Анкета: От кои министри нямаме нужда? (241 гласа)
Статия от категория Анализи
По материали от: www.dnevnik.bg Публикувана от bg-history
Още статии от
Веселина Седларска Две коли профучават край нас, мощни, черни, с варненски номера. Странно свързани са. Пътуват с еднаква...
От Петя ВладимироваОт Петя Владимирова Колкото по-обилни стават коментарите около подадените оставки на депутата...
Димитър Денков за вестник Сега Проблемът е световен и толкова стар, колкото противопоставянето град-село,...
От Драгомир Иванов
Представете си, че случайно откриете в интернет не особено красива ваша снимка, която приятел, без да ви пита, е качил в една от социалните мрежи. Вероятно ще му се обадите и ще го помолите да я свали.
Със сигурност се е случвало на мнозина, както се е случвало и да се подразните от безсмислени и понякога твърде демонстративно интимни съобщения в същите онлайн платформи. "Мисли", "спи", "прави секс" или други юношески трепети всекидневно се появяват в милионен тираж.
В социалните мрежи, станали неотменима част от всекидневието на милиони хора, се приема за желателно, дори в някаква степен
задължително да споделяш и разкриваш
пред другите всякакви неща. Колко лековерно и глупаво може да е показват трима холандци, създатели на сайта PleaseRobMe (в превод - моля, ограби ме). Те наслагват два информационни потока - онлайн играта Foursquare и портала за кратки текстови съобщения Twitter.
Играчите във Foursquarе са реални жители на реални населени места, които виртуално развиват и доразработват града си. А немалко от тях използват и Twitter, за да съобщят къде се намират в момента. Постинги като "Очаквам да се кача на самолета", "Купонясвам с приятели, връщам се утре" или "Горката ми котка, дано не умре от глад" могат да окажат безценна услуга за потенциални обирджии.
Създателите на PleaseRobMe, разбира се, не си поставят за цел да ги подпомагат, а да бият тревога. Един от тях - Бой ван Амстел, обясни пред Би Би Си: "Доскоро будеше подозрение, ако някой посочи в интернет пълното си име. Днес хилядократно сме прекрачили този момент."
В ерата на глобалните комуникации събирането на лична информация в интернет не е трудно, нито е задача за висши програмисти. Всички потребители на Facebook, които надминават 350 милиона и всекидневно пускат по над 55 млн. съобщения, волно или неволно издават дейтали от личен характер - рождена дата, семеен статус, професия, къде живее и т.н.
Мнозина качват снимки на автомобила си, къщата, градината, задния вход, дори телевизора, което също би било от полза за престъпниците. С помощта на Google Maps пък те ще са в състояние да опознаят вашия жилищен район и да проучат пътищата за бягство. А гордият потребител на Twitter, разтръбил на всеослушание, че ще лети надалеч, може дори да е активирал автоматичен отговор на своята електронна поща, която да съобщава всекиму, че го няма да речем до 15 март.
Малко вероятно е обаче предупреждението на холандските ентусиасти да бъде чуто. Ексхибиционизмът в мрежата отдавна се е превърнал в стандарт и не го ли практикуваш, губиш от социалния си статус. Спести ли истинската си идентичност във Facebook&Co, човек често може да получи упрека, че едва ли не затруднява работата на мрежата, а поведението му е неадекватно.
"Ако има нещо, за което не е желателно светът да узнава, значи не трябва да се прави", беше казал преди време шефът на Google Ерик Шмид и тази му сентенция точно изразява
арогантните принципи на дигиталното общуване
Ако до средата на 90-те години социалните мрежи бяха преди всичко затворени общности, в които индивидите се криеха зад псевдоними, сега са необятни публични пространства, в които милиони хора се чувстват удобно да общуват с истинската си самоличност.
"Най-голямото постижение на социалните мрежи е, че вкара човешкия елемент в място, което някога беше студено и технологично", отбелязва пред сп. "Икономист" Чарлин Ли от консултантската компания Altimeter Group. Но срещу подобен оптимизъм се изправят опасенията на критиците, според които онлайн платформите повече способстват за обезличаване и симулация на обществен живот, отколкото за очовечаване.
Натоварени с огромни очаквания, Facebook&Co. не са отговорили на няколко въпроса, най-същественият от които е как ще опазят личните данни на милионите си ползватели. Акумулираните огромни информационни пакети без съмнение будят апетита на търговски и маркетингови компании, а залозите ще се вдигат все по-нагоре. В последните месеци привърженици на социалните мрежи предупреждават, че се
разработват корпоративни версии на Twitter и другите мрежи, които биха донесли огромни печалби за инвеститорите.
От друга страна, заради "висенето" в мрежите все по-напред излиза и проблемът с ефективността на работното място. Не всички мениджъри гледат с добро око на поредния нов сайт, в който служителят може да прекара часове от деня. "Икономист" цитира например проведено миналата година проучване сред 1400 директори за информационните технологии, според което само една трета от тях са предоставили на служителите си пълен достъп до Facebook и Twitter.
Мениджърите говорят за опасността от преход към social notworking (игра на думи с networking), породена от почти наркотичната онлайн зависимост. Освен всичко друго мрежите засилват и риска от изтичане на чувствителна вътрешна информация.
Висящ остава и въпросът за етиката в интернет
Възрожденските опити на първите онлайн общности сами да регулират етичните норми (netiquette) се провалиха с гръм и трясък, а днес дори и споменаването на думите "контрол" и "норми" вдигат накрак хор от крайни либерали и правозащитници.
Последните години родиха един от най-драматичните феномени на саморегулацията - кибермобинг, или тормоза над съученици в интернет. И макар че в България все още не е осъзнат напълно, проблемът вече е налице - с примери като снимано в междучасието порно и после качено в интернет.
В други държави дискусията върви с пълна пара. Миналата година обществото в САЩ се раздели на две заради случая с 13-годишната Мегън, която се самоуби след продължителен тормоз от съучениците й в мрежата. През декември казусът се задълбочи още повече, след като съд в Лос Анджелис отсъди в полза на девойка, която подаде жалба срещу решението на нейното училище да я накаже, защото е обиждала своя съученичка в YouTubе. И отговорът на въпроса право на колко лошо поведение можем да имаме онлайн става все по-труден.
Парадоксът във всичко това е, че се случва на фона на все по-остра гражданска чувствителност към различни посегателства от "държавата". Масово по света, включително и в България, се протестира срещу опитите на правоохранителни органи и служби да следят електронната комуникация. И също толкова масово е "саморазголването" в интернет, причините за което със сигурност са в учебниците по психология.
Без съмнение всеки има право да избира да се включва или не в дадена социална мрежа. Но това не отменя въпроса дали всъщност те сближават хората и доколко. А на "аналоговия" въпрос - колко са хората, с които можеш да споделиш тайните си, едва ли някой човек със здрав разум би отговорил с четирицифрено число.
Да туитнеш "Ела, Вълчо, изяж ме"
Статията е публикувана преди 4 мес., 4 седм. на 03 март 2010 г, и е видяна 121 пътиПо материали от: www.dnevnik.bg Публикувана от bg-history
Размер на шрифта:
Още статии от
Анализи
Тяхната (?) полиция ги пази
Веселина Седларска Две коли профучават край нас, мощни, черни, с варненски номера. Странно свързани са. Пътуват с еднаква...
Правила няма, има лидер
От Петя ВладимироваОт Петя Владимирова Колкото по-обилни стават коментарите около подадените оставки на депутата...
Столицата като тумор. Спомен за Симо Коня
Димитър Денков за вестник Сега Проблемът е световен и толкова стар, колкото противопоставянето град-село,...
Да туитнеш "Ела, Вълчо, изяж ме"
Представете си, че случайно откриете в интернет не особено красива ваша снимка, която приятел, без да ви пита, е качил в една от социалните мрежи. Вероятно ще му се обадите и ще го помолите да я свали.
Със сигурност се е случвало на мнозина, както се е случвало и да се подразните от безсмислени и понякога твърде демонстративно интимни съобщения в същите онлайн платформи. "Мисли", "спи", "прави секс" или други юношески трепети всекидневно се появяват в милионен тираж.
В социалните мрежи, станали неотменима част от всекидневието на милиони хора, се приема за желателно, дори в някаква степен
задължително да споделяш и разкриваш
пред другите всякакви неща. Колко лековерно и глупаво може да е показват трима холандци, създатели на сайта PleaseRobMe (в превод - моля, ограби ме). Те наслагват два информационни потока - онлайн играта Foursquare и портала за кратки текстови съобщения Twitter.
Играчите във Foursquarе са реални жители на реални населени места, които виртуално развиват и доразработват града си. А немалко от тях използват и Twitter, за да съобщят къде се намират в момента. Постинги като "Очаквам да се кача на самолета", "Купонясвам с приятели, връщам се утре" или "Горката ми котка, дано не умре от глад" могат да окажат безценна услуга за потенциални обирджии.
Създателите на PleaseRobMe, разбира се, не си поставят за цел да ги подпомагат, а да бият тревога. Един от тях - Бой ван Амстел, обясни пред Би Би Си: "Доскоро будеше подозрение, ако някой посочи в интернет пълното си име. Днес хилядократно сме прекрачили този момент."
В ерата на глобалните комуникации събирането на лична информация в интернет не е трудно, нито е задача за висши програмисти. Всички потребители на Facebook, които надминават 350 милиона и всекидневно пускат по над 55 млн. съобщения, волно или неволно издават дейтали от личен характер - рождена дата, семеен статус, професия, къде живее и т.н.
Мнозина качват снимки на автомобила си, къщата, градината, задния вход, дори телевизора, което също би било от полза за престъпниците. С помощта на Google Maps пък те ще са в състояние да опознаят вашия жилищен район и да проучат пътищата за бягство. А гордият потребител на Twitter, разтръбил на всеослушание, че ще лети надалеч, може дори да е активирал автоматичен отговор на своята електронна поща, която да съобщава всекиму, че го няма да речем до 15 март.
Малко вероятно е обаче предупреждението на холандските ентусиасти да бъде чуто. Ексхибиционизмът в мрежата отдавна се е превърнал в стандарт и не го ли практикуваш, губиш от социалния си статус. Спести ли истинската си идентичност във Facebook&Co, човек често може да получи упрека, че едва ли не затруднява работата на мрежата, а поведението му е неадекватно.
"Ако има нещо, за което не е желателно светът да узнава, значи не трябва да се прави", беше казал преди време шефът на Google Ерик Шмид и тази му сентенция точно изразява
арогантните принципи на дигиталното общуване
Ако до средата на 90-те години социалните мрежи бяха преди всичко затворени общности, в които индивидите се криеха зад псевдоними, сега са необятни публични пространства, в които милиони хора се чувстват удобно да общуват с истинската си самоличност.
"Най-голямото постижение на социалните мрежи е, че вкара човешкия елемент в място, което някога беше студено и технологично", отбелязва пред сп. "Икономист" Чарлин Ли от консултантската компания Altimeter Group. Но срещу подобен оптимизъм се изправят опасенията на критиците, според които онлайн платформите повече способстват за обезличаване и симулация на обществен живот, отколкото за очовечаване.
Натоварени с огромни очаквания, Facebook&Co. не са отговорили на няколко въпроса, най-същественият от които е как ще опазят личните данни на милионите си ползватели. Акумулираните огромни информационни пакети без съмнение будят апетита на търговски и маркетингови компании, а залозите ще се вдигат все по-нагоре. В последните месеци привърженици на социалните мрежи предупреждават, че се
разработват корпоративни версии на Twitter и другите мрежи, които биха донесли огромни печалби за инвеститорите.
От друга страна, заради "висенето" в мрежите все по-напред излиза и проблемът с ефективността на работното място. Не всички мениджъри гледат с добро око на поредния нов сайт, в който служителят може да прекара часове от деня. "Икономист" цитира например проведено миналата година проучване сред 1400 директори за информационните технологии, според което само една трета от тях са предоставили на служителите си пълен достъп до Facebook и Twitter.
Мениджърите говорят за опасността от преход към social notworking (игра на думи с networking), породена от почти наркотичната онлайн зависимост. Освен всичко друго мрежите засилват и риска от изтичане на чувствителна вътрешна информация.
Висящ остава и въпросът за етиката в интернет
Възрожденските опити на първите онлайн общности сами да регулират етичните норми (netiquette) се провалиха с гръм и трясък, а днес дори и споменаването на думите "контрол" и "норми" вдигат накрак хор от крайни либерали и правозащитници.
Последните години родиха един от най-драматичните феномени на саморегулацията - кибермобинг, или тормоза над съученици в интернет. И макар че в България все още не е осъзнат напълно, проблемът вече е налице - с примери като снимано в междучасието порно и после качено в интернет.
В други държави дискусията върви с пълна пара. Миналата година обществото в САЩ се раздели на две заради случая с 13-годишната Мегън, която се самоуби след продължителен тормоз от съучениците й в мрежата. През декември казусът се задълбочи още повече, след като съд в Лос Анджелис отсъди в полза на девойка, която подаде жалба срещу решението на нейното училище да я накаже, защото е обиждала своя съученичка в YouTubе. И отговорът на въпроса право на колко лошо поведение можем да имаме онлайн става все по-труден.
Парадоксът във всичко това е, че се случва на фона на все по-остра гражданска чувствителност към различни посегателства от "държавата". Масово по света, включително и в България, се протестира срещу опитите на правоохранителни органи и служби да следят електронната комуникация. И също толкова масово е "саморазголването" в интернет, причините за което със сигурност са в учебниците по психология.
Без съмнение всеки има право да избира да се включва или не в дадена социална мрежа. Но това не отменя въпроса дали всъщност те сближават хората и доколко. А на "аналоговия" въпрос - колко са хората, с които можеш да споделиш тайните си, едва ли някой човек със здрав разум би отговорил с четирицифрено число.
Коментари: