За политиката
от низините

Сподели във Фейсбук! От Петя Владимирова

Какви са приоритетите и проблемите пред СДС и ДСБ като партии, подкрепящи кабинета на ГЕРБ?

- Заслужава си да се върнем малко назад. Любопитен е паралелът в реакциите при влизането във властта с 8-годишна разлика във времето на две мощни нови формирования - НДСВ и ГЕРБ.

Преди осем години всички вдясно - и СДС, и останалите близки до синята партия, предричаха бърз и категоричен провал на управлението на НСДВ. Защото закрепването на НДСВ означаваше връщане на БСП като основна сила в политиката.

Сега много показателно е, че всички вляво предричат бърз и категоричен провал на ГЕРБ. Защото за левицата закрепването на ГЕРБ означава връщане на "Синята коалиция".

От тази гледна точка, ако трябва да анализираме трите приоритета за всяка партия - избиратели, участие във властта и реализация на секторни политики, в момента за "Синята коалиция" електоратът не е приоритет. Защото сините ще се срещнат с електората си най-рано след две години. А с обозрима политическа перспектива са другите два приоритета - реализация във властта и секторните политики.

Тези два приоритета ли ще бъдат критерият за успех за сините?

- Колкото по-успешна е една партия в тези две поприща, толкова по-позитивна ще бъде реакцията на нейните структури. Именно това според мен в следващите две години ще гарантира устойчивостта на лидерите им. Колкото и силни да са напреженията в рамките на СДС, би било ирационално да се очаква, че лидерският екип, представен в парламента, ще бъде бламиран. Това може да се каже определено и за СДС, и за ДСБ.

Нещо повече - докато СДС и Мартин Димитров получават добра реализация в секторните политики, ДСБ се реализира добре във включването в управлението на своите експерти. В това се изразява балансът в рамките на коалицията. През следващата година това ще бъде позитивната фабула вдясно.

Ще изпълни ли "Синята коалиция" заявената си цел бъдат коректорът на политиката на ГЕРБ?

- ГЕРБ е третият десен проект - след ОДС и НДСВ. След поуките от миналото всички десни лидери би трябвало да са разбрали, че не могат вече да играят игра с нулев сбор. Тоест да са разбрали, че ако дясна партия играе срещу друга дясна, губи дясното като цяло.

Второто важно е, че всичко ново, което се появява в българската политика, се генерира от десните идеи. Затова и в ГЕРБ наблюдаваме нещо любопитно - новодошлите в политиката имат много по-радикални проекти от традиционно десните. Докато пред избирателите ГЕРБ изглеждаше по-близо до центъра, сега законопроектите на ГЕРБ са много по-десни от законопректите на ОДС и СДС.

Тоест да очакваме "Синята коалиция" да уталожва прекалено десните политики на ГЕРБ?

- Убедена съм, че "Синята коалиция" ще се позиционира по-близо до центъра, отколкото ГЕРБ. Законопроектите на ГЕРБ във финансово-бюджетната сфера са много по-радикални по отношение на позициите на БСП и ДПС, отколкото бяха тези на ОДС. Разбира се, това е само прохождането на ГЕРБ в управлението, ще видим как ще бъде по-нататък.

Обяснявам си го с факта, че в управлението влязоха специалисти, които идват отвън и не са наясно с дългия път на взаимно ограничаване, който са извървели БСП и СДС. Те идват с радикалността на чужденеца в политиката, не познават миналото на пактове и съгласия, сключвани след остри конфронтации в българското политическо пространство. С подобни радикални идеи дойдоха НДСВ преди осем години - тях трябваше да ги приземява БСП. Сега се налага "Синята коалиция" да приземява ГЕРБ.

Как ще се реализира "Атака", която е единствената безусловно подкрепяща засега правителството?

- Основният въпрос за "Атака" е дали тя ще претърпи "основна промяна". Защото всъщност "Атака" търси промяна - преминаване от протестна към дясна партия в политиките си.

Избирателите на "Атака" дали приемат "основната промяна"?

- През следващите две години няма да има обективни критерии за реакцията на избирателите, тъй че участието във властта става жизненоважно за "Атака" през тази година. Въпросът да бъде или да не бъде във властта "Атака" през тази година ще се окаже до голяма степен въпрос да бъде или да не бъде в политиката оттук нататък. Става въпрос за рационална преценка, която лидерите на "Атака" ще трябва да направят.

Докато за сините по-скоро е въпрос на време колко дълго ще управлява ГЕРБ и колко ефективно те ще управляват с ГЕРБ, за "Атака" не е толкова количествен въпросът. Тъй че в момента не може да се каже категорично дали, ако остане извън властта, "Атака" ще спечели или обратното.

Какво означава да спечели "Атака" от участие във властта при очевидното разминаване на нейните радикални програмни цели с политиката на ГЕРБ?

- Бъдещето на "Атака" ще зависи най-вече от отстояването на нейните програмни цели на местно ниво. Истината е, че недоволството, което гарантира два пъти парламентарното представителство на "Атака", е по-скоро на местно ниво. Атаката срещу ДПС гарантира подкрепа на Волен Сидеров не заради някакъв радикален патриотизъм, а заради това, че на местно ниво политици на ДПС, включително и етнически българи, са нагли.

По същия начин атаката на Сидеров срещу БСП е успешна, защото на местно ниво политиците на БСП са арогантни.

В такъв случай, ако на местно ниво политиците на ГЕРБ не бъдат одобрявани, Волен Сидеров ще бъде затруднен да подкрепя правителството?

- Така е. Ако ГЕРБ продължи традицията за арогантно и безцеремонно инкасиране на властта, тогава Волен Сидеров ще спечели от оставането извън властта. Ако започне конструктивно управление на местно ниво, ще бъде важно каква позиция ще заеме "Атака".

Има ли опасност от разцепление в "Атака"?

- Голямото напрежение в "Атака" върви не в рамките на парламентарната група, а между парламентарното и местното ниво. Тази е разликата със "Синята коалиция". При сините лидерските екипи задължително включват местни политици, които са лоялни към националното представителство. Това все още не е изработено в "Атака".

Разпадът на РЗС, освен че качва цената на подкрепящите, има ли други измерения?

- Политическите изяви на РЗС бяха силно персонифицирани. Яне Янев се опитваше да следва същата стратегия като Бойко Борисов - ситуационно да реагира с липсата на логика. Днес да каже черно, утре бяло. Въпреки това Бойко Борисов остава убедителен, защото има силна персонална харизма. Проблемът на Янев е връзката му с неговите депутати, от една страна, от друга - големината на групата и изолацията от властта, в която той беше поставен от самото начало. Случилото се беше закономерно.

* Коларова е политолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: