За политиката
от низините

Сподели във Фейсбук! Петко Бочаров

Въпреки усилията на международните сили "ситуацията" в Афганистан се влошавала, заяви по повод ранените там български военнослужещи президентът Първанов. Вярно ли е това? Не, не е вярно. И тъкмо защото не е вярно, е много конфузно. А е много конфузно, защото идва от устата на държавен глава на страна членка на НАТО, за когото би следвало да се предполага, че, първо, е достатъчно добре осведомен за развоя на събитията в Афганистан, че, второ, е също достатъчно добре осведомен за решителните краткосрочни и дългосрочни мерки, които НАТО предприема, за да стане Афганистан една нормална държава, че, трето, военният натиск върху талибаните не само не отслабва, а непрекъснато се засилва и първите пукнатини в ислямисткото фундаменталистко движение вече са се появили, и накрая, че не за друг, а за самия него не е никак препоръчително да изрича неистини по един толкова щекотлив проблем, какъвто е интервенцията на НАТО в една от люлките на международния тероризъм.

Лошото във връзка с това изявление на президента е, че то не е гаф.

Ако беше плод на недостатъчна или изопачена информация, щеше да е осъдително, но кой пък не греши. Ако беше неволно или злоумишлено подвеждане на шефа от страна на някакъв склерозирал съветник, отърваваш се от съветника и толкоз. Но не, тук лошото е, че самият "главнокомандващ на българските въоръжени сили" съзнателно, сякаш точно такава му е целта, изопачава истинската картина. Защо го прави?

Тънки политически сметки, но защото и от други негови прояви е ставало очевидно, че бившият лидер на БСП си носи и до днес старите пристрастия. Доскоро му беше лесно - външният министър, негов по-раншен доверен съветник (типична образовала се в капитализма издънка на предполагам здрав пролетарски род от времето на "Народния съд"), премиерът - другата подобна издънка и също негова креатура - червените бабички от Бузлуджа, сигурно рамо, на което всички колективно могат да се облягат. А и умишлено поддържаното сред масите невежество за кое какво е в света си е бивало винаги много удобно за изяви анти-НАТО, а от там, разбира се, и за анти-САЩ.

В Афганистан "ситуацията" се влошава, да, вярно е, ала се влошава за врага, за талибаните, а не за НАТО. Но за да не си кривим душата, трябва все пак да кажа, че доскоро не беше така. Доскоро НАТО наистина сякаш не успяваше да се справи. Този факт беше, разбира се, навреме осъзнат от всичките 26 страни членки на Атлантическия пакт и реакцията не закъсня.

Днешната конференция в Лондон е част от тази реакция, ясно е, че след като бе подложена на натиск, НАТО вече сериозно се е заела да разреши проблема веднъж и завинаги.

Едновременно с увеличаващия се военен натиск НАТО действа и по политическа линия, главната цел на която е да разцепи движението на талибаните, за да привлече едната му част към сътрудничество в бъдещото управление на страната. Проблемите на Афганистан обаче са от всякакъв характер и всички са огромни - като се започне от маковите насаждения за добив на опиум, та се свърши с повсеместната бедност и корупцията. Повече от сигурно е обаче, че сега в Лондон ще бъде сложено началото на съвършено различен етап от намесата на НАТО в изостаналата централноазиатска страна. Там вече цели поколения не знаят какво значи да живееш в условия на мир.

А защо НАТО отдава толкова голямо значение на Афганистан? Защо залогът да е толкова голям? Защото Афганистан, с неговите диви и непристъпни планини, с неговите племенни различия, с бедното си мюсюлманско население беше се превърнал в основна база на ислямския фундаментализъм, сиреч на тероризма. Осама бин Ладен и до днес се крие нейде из безкрайните пещери на Хиндокуш, там бяха тренировъчните лагери на терористите, там беше и мозъкът им. След атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г. САЩ нямаха друг изход, освен да стоварят тежкия си юмрук именно върху Ирак и Афганистан. САЩ и сега носят главната тежест на войната с тероризма и не е никаква изненада, че тъмнокожият президент Барак Обама, уж голям либерал и противник на силовите интервенции, оповести като едно от първите си решения допълнителни 30 000 войници за войските в Афганистан. Да добавим към тях и още 7000 от останалите страни членки.

Над 70 държави и организации ще бъдат представени днес на конференцията в Лондон - това са всички и по-малки, и по-големи играчи на афганистанска сцена.

Ангажиментът, който НАТО сама пое в Афганистан, с пълна сила важи и за нас, българите. В Ирак ние участвахме като част от съюзниците на САЩ и с това, което нашите военнослужащи направиха там, включително дадените жертви, България може истински да се гордее. Интересно е, че в Ирак българският войник се представи какъвто винаги през вековете си е бил - безстрашен и дисциплиниран боец - макар тук, в родината му, дежурните оплаквачи на "орисията" ни да не спряха да си чешат езиците до последно. Сега вече са се прехвърлили на Афганистан. Където очевидно опасностите са по-големи, отколкото бяха в Ирак. Но това е война! Има ли някъде война, без да ти е застрашен животът, щом си войник на една от воюващите страни. Може би нашият президент затова ни препоръчва да сме "бдителни". Все едно, че войниците ни са наденали униформата противно на своето желание, все едно че са наборници, а не професионални бойци, пресметнали и приели всички рискове на професията

И още нещо. Никой не ме е упълномощавал, ала по своя инициатива много моля всеки, захванал се да коментира участието на военните ни контингенти някъде по света, да не повтаря приказката как сме правили-стрували, та накрая сме се добрали до "най-безопасното място". Нещо, което и президентът направи, освен останалото. Просто не е честно спрямо бойците ни. Те никога никого не са молели да им търси топло място, нали?

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: