За политиката
от низините

Написано от Списание TIME

В годината, откакто встъпи в длъжност като първия чернокож президент в историята на САЩ, Барак Обама беше изправен пред постоянен поток от кризи.

Резултатът от реакциите му на тези кризи е смесен - индустриалният рейтинг Дау Джоунс например се покачи с 33 процента, но безработицата скочи със същата скорост до сегашните си 10 процента. Кредитната паника малко или повече премина, но ежемесечно нараства броят на хората, които губят домовете си заради неизплатени ипотеки.

Обама изпрати нови войници в Афганистан, планира да изтегли такива от Ирак. Американците все още го наричат „силен и честен лидер", на когото „може да се има доверие", но близо половината от страната смята, че безотговорно харчи държавния бюджет и то не за основните социални приоритети - безработицата и икономиката.

Навръх годишнината му в Белия дом дойде неприятна изненада - загубата на Демократическата му партия в изборите за сенатор в щата Масачузетс. Веднага възникна въпросът дали със загубата на пълното мнозинство в сената времето на Обама за промени не приключи. Докато съветниците му се опитват да отговорят, списание TIME поглежда към основните обещания на Обама отпреди година и докъде е докарал изпълнението им:

Реформа в здравеопазването

Това беше най-голямото предизвикателство на последната година, най-амбициозната инициатива, картата, на която Обама заложи целия си първи мандат. След много усилия той успя да прокара два законопроекта през Сената и Камарата на представителите. Финалната линия обаче още не е пресечена, а президентът загуби много политически капитал - едва 38 процента от американците одобряват справянето му с проблема, докато 55 процента не одобряват.

Не е ясно дали след загубата в Масачузетс изобщо ще се стигне до влизането в сила на новия закон за над един трилион долара инвестиции в здравеопазването, от който се оплакват и богатите корпорации, които губят досегашните си данъчни привилегии, и средната класа, която не се класира за новите държавни субсидии, но пък трябва да плаща за здравеопазването на бедните.

Безработицата

Месеци наред от Белия дом пеят една и съща песен - „Създаването на нови работни места трябва да бъде най-важният приоритет". Това е вярно не само от политическа, но и от икономическа гледна точка. Безработицата е най-голямото притеснение на американците, а без работна ръка, впрегната в икономиката, растежът е немислим.

За дванайсетте месеца на Обама обаче броят на безработните се е покачил от 11.9 милиона на 15.3 милиона. Той не е виновен за кризата, която причини този ръст, но все още не е намерил и вярното решение на проблема.

Финансовата реформа

Когато встъпи в длъжност, Обама обеща не само да спаси страната от финансова катастрофа, но и да реформира системата, така че подобна катастрофа да не се повтаря в бъдеще. Досега това не се е случило, но в момента Белият дом работи по законопроект, който се очаква да мине през Конгреса по-късно тази година.

Пазарлъците на Вашингтон

Една от носещите греди на предизборната кампания на Обама беше обещанието Америка да види гърба на „партизанщината, дребнавите политически боричкания и незрелостта, които тровят политиката ни толкова дълго." Засега обаче промяна няма, Вашингтон остава крайно разединен, а за всяко решение се водят дълги и уморителни политически битки.

Остава непроменен и друг неприятен аспект на политиката в столицата - лобирането. За година за лобиране в Конгреса са дадени 849 милиона долара, с 8 милиона повече от миналата година и макар Обама да забрани в различните комисии в Белия дом да влизат лобисти, влиянието им си остава силно.

Външна политика

Ако има един критерий, по който първата година на президента е абсолютен успех, това е имиджът на САЩ по света. Разбирането, че Обама „ще направи каквото е правилно в световните отношения" е на практика универсално в Западна Европа, където в осемте години под управлението на Джордж Буш рейтингът на Щатите беше сринат със земята. Единственото изключение от правилото е Израел, а за капак на всичко Обама дори получи Нобеловата награда за мир.

Реалните успехи на външната му политика обаче са друг въпрос. Отношенията между Израел и палестинците се влошиха въпреки първоначалния оптимизъм. Иран и Северна Корея остават неподатливи на ухажванията на Запада да прекратят ядрените си програми. Войната в Афганистан изисква все повече средства и човешки животи. Макар и войната в Ирак да се подобрява, страната е на ръба на политическа криза, а предстоящите парламентарни избори са обвити в неизвестност. В преговорите за ядрено обезоръжаване с Русия има напредък, но дадените от Обама крайни срокове не минаха и заминаха без конкретен договор.

Вътрешна сигурност

Преди година Обама пристигна на подиума, на който положи клетвата си за президент пред над милион привърженици, с ясното съзнание, че разузнавателните агенции се опасяват от сомалийски терористичен атентат за провал на церемонията. Опасенията се оказаха напразни, но думите на Обама в онзи ден зададоха тона за цялата следваща година: „Америка е във война срещу терористична мрежа, чиито пипала са разпространени по цял свят и сеят омраза и насилие."

В отношението на Обама към терористичната заплаха за САЩ и това на предшественика му Джордж Буш няма почти никаква разлика. Редицата успехи в предпазването на американския народ от атентати на родна почва обаче бяха помрачени от два провала. През октомври армейски психиатър, влязъл в контакт с йеменски радикали, застреля дванайсет свои колеги и един цивилен във военната база Форт Худ, Тексас. Два месеца по-късно нигерийски младеж беше допуснат да се качи на самолет за Детройт с бомба в бельото си, въпреки че разузнаването е знаело за връзките му с ислямски фундаменталисти, също в Йемен.

Обама показа силна реакция и в двата случая, но не се стигна до уволнението на никой от хората в системата, чийто провал можеше да коства живота на близо триста американци навръх Коледа. Консерваторите, начело с бившия вицепрезидент Дик Чейни, продължават да критикуват президента за слабостите му в сигурността на страната, но като цяло Обама отбеляза значителен напредък в тази област с течение не времето.

Промените в климата

Най-големият законодателен успех на Обама през 2009 година, след плана за стимулирана на икономиката за 787 милиона долара и наченките на законопроект за здравна реформа, беше прокарването през Камарата на представителите на закон за климата и енергетиката. Празненствата обаче бяха кратки, а законът беше блокиран от бюрокрацията на Сената и все още не е минал, очаква се това да стане по-късно тази година.

На международната сцена Обама превърна климатичните промени в един от водещите приоритети на всички срещи на световните лидери, но без кой знае какъв резултат. Декемврийската конференция на ООН в Копенхаген за сключването на ново глобално споразумение за съкращаване на вредните газови емисии в атмосферата приключи с всеобщо разочарование, защото бъдещи икономически гиганти като Бразилия, Индия и Китай продължават да се съпротивляват срещу фиксирането на цели за намаляване на вредните газове, които да бъдат следени от независими организации.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: