За политиката
от низините

Сподели във Фейсбук! Написано от Radio Netherlands International

Хаити погреба около 52 хиляди души откакто мощно земетресение разруши столицата Порт о Пренс на 12 януари тази година. Още тела на загинали най-вероятно лежат под руините, но общият брой на загиналите няма да надмине 100 хиляди - това е оценката след седмици наблюдения и проучвания в Хаити на Радио Холандия.

Тази цифра е значително по-ниска от 217-те хиляди жертви, които правителството на Хаити официално брои досега и далеч по-ниска от предполагаемия краен брой от 300 хиляди жертви, който президентът на страната Рене Превал оповести в неделя.

„Хаити не почина" е текстът, който може да бъде прочетен на фланелките на все повече и повече хаитяни. Това изглежда е първият признак за възстановяването на психиката на местното население след бедствието, което след седмици проучване на Радио Холандия изглежда е причинило смъртта на много по-малко хора, отколкото твърди правителството.

За да се стигне до пълно разбиране на реалния брой на загиналите, важно е да се погледне отвъд столицата Порт о Пренс. Епицентърът на земетресението всъщност беше в Леоган, град на около половин час разстояние. В този район 80 процента от сградите са или силно засегнати или напълно разрушени. Скоро след земетресението правителството съобщаваше за двайсет до трийсет хиляди смъртни случаи в Легоан. Но местните власти казват, че от общност от около двеста хиляди души погребани са 3364-ма, като се очаква крайният брой на жертвите да не надхвърли пет хиляди.

В южния град Джакмел, например, няма четири хиляди жертви, както правителството първоначално докладва, а четиристотин. В Пти Гоав, Гран Гоав и Гресие, властите внимателно са преброили телата на загиналите и общият им брой е 1367, включително двайсет души, които все още не са извадени изпод руините.

В столицата Порт о Пренс на главното гробище са погребани 18 хиляди души, а „обиколка" на другите гробища в града показва максимален брой на загиналите около 7 хиляди.

Относително скоро след земетресението правителството започна да прекарва тела на загиналите до масови гробове в Титаневен, извън столицата. Разговори с хората от гробището и тези, участвали в преместването на телата, разкриват, че в масовите гробове има не повече от двайсет хиляди погребани. И това е много „щедра" оценка, най-вероятно преувеличена с поне 7 хиляди души. В последните броят на докарваните тук тела е не повече от 30 до 50 дневно.

Важен фактор в оценяването на общия брой на загиналите е, разбира се, броят на безследно изчезналите - които най-вероятно са погребани под руините. Със сигурност има хиляди такива жертви, но не и много десетки хиляди. Точно местата, където много хора са били на едно място - училища, хотели и супермаркети - са първите, които спасителните екипи започват да разравят в търсене на оцелели и които вече са разчистени от отломки. Дори да се вземе относително високата оценка от 32 хиляди жертви, които все още не са извадени от такива сгради, общият брой все още е „само" 82 хиляди души.

Трябва да се вземат предвид и загиналите, чиито роднини са ги погребали без правителствена помощ и тези, чийто тленни останки са били изхвърлени заедно с отломките или отнесени в морето. Като се има предвид, че веднага след земетресението правителството призова хората да изнасят телата на загиналите си роднини за преместване в масови гробове, броят на такива жертви надали е по-голям от десет хиляди. Така общият брой на загиналите става около 92 хиляди.

„Фактът, че броят на загиналите не е толкова голям, колкото първоначално се очакваше, се дължи на няколко фактора, сред които най-важен е времето - 16:53 часа, когато много хора са били на улиците, а не в сградите. Много от тези, които са били в сгради, пък са имали достатъчно време, за да се измъкнат," казва Дезир Марксерн, общински съветник от Леоган.

Земетресението със сила 7.0 по скалата на Рихтер продължава 35 секунди. Много сгради не се срутват веднага, а хлътват навътре около 20 секунди по-късно, което дава време на хората да избягат навън. Разбира се, мнозина са ранени от отломки, но не и мъртви.

Когато се зададе въпроса за броя на загиналите в бедствието на правителството, резултатът е изумителен - никой изглежда няма конкретна представа кой е отговорен за преброяването на жертвите. Всеки журналист бива упътван към Мари Лоранс Ласек, министърът на културата и комуникациите на Хаити, която от седмици повтаря, че броят на загиналите е над 200 хиляди души. Но не е в състояние да даде убедително обяснение за това как е достигнала до този брой.

ООН казва, че не провежда независими проучвания за броя на жертвите и казва, че ще се съобрази с цифрата, която обяви кабинета. Междувременно критиките към президента Превал нарастват. Опонентите му твърдят, че той не е показал каквито и да било лидерски качества след земетресението и е позволил на чужденци, най-вече американци, да диктуват реакцията на бедствието.

Правителството на свой ред настоява, че размерът на трагедията е бил толкова голям, че президентът не е имал друг избор. Ако броят на загиналите действително се окаже по-малък от твърденията на властите, това няма да намали размера на трагедията, но със сигурност ще подкопае защитата на правителството срещу обвиненията в некомпетентност.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: