако се вярва на преписваните от Църквата жития на Апостолите, този тип е изгонил търговците от един храм, защото това е божия дом. Съжалявам го, защото никой не може да изгони търговците от нашия дом. Защото повечето от нас си правят тънки сметки. Един - за колко ще продаде бракониерско отсечените елхи, друг - смесената със захар ракия от спирт и отпадъци, трети - бутилката с кафява газирана смес, четвърти - с поредния банкет, полят ако от ритъма "шакадъм", пети - с разни смешни оферти за телевизори и компютри. Ей богу, ебали сме майката на смисъла на този празник. И ако Иисус от Назарет е гонел търговците от храма, то сега работата е станала по-дебела. Защото търговците от храма сме ние. Което пък е парадокс - хем уж го почитаме, хем сме обект на едно от най-агресивните му действия.

Решаваме проблема си по нашенски. Квичене, първак, чалга, кока-кола и свещичка в храма Божи. И нещата са ОК.

Ай уиш ю мери кристмас, ай уиш ю а мери кристмас, оп-са, оп-са! ...

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: