За политиката
от низините

Хубава телевизионна седмица, забавна. Видях доста щастливи физиономии.

Най-щастлива ми се стори Цв. Ризова, моята любимка, за която казвам от време на време по нещо. И сега се зарадвах, като видях колко е доволна - понеже разговаряше с една особа, на която викам кралицата на клеветата и която досега съм осъдил на четири инстанции тъкмо заради клеветническо твърдение.

Неизбежно е човек да не изпадне в приятно настроение, когато седи срещу нея. Фантазьорите са дарени с това излъчване, а пък Цв. очевидно имаше нужда да се зареди с една солидна порция измишльотини. Това днес изглежда е задължително за някои хора от телевизиите. Цв. толкова се беше прехласнала, че дори не се сети да поиска да види някакъв документ, някакво нищожно парче хартийка дори, за да се убеди още повече колко е задоволена, понеже някой дрънка срещу вашия дописник. Ако си беше направила труда, щеше да види, че онази особа всъщност не е спечелила никакво дело - просто този път успя да се измъкне, поне засега. И веднага благодари на почитаемия съд, ето как: "Някои хора водили дела за големи суми, понеже след това си ги разделяли със съдиите!" Това беше казано от екрана на национална телевизия без нито едно доказателство, без водещата дори да примигне - нека съдиите, които не уважиха иска срещу кралицата, сега и те да са щастливи.

Все пак това беше сравнително успешно предаване, понеже си служеше с ясни лъжи. В доста други разговори намеците бяха доста повече от фактите, захарният памук преобладаваше, повечето герои сякаш повече си пазеха гърба. За великия Хичкок казваха, че така си е организирал живота, че на никого да не му хрумне идеята

да му забие нож в гърба

И нашите герои действаха така, поне трима мои приятели влязоха в тази игра.

В ония години, когато имаше истинска литература и истински писатели, а дори и критици, знаменитият Здравко Петров имаше навика да казва: "Най-мръсен в нашия занаят е законът на връщането." Здравко беше едно от най-артистичните пера в българската критика заедно с Тончо Жечев. При тия хора езикът беше всичко друго, но не и игра "ва банк". Едно друго правило, което по-късно ми втълпи самият живот, бе: "Не е задължително враговете на моите приятели да станат и мои врагове!"

И когато сега гледах джентълменските подмятания между Слави, Б.Б. и Росен, все се сещах за това правило. Изпитвам тъга, когато се разпадат стари приятелства, у нас поначало няма кой знае колко качествени хора, и когато това се случва, общият сън ще става още по-дълбок. И ще дойде времето на толстолобите.

В "Нека говорят" на Росен Петров най-красиво се изразяваше Лютви Местан, мнозина ми казаха същото. Той наистина е един от най-добрите оратори в парламента, с безупречен език, прелестен дори, чак да настръхнеш. Обаче се питам какво щеше да каже Росен, ако по-късно беше дошъл с мен в ресторант "Арарат" и великолепният мним сервитьор Мигел, който пее иначе великолепно, поне колкото за "Евровизия", го беше попитал: "Защо българският парламент не признава арменския геноцид?"

Росен можеше да зададе този въпрос на Местан, за да не си блъска главата сам, и тогава щяхме да видим какво ще се случи с красивия език на неговия гост. Доста мои приятели се задоволяват с полувтасали истини, с недовършени фрази, с подмятания, които се нуждаят от специално тълкуване. И в крайна сметка остават с нож в гърба.

Задоволяват се с минималното, което ще им подхвърли гостът. То е все едно срещу теб да седне човек със затворническа гривна и ти да не го питаш за какво са му сложили това бижу. Слави говори много дълго за Бойко, Бойко го спомена пътьом с едно изречение - и за публиката вероятно е бил по-убедителен, а и Росен го подкрепи. Така конфликтите се пренасят от терен на терен, въпросите не получават отговори, за публиката остава красивото говорене на Лютви. Пак изгодно за толстолобите.

Говоренето на Б.Б. е удивително ясно - толкова ясно, че на някои им действа като приспивателно. Например той каза нещо невъобразимо: предишният кабинет бил "пипал" 700 пъти бюджета, по два пъти на ден! Но Росен не си направи труда да измъкне поне няколко примера за това "пипане". Този ясен език някой ден може да се доближи до красивия език на Местан, има такава опасност. Тогава хората ще престанат изобщо да схващат каквото и да е. Например Б.Б. казва, че Станишев скрил писма от Евросъюза. След малко Джевдет Чакъров го опровергава (?), като дори твърди, че те били качени в сайта на екоминистерството. Затова хората гледат "Тотнъм" и "Лийдс", единственият телевизионен език, който диша нормално, е този на футболните коментатори от "Диема".

Б.Б., разбира се, видимо няма никакви проблеми, той споменава с удивителна лекота какво ще се случи или какво ще прави след 20 години, така говореше навремето Живков, и се оказа прав. Мисля, че повече не бива дори изобщо да говори, хората го

възприемат като монумент

който от време на време се навежда над ухото на спящите и нежно им казва: "Обичам ви!" Това за нашите покрайнини е напълно достатъчно.

Кажи най-после какви са тия толстолоби, бре! Ето сега.

***

От известно време си играя в тия дописки на котка и мишка с един от тях. Може и да сте го чували - той много се надява да стане известен. Казва се Алексей Петров, когото Б.Б. перна иронично със званието "лоялен гражданин". Когато сериозните хора използват езика на недоизказаното, на подмятанията, идва времето на подобни лица, напълно измислени, някакви номинални граждани - които обаче решават, че могат да пуснат малко илюминации за себе си, слагат си сами някакъв етикет и от време на време се подават от подмолието си, от тинята, в която иначе мързеливо се излежават толстолобите.

Хермафродитната същност на подобни хора е очевидна - нито мутра с мутрите, нито ченге като ченгетата. Малцина разбраха презрението, което вложи Бойко в онова "лоялен гражданин". Това се случи веднага след като онзи отиде и чисто и просто предаде бившия си шеф Петко Сертов и бившия премиер Станишев. Това беше смисълът на неговото посещение в Министерския съвет - да унизи бившите си началници, за които очевидно си е въобразявал, че може да ги шантажира по някакъв начин, като връчи някакъв "секретен" боклук, какъвто по негово време ДАНС старателно произвеждаше.

Сетне се оказа, че "лоялният" е работил известно време дори без заповед в същия този ДАНС (твърдението е на Иван Костов). Още по-сетне, след като бяха изритани от агенцията, той и неговата група започнаха да ръсят небивалици в ефира и печата, продължават да го правят и досега. Цяло ново екоминистерство трябва да се открие заради тия хора - никога досега подобни брътвежи не са били толкова пренебрегвани от властите, но и лекомислено всмуквани от публиката.

После стана ясно, че въпросният толстолоб е измислил дори цяла партия, намерил си е и подходящо кречетало - и съчини мощна система за замърсяване на обществения слух. Спомняте си - Янето всъщност беше истинският говорител на групичката от ДАНС, а сега се оказа, че директно е скривал сигнали от парламентарната комисия по корупцията.

Така си остана мистерия и историята със сайта "Опасните" и последвалото покушение срещу Огнян Стефанов. Огнян трябва да събере смелост и най-после да каже как са го обработвали в ДАНС същите хора. "Опасни момчета са тия" - каза ми веднъж бившият главен прокурор Филчев - на него може да му се вярва, той е много близък с "лоялния" по времето, когато онзи си беше известен просто като мутра под прикритие. Сетне се оказа агент под прикритие, накисна бившия вътрешен министър Румен Петков с една от операциите си под прикритие - и вместо да си пусне мустаци и да се скрие в Доминиканската република, както би сторил един истински агент под прикритие, започна да конструира партии за рекет. Тук нашият монумент Б.Б. ще пусне една тънка усмивка, понеже и монументите си позволяват понякога волности.

"Опасни момчета, нямат спиране, по-хубаво се скрий за известно време" - това беше пълното изречение на Филчев. И стана посредник за една среща с "лоялния". Беше ми много любопитно да видя човека, който воюва с всички - оказа се нищо и половина, можеш наистина да го сбъркаш с някой обикновен гражданин, например шофьор на такси. А поводът беше парцалът, който издава и с който драпа за власт - но скрито, от тинята, където лежат толстолобите. Е, накрая сам ми каза, че "Галерия" е негов вестник, и пак продължи с фантазиите и заплахите си.

Съвсем наскоро обаче "лоялният" си позволи да каже нещо, което ме кара да мисля, че публичното говорене вече напълно е оставено на произвола.

"Вътрешният министър Цветанов бил постигнал известни успехи с операцията срещу "Наглите", обаче щял да направи по-добре, ако по-малко говори" - рече "лоялният".

Да, де, особено ако си направи един парцал - като вестника на Алексей Петров - и да излива кофи с помия срещу неудобните. Практически според възгледите на този човек това са всички, които му пречат със самото си съществуване. Той няма да излезе в открит дебат никога, много редките му телевизионни изявления го представят като човек със спънат език, макар сега негови приближени вече да го "кроят" като "икономическия спасител" на страната. Давате ли си сметка в какво блато от глупости се опитват да ни накиснат тия типове?

Грозните нападки на "лоялния" срещу личния живот на вътрешния министър са нещо безпрецедентно срамно дори за съсипания от мерзости булеварден печат.

Този типаж трябва да изследват телевизиите - но те очевидно се страхуват. Тия дни споменах пред една журналистка, която от дълго време ме уговаря за интервю, за "лоялния" и тя повече не се обади. Обществото вече си изпати, и то съвсем наскоро, от пластмасовия политик Яне, един абсолютен фантазьор, който не се посвени да злоупотреби дори с името на Хъмфрис, бившия представител на еврокомисията в София. Нови пластмасови проекти, съчинени от семпли, но иначе жестоки хора, ще й дойдат вече прекалено на българската политика. Тия хора носят

измислиците като парадна униформа

Те не се свенят да се крият зад позорни издания и да атакуват противниците си, като поощряват един език на неприличието и фантазмите. Те ще се правят на близки до МОСАД, ще шаржират дори тази непреклонна организация, а сетне ще твърдят, че в ДАНС има хора, които са получавали възнаграждения от чужди служби. Те ще купуват скрито медии и ще ги използват за натиск и рекет, понеже нямат куража да говорят от свое име - а в същото време ще бълнуват, че ще управляват държавата.

Брътвежите им са напълно нелогични, те непрекъснато се самоопровергават - днес ще влизат в политиката, утре не са го казали, това е плачевното поведение на провинциални актьори, на които разсеян режисьор им е дал някакъв минимален шанс в миманса. Не ви ли омръзна, по дяволите, от подобни типове, от измислени герои, от несръчни хора, които изопачават със самото си съществуване високия смисъл на политиката.

Монументът ще мълчи и ще се подсмихва, когато не го виждате, този дребосък само го забавлява. Обаче последиците са опасни. А накрая пак ще намразите Лютви Местан заради красивия му български...

***

Старата къща БНР празнува 75-годишен юбилей. Видях се за малко с Валери Тодоров, шефа на радиото, и докато ме изпращаше, се загледахме в портретите на досегашните директори. Е, да, обяснението за стабилността на тази институция е ясно: първите й двама директори са Сирак Скитник и Константин Константинов. С подобни хора влиза магията, те са като полтъргайстове, които никога не са напускали това място. С Константинов, който след Девети септември бе доста притискан, е свързана следната история. Секретарката му казала, че някакъв офицер на кон иска да влезе в радиото. И той отвърнал: "Конят да влезе, онзи да чака!"

Толстолобите да чакат.

Валери ми подари и няколко диска, радиото вероятно вече е най-могъщият продуцент на музика, и аз си помислих с тъга за моята стара къща - БНТ. Един от дисковете е рецитал на прочутия Юз Алешковски - "Песен за Сталин", "Съветска великденска" и останалите му песни. От една от тях е стихчето "Много здраве на Мао Дзе Дун".

Това искам да кажа и на толстолобите.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд"

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: