За политиката
от низините

Сподели във Фейсбук! Едвин Сугарев

Ето как започва една днешна българска новина: "Президентът Георги Първанов се договори с премиера Бойко Борисов да наложи вето на промените в закона за отбраната и въоръжените сили и в закона за митингите и манифестациите."

Тази новина е абсурд. По-точно: би била абсурд в която и да е нормална страна, която уважава разделението на властите и регламентираното от Конституцията й разпределение на ролите между изпълнителната, законодателната и президентската власт.

Не може премиерът да се договаря с президента за това той да наложи вето върху закон, внесен от собственото му правителство. Ако премиерът е недоволен, той просто го оттегля. Ако е се е заблеял някъде и не е видял какви са я свършили депутатите от неговото мнозинство, просто ги инструктира да променят неудобните текстове или да се въздържат при гласуването - така че същите да отпаднат. Но не отива при президента да договаря вето.

Такова отиване де факто означава, че държавата се ръководи от държавния глава, а не от министър-председателя. И че България тихомълком се е трансформирала от парламентарна в президентска република.

Последното между впрочем не е чак дотам невероятно - въпреки че според Конституцията президентът има само представителни функции. Съвсем наскоро Първанов си присвои и функциите на главен редактор на републиката, като оповести публично, че често редактира изказванията на българския премиер. Въпреки че това негово изявление беше и скандално, и обидно - тъй като предполага хипотезата, че министър-председателя не знае какви ги плямпа и някой трябва да опекунства над него - то не беше опровергано по никакъв начин от потърпевшия.

Президентско-премиерското договаряне означава и още нещо: че премиерът бламира и прави за смях собствените си министри - разобличавайки ги, че следват законодателна стратегия, с която той не е съгласен. В случая са бламирани бившият министър на отбраната (и настоящ външен министър) Николай Младенов и настоящия такъв - Аню Ангелов. Не е известно те да са реагирали по някакъв начин. В нормалните страни всеки министър би възприел подобно "недоразумение" като накърняване на личното достойнство и би подал оставка. В България никой не очаква това да се случи. Не и в ГЕРБ, където очевидно критерии за подобно достойнство не съществуват.

Но може би е редно да се опитаме да намерим някакво реално оправдание за договарянето между Борисов и Първанов - може би президентското вето е насъщно, тъй като засяга пряко националния интерес? Не. Засяга определени интереси, но не националните. Засяга тези на президента Първанов. Придава плът на неговата чисто формална функция като върховен главнокомандващ. И запазва двувластието в армията - при което началник-щаба на армията е подчинен едновременно на военния министър и на президента.

Договореното между президента и премиера вето хвърля на вятъра усилията на няколко поредни екипа в МО, насочени към тъй наречения "интегриран модел", чиято цел беше да се избегне това именно двувластие, обрекло армията на непълноценни и противоречиви реформи. Сега това то е отново на дневен ред - тъй като се запазва текстът, според който "началникът на отбраната" е подчинен освен на своя министър и на президента. Защото - както посочва самият Първанов - "няма друг механизъм, чрез който върховният главнокомандващ да реализира тази своя функция".

До какви драматични последици може да доведе липсата на яснота за това кому по-точно се подчинява началник-щаба на армията - това едва ли е нужно да се обяснява. Известно е от не тъй далечната българска история.

Тогава на какво се дължи странното поведение на Бойко Борисов по повод президентското вето - и още по-странната липса на колебания в неговата решимост да подкрепя президента, бламирайки собствените си министри? Няма нужда да си блъскаме главите - той си го е казал сам. Ето неговата аргументация: не трябвало да се отнемат правомощия от държавния глава, тъй като "един ден ГЕРБ може да има свой президент". Просто и ясно. Остава само да се добави, че договарящите се могат просто да си разменят местата - и един ден освен свой президент, ГЕРБ да получи в наследство от това договаряне и свой Първанов. При което позициите ни в ЕС ще бъдат неоспорими - освен като троянски кон на Русия и като най-корумпираната държава, ще вземем и приза за най-скудоумната такава.

Изглежда смешно, но не е. Защото тези "договаряния" крият в себе си ядката на поредното голямо българско разочарование. Ще се окаже, че какъвто ни били и тиранинът, и царят, такъв ни е бил и техния бодигард.

Нека видим само с какъв политически знак е натоварен този пореден финт на Бойко Борисов - сиреч кой ще подкрепи президентското вето, бастисващо внесения от неговото правителство законопроект. Против него вече се обяви ДСБ, реакцията на СДС най-вероятно ще бъде същата. Но Синята коалиция не е част от управляващото мнозинство - колкото и нейните лидери да си представят себе си в подобна роля.

В своето възражение те най-вероятно ще останат сами: Волен Сидеров, обсипвал някага своя съперник за президентския пост с не особено благоприлични думи, най-вероятно послушно ще подкрепи неговото вето. Същото ще бъде подкрепено от депутатите от ГЕРБ - макар и с някакви приглушени мърморения.

Излишно е да се казва, че същата позиция ще остояват и БСП, и ДПС. Тъй че това гласуване е символично - то много ясно показва състава на новото парламентарно мнозинство, което потайно и полека се е формирало само няколко месеца след последните парламентарни избори, на които българските избиратели гласуваха именно против БСП и ДПС, както и против всякакви задкулисни договаряния и сметкаджийски коалиции.

Плюс това можем да очертаем със сигурност и новото институционално мнозинство: изпълнителната плюс законодателната плюс президентската плюс съдебната власт. Да, да - плюс съдебната, защото Бойко Борисов успя междувременно да се срещне и с ВСС, като след срещата наложи мораториум върху нападките срещу съдебната власт - с което бламира най-вярната си сянка - Цветан Цветанов. Трябва ли да припомняме, че това е същият онзи ВСС, който се оказа подвластен на черничкия Красьо с ланците - и който министърката на правосъдието се канеше да разтури, преди да бъде безнадеждно компрометирана с наложената й отгоре защита на неспасяемата Румяна Желева? Не трябва.

Останаха ли още власти? А, да - тъй наречената четвърта власт - медиите. Ами те са си изначално негови. Вгледайте се в първите страници на вестниците, вижте кой ви гледа оттам - и ще се убедите в това.

Излишно е да се взираме в политическата сцена - маските паднаха, а съдбата ни за пореден път бе договорена зад кулисите. "Десният" генерал на народа май ще се окаже ляв - и със сигурност ще бъде по-сговорчив и по-коалиционно всеяден, отколкото на пръв поглед изглеждаше. Защо не - така ще му е по-лесно и по-удобно. А някогашният предизборен клип на БСП може да бъде модифициран: "Гласувате за Борисов - получавате Гоце."

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: