Анкета: От кои министри нямаме нужда? (241 гласа)
Статия от категория Анализи
По материали от: www.dw-world.de Публикувана от bg-history
Още статии от
Веселина Седларска Две коли профучават край нас, мощни, черни, с варненски номера. Странно свързани са. Пътуват с еднаква...
От Петя ВладимироваОт Петя Владимирова Колкото по-обилни стават коментарите около подадените оставки на депутата...
Димитър Денков за вестник Сега Проблемът е световен и толкова стар, колкото противопоставянето град-село,...
В края на февруари станаха две много малки събития, които обаче могат да ни кажат много за идущия политически живот. Първо: президентът Първанов състави ключово изречение, и второ: Меглена Кунева се прибра в София.
Анализ от Андрей Райчев:
Какво толкова, ще кажете. Призовавайки „да се разкрият икономическите досиета на прехода", г-н Първанов не се държи опозиционно, дори напротив. Нито г-жа Кунева е обелила и дума критика за правителството. Там е цялата работа - че в лицето на посочените двама г-н Борисов се сдоби не с опозиция, а с алтернатива.
Опозиция той си има вече от един месец. Засега слаба, все още оплетена в логиката на неотдавнашното си поражение, все още вътрешно объркана и вътрешно боричкаща се. Но вече опозиция.
В очакване на Годо
БСП, по-специално, си възвърна електорално доверие в нормалните за нея граници: около 20 на сто (т.е. на избори над 30). ДПС е бодро и свежо както винаги. Десните съюзници се държат по три различни начина: г-н Янев се радикализира (и май греши, избързва), г-н Сидеров обратно е на път да загине политически в прегръдките на ГЕРБ. Господата Димитров и Костов мъдро танцуват две назад, една напред; но векторът им не сочи "вечна дружба" с г-н Борисов.
Общото между всички тези политици (с изключение на г-н Сидеров) е, че те чакат властта на ГЕРБ да отслабне. И ще дочакат естествено, но освен да си гледат часовника, те сега няма особено какво да правят, тъкмо защото не представляват алтернатива, а само опозиция!
/>
Излиза нещо странно. Нито от ляво, нито от дясно г-н Борисов не получава алтернативи. От което следва нещо, което ще сме принудени да преглътнем интелектуално: Това означава, че алтернативите на г-н Борисов не са и няма да бъдат идейни...
А какви? Най-лесно е тук бързо да кажем "личностни". Но бихме сбъркали, защото нито г-н Първанов, нито г-жа Кунева притежават и десета част от способността на сегашния премиер да разговарят с обикновения българин, а следователно да му се харесват лично. Алтернативите, които президентът и бившата еврокомисарка носят, имат друга, по-тънка и сложна природа:
Първо: Г-жа Кунева излъчва алтернативна компетентност. С всяка своя дума, жест, изказване тя затвърждава факта, че е европейско същество. Г-н Борисов, както и да погледнем, е явление и създание - както повечето от нас - местно. С което въобще не твърдя, че г-жа Кунева печели тук някакво предимство. Може би даже да е обратното. Но алтернативността е факт.
Ако президентът надбяга премиера по радикалност...
Второ: С много тънкия си и с далечни последици ход да проблематизира "икономическите досиета" г-н Първанов формулира алтернативна радикалност. Един вид "оставете шумотевиците на бандитските арести. Това е добре, но нищо не е в сравнение с големия обир на приватизацията". Това вече е много сериозно, защото ако президентът надбяга премиера по радикалност - той е спечелил състезанието, тоест сърцата на изключително радикалните в омразата си към властта и богатството българи...
Разбира се, всичко казано по-горе е все още в зародишна форма. Алтернативността е сила само и единствено, ако се
съедини с опозиционност. Може 100 години да седиш самотен в гората с каквито си искаш алтернативи, без и драскотина да нанесеш на властта.
Затова главният политически въпрос на следващите година и половина (т. е. до президентските избори) е дали опозицията ще припознае и развие тези (или една от двете) алтернативи. Или пък ще се опита да създава трета, друга (отчасти може би измислена).
Най-силно този въпрос е отнесен към БСП. Дали ще тръгне към президентските избори с класическата си грешка - да се бори за сребърен медал (вж. всички кметски избори досега в София), или по изключение ще постъпи разумно? Рано е да се гадае, пък и зародишът си е зародиш - нещо твърде ново и неопределено, за да се правят политически изчисления.
Автор: Андрей Райчев, Редактор: Александър Андреев
Алтернативите на Борисов
Статията е публикувана преди 5 мес., 2 ч. на 01 март 2010 г, и е видяна 147 пътиПо материали от: www.dw-world.de Публикувана от bg-history
Размер на шрифта:
Още статии от
Анализи
Тяхната (?) полиция ги пази
Веселина Седларска Две коли профучават край нас, мощни, черни, с варненски номера. Странно свързани са. Пътуват с еднаква...
Правила няма, има лидер
От Петя ВладимироваОт Петя Владимирова Колкото по-обилни стават коментарите около подадените оставки на депутата...
Столицата като тумор. Спомен за Симо Коня
Димитър Денков за вестник Сега Проблемът е световен и толкова стар, колкото противопоставянето град-село,...
Алтернативите на Борисов
Анализ от Андрей Райчев:
Какво толкова, ще кажете. Призовавайки „да се разкрият икономическите досиета на прехода", г-н Първанов не се държи опозиционно, дори напротив. Нито г-жа Кунева е обелила и дума критика за правителството. Там е цялата работа - че в лицето на посочените двама г-н Борисов се сдоби не с опозиция, а с алтернатива.
Опозиция той си има вече от един месец. Засега слаба, все още оплетена в логиката на неотдавнашното си поражение, все още вътрешно объркана и вътрешно боричкаща се. Но вече опозиция.
В очакване на Годо
БСП, по-специално, си възвърна електорално доверие в нормалните за нея граници: около 20 на сто (т.е. на избори над 30). ДПС е бодро и свежо както винаги. Десните съюзници се държат по три различни начина: г-н Янев се радикализира (и май греши, избързва), г-н Сидеров обратно е на път да загине политически в прегръдките на ГЕРБ. Господата Димитров и Костов мъдро танцуват две назад, една напред; но векторът им не сочи "вечна дружба" с г-н Борисов.
Общото между всички тези политици (с изключение на г-н Сидеров) е, че те чакат властта на ГЕРБ да отслабне. И ще дочакат естествено, но освен да си гледат часовника, те сега няма особено какво да правят, тъкмо защото не представляват алтернатива, а само опозиция!
Алтернативите на Борисов
Излиза нещо странно. Нито от ляво, нито от дясно г-н Борисов не получава алтернативи. От което следва нещо, което ще сме принудени да преглътнем интелектуално: Това означава, че алтернативите на г-н Борисов не са и няма да бъдат идейни...
А какви? Най-лесно е тук бързо да кажем "личностни". Но бихме сбъркали, защото нито г-н Първанов, нито г-жа Кунева притежават и десета част от способността на сегашния премиер да разговарят с обикновения българин, а следователно да му се харесват лично. Алтернативите, които президентът и бившата еврокомисарка носят, имат друга, по-тънка и сложна природа:
Първо: Г-жа Кунева излъчва алтернативна компетентност. С всяка своя дума, жест, изказване тя затвърждава факта, че е европейско същество. Г-н Борисов, както и да погледнем, е явление и създание - както повечето от нас - местно. С което въобще не твърдя, че г-жа Кунева печели тук някакво предимство. Може би даже да е обратното. Но алтернативността е факт.
Ако президентът надбяга премиера по радикалност...
Второ: С много тънкия си и с далечни последици ход да проблематизира "икономическите досиета" г-н Първанов формулира алтернативна радикалност. Един вид "оставете шумотевиците на бандитските арести. Това е добре, но нищо не е в сравнение с големия обир на приватизацията". Това вече е много сериозно, защото ако президентът надбяга премиера по радикалност - той е спечелил състезанието, тоест сърцата на изключително радикалните в омразата си към властта и богатството българи...
Разбира се, всичко казано по-горе е все още в зародишна форма. Алтернативността е сила само и единствено, ако се
Алтернативите на Борисов
Затова главният политически въпрос на следващите година и половина (т. е. до президентските избори) е дали опозицията ще припознае и развие тези (или една от двете) алтернативи. Или пък ще се опита да създава трета, друга (отчасти може би измислена).
Най-силно този въпрос е отнесен към БСП. Дали ще тръгне към президентските избори с класическата си грешка - да се бори за сребърен медал (вж. всички кметски избори досега в София), или по изключение ще постъпи разумно? Рано е да се гадае, пък и зародишът си е зародиш - нещо твърде ново и неопределено, за да се правят политически изчисления.
Автор: Андрей Райчев, Редактор: Александър Андреев
Коментари: