За политиката
от низините

Николай Флоров

Ето че комунистическата партия стигна до там, откъдето беше тръгнала - от борба срещу монархо-фашистката диктатура до днешната борба срещу буржоазната демокрация. Голямата метла, с която се измитат нейни кметове, общински съветници и друга партийна администрация, стана тема на последния партиен пленум.

Ето сега е момента партията да поеме курс на въоръжена борба и да мине в нелегалност, да организира яташка поддръжка, да обира мандри и да дава разписки за разплащане за времето, когато отново дойде на власт, да убива предатели, полицейски главорези и селски изедници. Въпросът с порочното духовенство този път не е същия и отделните партизански отряди трябва да внимават да не посегнат на някой полковник от славната ДС, въпреки че е с брада, расо и калимявка.

Най-талантливите партийни бойци могат да бъдат пращани в СССР, където Сталин е вече възкръснал и откъдето могат да се върнат с подводница и да се включат в борбата.

Политическото преследване в България е станало вече нетърпимо, щом и неуморимият боец на партията Алексей Петров е написал писмо и търси разбиране от американския посланик. Той вероятно се е повлиял от бащата на Георги Пирински и неговия опит да търси подслон в Америка. Много по-лесно би било да забегнат в Путинския Съветски съюз, но кой знае защо такива желаещи днес няма, за разлика от пред-деветосептемврийската фаза на борбата.

Еталони на партийната чест и справедливост като Масларова, трябва да поемат тежкия път на нелегалния живот. От сега натам камерите трябва да я преследват в Балкана, за да грабнат нейния партизански образ, облечена в партизанска винтяга със шмайзер през рамо. Нейният скромен дом ще остане само като доказателство за предаността й към партия и народ. Тя, без съмнение, ще трябва да се откаже от Шанел и Кристиан Диор и да прехвърли на съветска козметика, която подхожда много повече за гората.

Румбата Петков и по време на непоносимия парламентарен и буржоазен терор си остава (както казваше другаря Георги Димитров) «кристално чист человек» и 32-каратната му усмивка може само да дава кураж в минути на колебание на всички верни народни синове.

Материални облаги като апартаменти, бижута, компании, швейцарски сметки, контрабандни цигари, оръжейни сделки и други подобни могат само да облекчат тежкия нелегален живот и да финансират леенето на куршуми в името на народа.

Знамето, червеното трябва да продължава да се вей от лидера на партията, известен под псевдонима «Съселчето», тъй като той днес е живата връзка със Съветския съюз. Но борбата изисква жертви и за него особено тежка ще бъде раздялата с неговия булдог.

Румен Овчаров, чието нелегално име е Р.Овч., ще трябва да спре практиката си да отмаря в Бразилия и да се отдаде на организирането на нелегални клетки в Софийската организация - там елитният корпус на беловласите партийни амазонки само чака знак за борба, верни на призива:

«Ний идем бодри партизани - народни, верни синове...», макар че във фолклора те са отдавна «бодри калпазани със нож и вилица в ръце». Хеле, на последния партиен пленум Съселчето най-после заговори за «някои хора с негативни корупционни схеми» и за нова чистка в партията. Такива хора очевидно не са заслужили да поемат пътя на въоръжена борба, тъй като правят партията да изглежда, по неговите думи, на «банда негодници».

Като довереник на две КаГеБета - това на Съветския съюз и на Владимир Путин, в най-удобно положение да нанесе най-големи загуби на врага е агент Гоце Първанов. Той не трябва да тъпче по партизанските пътеки понеже умело шикалкави. За да запази и двете си агентури той дори зареза редовите бойци на партията и самата партия. Но той има едно слабо място - не се знае докога ще се прави на «дръж ми шапката» преди народа да види, че не го бива за слива. Балъци обаче има много - те всички го гледат в устата, гледат и досието му, после пак го гледат в устата и пак в досието му и още не могат да разберат, че е задраскано.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: