За политиката
от низините

Ал Кайда се роди в Афганистан като съюзник на САЩ срещу СССР

Димитър Павлов

Едно име две десетилетия оставя кървавия си отпечатък в различни части на света, претендирайки че го прави в името на борбата срещу неверниците и ционистите - ислямистката терористична организация Ал Кайда. Първата й акция са бомбените атентати на 29 декември 1992 г. в два хотела в йеменския град Аден. Мишени на ислямистите са американски войници, подслонили се на йеменска земя на път за Сомалия за участие в операцията на ООН „Възстановяване на надеждата". Щатските униформени остават невредими и изпълняват мисията си, но загиват австралиец и йеменец, а ранените са седем. В навечерието на новата 1993 г. светът за първи път се изправя лице в лице с ужасното чудовище на терора, което Чичо Сам собственоръчно отгледа години по рано, за да се бори с негова помощ с СССР в Афганистан.

Корените на терористичната мрежа Ал Кайда откриваме в афганистанския граждански конфликт, последвал съветското нахлуване през 1979 г. и продължил до нареденото от Горбачов изтегляне на армията му десет лета по-късно. САЩ обсипват с доларов дъжд афганистанските муджахидини, воюващи с всички средства, вкл. и терор, срещу режима на Кармал-Наджибула и съветските му покровители. Паричните потоци в зелено текат към муджахидините с помощта на пакистанското разузнаване в рамките на операцията на ЦРУ под кодовото име „Циклон". Съветникът на президента Картър по националната сигурност Збигнев Бжежински подкрепя създадените в Афганистан и Пакистан лагери за обучение на муджахидини и поддържа топли връзки с бъдещия бос на Ал Кайда Осама бин Ладен. Освен финансовата лепта и оръжейните доставки в схватката с марксизма под знамето на исляма в Афганистан американците позволяват на тяхна територия от 1986 г. да функционира мрежа от офиси на международната мюсюлманска организация „Мактаб ал Хидамат". Създадена от палестинския теолог Абдула Азам, тя набира муджахидини за войната с руснаците. Сред най-дейните в това отношение е бежанският център към джамията „Фарук" в нюйоркския район Бруклин, контролиран от агента на ЦРУ Али Мохамед и шейх Омар Абдел Рахман. Мохамед, уволнен за ислямски фундаментализъм от египетското военно разузнаване и известен като първи инструктор на Бин Ладен, преди осем години се призна за виновен пред щатски съдия като организатор на бомбените атентати срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г., при които загинаха 224 души, а над 4000 бяха ранени. Незрящият шейх Рахман днес е с доживотна присъда във федерален затвор за планирането на първия атентат срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 1993 г., отнел живота на шестима и ранил хиляда души. Мохамед и Рахман според различни разузнавателни данни са дейци на терористичната групировка Ал Кайда.

В средата на 80-те години на миналия век Абдула Азам убеждава Осама бин Ладен да се присъедини към „Мактаб ал Хидамат". Приказно богатият саудитец става ковчежник на организацията, от чиято утроба се ражда т. нар. терористичен интернационал Ал Кайда. С лични средства и осигурени от него петродолари от родината му и страните от Персийския залив Осама финансира обучението в лагери в Афганистан на муджахидини, чиито брой в навечерието на съветското изтегляне надхвърля 35 хил. души. Оказали се безработни, след като Кремъл си прибра армията преди 21 години, воините на Аллах, както обича да ги назовава Бин Ладен, стават гигантски резерв, от който той черпи мераклии за кървавите мисии на любимото си отроче - терористичното чудовище, наречено Ал Кайда. Оставена на произвола на съдбата от САЩ след 15 февруари 1989 г., деня, в който съветският командващ ген. Борис Громов последен си тръгва от афганистанската земя, Ал Кайда се оказва на кръстопът. Организацията, чието име в превод от арабски означава база, помага на талибаните да свалят Наджибула, но лозунгът на Бин Ладен - борба с неверниците, не върши работа, защото обесеният комунистически вожд е мюсюлманин. В хода на борбата с него изникват новите врагове на Ал Кайда - вероотстъпническите мюсюлмански режими, продали се на коварния Чичо Сам и ционистите. Осама иска да инфилтрира бойци от групировката в страни като Египет, за да предизвикат свалянето на светските им управници. На друго мнение обаче е побратимът му Абдула Азам, настояващ отрядите на Ал Кайда да се ползват като сили за бързо реагиране навсякъде по света, където мюсюлманите са застрашени, гласи анализ на американския Конгрес. Съперничеството между Бин Ладен и Азам приключва с гибелта на палестинеца през ноември 1989 г. Осама, за когото се смята, че е убил опонента си, в средата на 90-те години на миналия век впряга ресурса на „Мактаб ал Хидамат" в плана си за джихад срещу Америка.

Иракската окупация на Кувейт през 1990 г. и усилията на САЩ за ликвидирането й превръщат доскорошния съюзник на Вашингтон Бин Ладен в негов върл враг. Преди операцията в Залива през 1991 г. саудитецът иска от кралското семейство в родината си да не подслонява американските войски, които трябва да изпъдят Саддам Хюсеин от кувейтската земя, а предлага това да стори сформирана от него армия от муджахидини. Саудитската монархия отхвърля идеята му и се ангажира с операция „Пустинна буря". Въпреки че след края й в Саудитска Арабия остават малко американски войници, и то като част от нейната национална отбранителна система, Осама и последователите му смятат Чичо Сам за окупатор на ислямските свети места и това подхранва лютата им омраза към него. Тя и откритият произраелски уклон в Белия дом са детонаторът за бомбите на Ал Кайда и стимулират камикадзетата й да избиват американци. Терористите й сриват кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. в разгара на Втората палестинска интифада. Бин Ладен разглежда мащабния атентат, отнел живата на над 3000 американци, като акт на солидарност с палестинците, воюващи според него на живот и смърт с Израел за свободата си, и като отмъщение за подкрепата, оказвана от Белия дом на политиката на тогавашния израелски премиер Ариел Шарон. Освен това случилото се преди девет години, предшествано от безброй атаки от по-малък мащаб срещу интересите на САЩ в чужбина, цели да покаже на американците, че въпреки могъществото на държавата им тя не е неуязвима. А и ударите у дома са по-болезнени.

Ал Кайда се обявява за меч на ислямския джихад и претендира, че води свещена война за тържество на създадената от пророка Мохамед преди 15 столетия религия. Джихадистите обаче не са искрено вярващи мюсюлмани. Бин Ладен и хората му използват религията, за да мъстят на САЩ, на приятелите и съюзниците им. Те никога няма да простят на Вашингтон, че първо ги превърна в оръдие на геополитическия си двубой с Москва в Афганистан, а след спечелването му с тяхна помощ ги заряза на произвола на съдбата. Ал Кайда и Белият дом са се вкопчили в изтощителна война, сякаш за да потвърдят максимата, че силната любов при определени обстоятелства може да прерасне в безгранична ненавист.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: