За политиката
от низините

Как Византия, а не Рим, може да помогне за запазването на Pax Americana.

Автор: Едуард Лутуак

Икономическа криза, нарастващ национален дълг, твърде големи ангажименти в чужбина - не така се управлява империя. Америка се нуждае от сериозен стратегически съвет. Тя никога не е била Рим и прилагането на неговите стратегии сега - безпощадна имперска експанзия, доминация над чужди народи и разоряваща тотална война - единствено биха ускорили падението на Америка. Вместо това по-добре да погледнем Византия, надживяла римския си предшественик с 8 века. За щастие много лесно се учи от византийците, които са описали всичко - техниките си на убеждаване, разузнаване, стратегическо мислене, тактическите си доктрини и оперативните си методи. Запазени са много военни ръководства по оцеляване и едно голямо ръководство по държавно управление. Прекарах последните 20 години, ровейки се из тези текстове, за да съставя студия за великата византийска стратегия. Би било добре САЩ да обърнат внимание на 7 урока, ако искат да останат велика сила:

I

Избягвайте войната с всички възможни средства и при всички възможни обстоятелства, но винаги се дръжте така, сякаш всеки момент може да я започнете. Тренирайте интензивно и винаги бъдете готови за битка, но не бързайте да воювате. Висшата цел на военната готовност е да намали нуждата от война.

II

Събирайте поверителна информация за врага

и начина му на мислене и наблюдавайте дълго действията му. Усилията може да не бъдат много продуктивни, но рядко са напразни.

III

Водете яростни кампании - офанзивно и дефанзивно, но избягвайте битките, особено големите, освен при много благоприятни обстоятелства. Не мислете като римляните, които са възприемали дипломацията само като допълнение към силата. Вместо това използвайте сила във възможно най-малки дози, за да убедите тези, които могат да бъдат убедени, и да накажете онези, които не могат.

IV

Заменете дългите и изтощителни окупационни войни с маневрена война - мълниеносни атаки и офанзивни нападения, разстройващи врага, последвани от бързо изтегляне. Целта не е да унищожите враговете си - те могат да станат ваши съюзници утре. Да имате много врагове може да е по-добър вариант от това да имате само един, защото може да ги убедите да се атакуват един друг.

V

Стремете се да прекратявате войните успешно, като привличате съюзници и променяте баланса на силите. По време на война дип­ломацията е дори по-важна, отколкото в мирно време. Подобно на византийците отхвърляйте глупавия афоризъм, че когато оръжията говорят, дипломатите мълчат. Най-полезните съюзници са онези, които са близо до врага, защото знаят най-добре как да го победят.

VI

Подривните действия са най-евтиният път към победата. Толкова евтин в сравнение с цената и рисковете на военните действия, че винаги трябва да бъде изпробван, дори и с привидно най-непримиримите врагове.

Помнете: дори религиозните фундаменталисти могат да бъдат купени, както

византийците първи откриват, защото фанатиците са доста изобретателни в измислянето на оправдания за това, че са предали каузата си ("тъй като окончателната победа на исляма така или иначе е неизбежна...").

VII

Когато дипломацията и подривните действия не са достатъчни и военните действия са неизбежни, използвайте методи и тактики, възползващи се от слабостите на врага, избягвайте употребата на бойни ресурси и търпеливо изпивайте силите на врага. Това може да изисква много време. Но няма закъде да бързате, защото в момента, в който се отървете от един враг, със сигурност друг ще заеме мястото му. Всичко се променя непрекъснато, владетели и нации преживяват възходи и падения. Само империята е вечна, ако не изтощи сама силите си.

Едуард Лутуак е старши съд­ружник в Центъра за стратегически международни проучвания и автор на "Великата стратегия на Византийската империя".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: