За политиката
от низините

Антон Луков

Самоубийството на Ахмед Емин е целенасочен удар срещу ДПС, зад който стои ДАНС, заяви пред бТВ депутатът от ДПС и член на комисията за контрол на ДАНС Камен Костадинов, с което бе постигната нова кулминация на обществения интерес към темата.

Това не е просто версия, както някои си мислят.

Отвъд подозренията, съвпаденията, фактите и анализа се очертава наистина страшната картина на ужасяваща безотговорност към българските национални интереси и свръх егоистична консумация на властта от страна на малка част от българския политически елит.

Затова си заслужава този път да започнем направо от изводите - в името на личното оцеляване е бил задействан сценарият "Ахмед Емин" с безкрайно глупава краткосрочна цел и потенциално страховити дългосрочни последици за стабилността и дори съществуването на България в сегашния й вид.

В ДПС са убедени (и не без основание), че ударът е срещу тях и срещу лидерът им Ахмед Доган.

Какви са последиците?

Доган не е просто политически лидер - той е естествен лидер на една десета от българското население. Хората, поръчали убийството му, дават ли си сметка как изглеждат 100 000 души на протест в София? Ами 200 000? И това е по-малко от половината турско население на България. Мисли ли са за реакцията на Турция? Наясно ли са, че в момента, в който проехти изстрел срещу Доган, отшумяват всички евроатлантически надежди на България?

Ами после?

Кой ще наследи Сокола? Да не се окаже някой жаден за реванш лешояд, в пъти по-агресивен и като по правило едновременно тъп и безотговорен реваншист. Все така става за съжаление - объркването, болката, скръбта, унижението и изгарящата жажда за мъст винаги в историята са били лоши съветници.

При такъв разрушителен потенциал на последиците от сценарият "Ахмед Емин", няма как да не си зададем няколко много сериозни и като по правило отбягвани въпроси.

Първият е, кой вербува Ахмед Емин?

Към днешна дата всички скандали с подобен сюжет водят към един и същ властови център - правителството на Иван Костов. Интересна ще е тезата на генерал Атанас Атанасов, например. Някой обърнал ли е внимание на факта, че Атанасов е бивш шеф на РДВР - Разград в периода 1992-1995г.? На местните избори, проведени на 29 ноември 1995 г., Ахмед Емин е избран за кмет на село Козица от ДПС (селото се намира по средата между Разград и Търговище). Просто съвпадение ли е, че ген. Атанас Атанасов и Ахмед Емин започват да се катерят по стълбицата от едно и също място и по приблизително едно и също време? Пак с името на генерал Атанасов се намесва и името на Алексей Петров. А Алексей Петров се представя като човекът едва ли не ръководил оперативно Ахмед Емин.

За съжаление където и да бутнеш - винаги някъде в началото или някъде в края -абсолютно винаги - на хоризонта се появява черната сянка на Иван Йорданович Костов и неговите другари от съветския му период.

От тук нататък въпросите в този материал могат да поемат в най-различни посоки, но за съжаление няма нито един безопасен отговор.

Ако през октомври 2008 г. в ход е бил сценарий, целящ убийството на Ахмед Доган, то кой е сценариста? Има ли участие на спец. службите или сценарият се планира и осъществява от паралелни на държавните структури?

Кой, в края на краищата, носи отговорност за операцията, довела да смъртта на сочения за агент Ахмед Емин? Ако реализацията е дело на паралелни структури, как официалните са проспали толкова важен момент? Проспали ли са го или са мижали с полуотворени очи?

Може ли в европейска България просто така да бъдат поръчвани лидери на политически партии? И ако за могъщи хора като Ахмед Доган рисковете са част от ежедневието, какво да кажем ние с гайдите и цървулите?

И за съжаление това не е всичко!

Историята със смъртта на Ахмед Емин е толкова параноична и гадна, че всъщност вече почти няма значение самата истината.

Важно е какво си мислят хората, че се е случило.

В ДПС засега контролират страховете си. Всеки път когато дребнавата политическа необходимост изкара сценарият "Ахмед Емин" на повърхността това се прави от някой друг - НЕ от ДПС.

Само че това положение не може да продължава до безкрайност!

Или трябва да бъде казана цялата истина или поне случаят да се ползва по-рядко за отклоняване на общественото внимание от последиците от икономическата криза.

Материята е деликатна. Лична! Тук има не само политика - има чувства и емоции.

Не знам след смъртта на Ахмед Емин колко в ДПС се страхуват за лидера си Доган, но представете си колко големи са страховете на инициаторът на пъкления план да бъде убит Сокола!?!

Колко ли много се е страхувал от Ахмед Доган! От ДПС!

И колко много ненавижда правилата на демокрацията!

Как ви се струва следната много вероятна картина - един могъщ, български страхливец (политик и олигарх) е решил, че в името на личното оцеляване може да си играе с огъня. В буквалния смисъл на думата се е изхрачил в лицето на държавата! Поддал се е на страховете си, на алчността си и на собствената си низост.

И понеже не може нищо друго освен да руши...

Колко ли ще бъдат разочаровани неговите другари от съветския му период?

А може и да са очаровани! Кой знае?

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: