За политиката
от низините

След като загуби властта, БСП пак удря от засада

Константин Събчев

Родната евродепутатка Антония Първанова отстреля от засада своята сънародничка Румяна Желева в Брюксел. Като в сценарий за партизански филм. Царистката не само постави в крайно неудобно положение НДСВ, чието ръководство се чуди как да реагира на тази солова акция, но и като нищо може и да разцепи жълтата партия.

Вече се появиха съмнения, че Първанова всъщност изпълнява поръчка на "Позитано" с цел да компрометира пред Европа правителството на ГЕРБ. Подобна версия звучи съвсем достоверно, като се вземат предвид традициите в БСП. За вече почти 120 години съществуване червената партия е преживяла тъкмо 4 метаморфози. Първите тридесетина години си е хрисима, легална и парламентарна партия, после 20 г. е в дълбока нелегалност, после 45 г. държи абсолютната власт в държавата. А през последните 20 г. даже успя да излезе от тоталитарната си кожа и да се впише в общата демократична схема. Но все пак на "Позитано" най-много си падат по конспирацията Явно идеите на Ленин и Сталин и за световна пролетарска революция са се мултиплицирали с дълбоко залегналата в българската душевност любов към хайдутлука. Да издебнеш в гората и да гръмнеш бирника, чорбаджията или пътуващия търговец, за да му прибереш кемера. Та и в БСП открай време ги тегли към гората и партизанлъка. Самата партия е основана на полянка сред буки и дъбове под Бузлуджа. Не че някой щеше да попречи на Дядо Благоев и съратниците му да се учредят и в някое столично заведение. Тогава социалистите са били на мода, както днес еколозите, и премиерът Стамболов само дето не им е пратил поздравително писмо. До 1923 г. червените се задоволяват само с романтика. Но сетне става страшно - тайни пленуми, окръжни писма и септемврийски въстания. Народът обаче не е готов да прегърне светлото бъдеще и не ги подкрепя. Тогава хайде да гръмнем катедралата "Света Неделя", че да се отървем и от цар, и от министри, и от генерали наведнъж. Идват и славните времена на съпротивата. Но освен партизаните, трябват и верни съюзници извън партията. Де земеделци, де социалдемократи, а най-вече - офицери звенари. Че иначе без бронираната бригада нямаше да има кой да завземе София. Оттогава, като е натясно, БСП все се сеща за танкове. Днес партията не че е чак в нелегалност, но е в кьошето на парламента, а електоратът й се топи като тазгодишния коледен сняг И не само по биологически причини. Затова пак на мода излиза конспирацията и стрелбата от засада. Ако може и с чужди ръце. Че жертва е не само Румяна Желева, а и имиджът на България, много важно. Те, комунистите, навремето се отказаха от цяла Македония, пък сега става дума само за някакъв си еврокомисар. Следващата завера може да се очаква до месец-два. Не е случайно, че и Яне, и ДПС, се канят да организират всенародни протести. Зад които обаче пак ще наднича БСП. Сигурно все по тези причини на "Позитано" си траят и по въпроса за неправилно върнатите гори на царя. Не може да им се отрече, че мислят в перспектива - току-виж пак потрябвали. Само дето вече мандри не останаха.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: