За политиката
от низините

Сподели във Фейсбук! Едвин Сугарев

"Българските съдии нямат повече търпение да слушат непрекъснати безпочвени и немотивирани обвинения." - заяви председателят на Касационния съд Лазар Груев по повод идеята на вътрешния министър Цветан Цветанов боксуващото вече четвърта година дело срещу престъпната група "Николов - Стойков" да бъде "изнесено" в Германия, където шансовете то да приключи с осъдителни присъди са далеч по-големи.

"Ще стисна зъби за последен път и ще спазя джентълменското споразумение, което постигнахме с премиера Бойко Борисов във Висшия съдебен съвет, да не коментирам действията на други власти и резултатите от тези действия върху другите институции", предупреди върховния съдия на България. И даде пример за това как си представя съдопроизводството у нас: "Ако си послужа със спортни термини, за да ме разберат някои, всеки бяга по своята писта. Няма демократична държава, в която играчите едновременно да следят за спазването на правилата и да ги определят. Винаги има съдия, винаги има арбитър".

Примерът е уместен, но само на пръв поглед. Такова би трябвало да бъде разпределението на ролите в една цивилизована държава - каквато е например въжделената за Цветанов Германия. В България положението е различно. Доказателството: помагачите на въпросната престъпна група бяха съдени от германски съд, бяха осъдени ефективно и дори излежаха присъдите си. Лидерите на същата тази престъпна група в България още не са и помирисали арест.

Същите са подведени под отговорност не за друго, а за източване на еврофондовете чрез прословутата агенция САПАРД, констатирано не от българските тайни служби, а от службата на ЕС за борба със злоупотребите ОЛАФ. Престъпление, заради което България беше определена като "най-корумпираната държава в Европа", и беше подложена на абсолютно безпрецедентни наказателни мерки: блокиране на над един милиард евро от присъединителните фондове. Твърде скъпа цена за самолюбието на един върховен съдия - и за бездействието на поверената му институция.

Сега тези пари биват отблокирани - само че малко по малко. ЕС го прави, защото вярва, че има някаква разлика в сравнение с тегавия период на упревление по времето на тройната коалиция. Но като го прави, гледа какво правим ние. И вижда какво? Марио Николов и Людмил Стойков на свобода, а един висш съдия стиска зъби, когато някой си позволи да му посочи този срамен пример за българската липса на правосъдие.

Остава само да си зададем и резонния въпрос: само съдийското самолюбие ли е засегнато, когато става дума за основни спонсори на БСП и българския президент? Как да си обясним гузното признание на българския премиер, който в прав текст заяви, че над Николов и Стойков е разпънат чадър - но отказа да коментира чия ръка го държи?

Не е зле Лазар Груев да внимава, като стиска зъби - защото може и да ги счупи. И не е зле всички ние да престанем да стискаме зъби, когато ни правят на маймуни. И да направим нещо повече от това. В България има хиляди съдии, които достойно защитават честта на професията. Редно е да се запитаме защо за техни началници избират все такива копита, за които честта на страната ни и загубата на милиарди не значат нищо - и които сякаш са съдии не на надбягване по отделните законово определени писти, а на купен футболен мач.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: