За политиката
от низините

От чистилището извеждат два пътя - обратно към тундрата на БСП или към западната цивилизация

Иван Ибришимов

Годината, която изпращаме, е особена за България. Основните две характеристики, които я отличават от предишните няколко, са световната финансова криза, преминаваща в икономическа депресия, и радикалната промяна в самата философия на управлението у нас.

Ако се върнем към последните дни на миналата година, първо ще си спомним бодряшките приказки на управляващите как кризата ще ни подмине, а порочната тройна коалиция неминуемо ще повтори мандата си. В момента, макар и без мнозинство, управлява партията ГЕРБ, но с подкрепата на Синята коалиция, на „Атака" и на независимите депутати от бившата парламентарна група на РЗС. Нещо повече, от страна на лидерите на ДПС също идват сигнали, че партията им няма да бъде яростна опозиция, в каквато роля се изживява БСП. Противно на повечето прогнози си позволявам да твърдя, че и НДСВ, въпреки кризата през която минава, ще търси спасение с рязък завой надясно. Така за пореден път и, дай Боже, да е за по-дълго време, БСП остава в изолация. В превод - страната ни получи шанс, който не трябва да се изпуска.



Икономиката, глупако!

Крилатата фраза, сътворена от икономическия екип на Бил Клинтън, явно не е останала незабелязана от управляващите гербери. Тримата министри в икономическия сектор, Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Росен Плевнелиев, предприеха с „летящ старт" болезнени радикални реформи, с които, дори по думите на капризните икономисти от ИПИ, буквално спасиха държавата.

Едва сега, от едно изявление на Иван Костов стана ясно, че фактическата дупка в приходната част на бюджета е преминала 7 милиарда лева! Че дължимите от държавата суми за изпълнени договори от частния сектор са над 500 милиона! Че има подписани „на голо" други договори за още милиард и половина! И всичко това при вътрешна, държавна и междуфирмена задлъжнялост, надхвърляща целия държавен бюджет!

Това е голямата бомба, която тройната коалиция, сътворена от президента Първанов, остави в наследство. Бомба, която може да взриви държавата, да я докара до фалит, подобен на унгарския или гръцкия. Бомба, която правителството приоритетно реши да обезвреди, макар с цената на многобройни непопулярни мерки.

И точно тук станахме свидетели на чудо. Очакванията на БСП, че отменените повишения на заплати и пенсии, липсата на коледни надбавки, повишенията на акцизите и на редица цени ще взривят обществото, не се оправдаха. Хората проявиха разбиране към ситуацията и отпуснаха кредит от време на кабинета. А разбирането дойде от нещо елементарно за всеки нормално мислещ човек, но не и за червените барони - откритостта на управлението. Заседанията на правителството и на парламентарните комисии станаха достъпни за медиите и обществото. Бяха оповестени реалните параметри на кризата. Любимите на БСП тарикатлъци на дребно останаха в миналото.

Не ме интересува кой е дал акъл на Бойко Борисов за такава откритост в политиката, но именно тя даде възможност на министрите му да предприемат болезнените, но спасителни за държавата мерки.

Партиите и партизанщината

Годината беше пренаситена с политически събития. Достатъчно е да припомним, че в рамките на по-малко от два месеца българите трябваше да гласуват за европейски и за национални парламентарни избори, а софиянци и жителите на редица други градове и села и за частични местни избори. Резултатите са известни. С изключение на ДПС партиите от управляващата коалиция претърпяха крах. НДСВ получи шут, който я изхвърли от парламента и принуди Величеството да абдикира от лидерския пост. БСП изживя най-големия си провал от началото на промените и се оказа със скромна парламентарна група от четиридесетина депутати. За сметка на добрите изборни резултати ДПС си навлече омразата на целокупна България и дори Ахмед Доган се видя принуден да забрави безпардонното си поведение и да лавира по нов начин.

Невероятна е и промяната в поведението на „Атака". Волен Сидеров, независимо от някои изцепки, които можем да отдадем на трудното му партийно детство, рязко смени тона и направи заявка за нова политика. С подкрепата си за правителството „Атака" сигурно ще загуби част от екстремно мислещите си поддръжници, но разчита, че така ще се впише по-добре в европейската перспектива на развитието си.

РЗС, класическа рожба на ченгесарското политическо инженерство, се запъти натам, откъдето дойде. Изгонването от ДАНС на най-видните представители на комунистическата Държавна сигурност разклати позициите на Яне Янев и метаморфозата започна. Можем да очакваме, че след като през януари РЗС официално започне атаката си срещу кабинета, Янетата ще потърсят съюз с най-ретроградните сили „вътре във" и около БСП. Така димът ще се разсее и нещата ще си дойдат на мястото.

Интересното е, че в бързо променящата се конфигурация Синята коалиция получава рядък шанс да увеличи общественото си доверие. Няма защо да се лъжем - 15 депутати в парламента за СДС и ДСБ си е жив резил, който забранява всякакво тупане по гърдите. След като двете партии го докараха дотам, че прехвърлянето на изборния праг трябва да се приема за успех, то дъното е стигнато. И ако въпреки това запазваме дозата си оптимизъм, то е заради разумната политика, която сините провеждат в парламента.

Точно тук, с риск да си навлечем гнева на противниците на ГЕРБ в десните редици, трябва да посочим, че Бойко Борисов показа несвойствени за неговия егоцентризъм коректност и тактичност. Без излишен шум той и екипът му възприеха най-важните идеи на сините, не се нацупиха на критиките за някои прибързани свои решения и се съобразиха с тях. Не на последно място, отново без парадните дитирамби, на различни равнища бяха извършени симптоматични назначения, които ни дават основание да вярваме в обединителната роля на Европейската народна партия.

Прокрадващи се тревоги



На първо място те идват от слабите засега съпротивителни сили, които правителството показва срещу руския натиск за големите енергийни проекти. Вече е ясно, че тръбата „Бургас - Александруполис" е вреден и неизгоден за България проект. Повечето експерти са категорични, че дори в далечна перспектива страната ни няма нужда от АЕЦ „Белене", още по-малко при преобладаващо руско дялово участие и морално остарели руски реактори и технологии. Единствено газопроводът „Южен поток", ако изобщо се стигне до изграждането му, би бил изгоден за всички участници в него. Може би правителството умишлено не заема твърда и ясна позиция в преговорите с Русия, но така или иначе проблемът остава.

Втората причина за тревоги са неясните отношения между институциите. Имаме предвид отношенията „премиер - президент" и „правителство - парламент". В първия случай тезата на Бойко Борисов, че трябва да има мир и да бъде оставен Георги Първанов да си изкара спокойно мандата, търпи сериозни възражения именно в посока Русия. Защото ако България се възприема като „троянски кон" на Кремъл в Европа, то конникът е точно президентът Първанов. Ако Борисов се поведе по неговия акъл, то той рискува за много кратко време да загуби доверието на евроатлантическите ни партньори, което би било пагубно и за него, и за страната.

По отношение на корелацията правителство - парламент тревогата идва от възможното превръщане на парламента в придатък на кабинета. Дори проформа, по-голямата част от управленските инициативи трябва да идват от парламентарните групи на ГЕРБ и подкрепящите я десни партии. В противен случай БСП ще получи блестяща възможност за атрактивни пред избирателите политически атаки. Би било глупаво да се остави на червените такова широко и плодоносно поле за действие.

Третата причина за тревоги се крие в риска мекият популизъм на Борисов да се превърне постепенно в мека диктатура. Първият, но много опасен симптом за такова развитие е опитът МВР да слухти без санкция от съда и прокуратурата в интернет и в другите телекомуникационни мрежи. Не знаем дали изгодата за МВР в борбата с престъпността би била по-полезна за обществото на фона на риска от злоупотреби срещу основните атрибути на демокрацията. Ако премиерът смята, че при него злоупотребите са невъзможни и ние трябва да му се доверим, то нека той не забравя, че властта има непреходното свойство периодично да преминава от едни ръце в други.

Както виждате, в края на тази година разсъждаваме по теми, които имат малко общо с управлението на порочния триумвират в края на миналата. И така разбираме, че наистина една от причините избирателите да изгонят с мерак БСП, ДПС и НДСВ от властта, наред с крадливостта, безхаберието и отстъплението от евроатлантическото партньорство, беше тяхната наглост и абсолютното игнориране на обществените настроения. Засега този фактор отсъства. Но Бойко Борисов не трябва да си прави илюзии, че срещу него няма да бъде използван целият арсенал от гадории, с който БСП разполага. Ще бъде! И затова нека да не забравя, че най-големите „гадории" се предлагат в най-луксозните опаковки. Като руски реактор с лицензирана американска защита, примерно.

И други подобни.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: