За политиката
от низините

Автор: Евгений Дайнов

Гоцето става точно толкова елементарно, колкото беше Дмитриевич тогава, когато безалтернативно попадна в обятията на своите съветници. Почеркът е същият, дано и краят да е такъв.

За какво иде реч. Слушам си аз Първановата пресконференция от 12 март, очаквана дни наред едва ли не като най-значимото политическо събитие на годината. Както си слушам, чувам няколко ясни послания:

1. Уплашил се е и отстъпва: Искам да си играя с вас, е неговото послание към правителството, ама няма, докато вие пък искате да ме сваляте.

2. Все пак отстъпва грамотно, тактически. Без да бие премиера, стоварва яростта си върху точно определени министри, поименно: Дянков и Цветанов. Тук вече се замислих: мирише ми на познат почерк. Някъде в картината се е завъртял или руски специалист по пропаганда, даден на Гоцето от Путин - или някакво ченге, прясно специализирало в Путин-ландия. Такива неща - да превръща лични дрязги в институционален конфликт (както стана с Дянков) и обратно, да обръща институционален конфликт (искането за импийчмънт) в персонален (с Дянков и Цветанов) - това са типично руски похвати, крайно характерни за Путин и неговите последователи из бившия СССР.

3. Накрая хептен се размириса на руски тип „ПР" - толкова деликатен, че е като удар с брадва по главата. Чак ме заболя главата от подобна руска деликатност, когато от изказването на президента стана ясно, че за всичко е виновен Иван Костов - и че в момента има „костовизация".

Обичам такива ситуации - когато става ясно, кой кой е. А схемата е елементарно проста.

Първанов изпраща към Борисов две послания:

а/ Не се бия с теб, бия се с двама от твоите, които те излагат; по-добре е за теб самия, ако ги махнеш.

б/ Докато ти се биеш с мен, зад гърба ти властта отива у Костов - ти това ли искаш?

Просто като гъба. Ако номерът мине, Първанов ще е реализирал няколко гола:

а/ Ако Бойко махне Цветанов и Дянков, натискът върху Гоце отслабва неимоверно. Защото Цветанов рано или късно ще стигне, по линията на „Октопода", до спонсорите и другите съмнителни приятели на президента. И защото Дянков е онзи последен бруствер, който не позволява на руснаците да си правят на наша територия, каквото си искат. Ако бъдат махнати, Гоце ще спи спокойно, защото хем неговите „оперативно интересни" приятели ще са на свобода, хем руснаците няма да му пращат огромни по размер емисари с невинния въпрос: „Абе ти нали ни обеща АЕЦ-Белене, кога ще ни го доставиш?".

б/ Ако Бойко се върже на номера с Костов, ще се изпокара със сините и ще остане без гръб - лесна плячка за всеки, вкл. за Първанов и неговите руски приятели.

Че това е планът - и че това е руска работа, предварително нагласена - веднага пролича и от коментарите на съюзниците на Гоце. Страшно радвайки си се, че са измислили страхотна конспирация, разни коментатори разясняват за нас, тъпата публика, какво всъщност става. Да не вземем да се объркаме нещо. Играят си предварително съгласуваните с Гоцето роли.

Вижте как ни светва Буруджиева, минути след пресконференцията: „Буруджиева посочи, че тонът на държавния глава беше остър за финансовата политика и към вътрешния министър Цветан Цветанов. Единственият, към когото президентът застана добронамерено, това беше министър-председателят. Той ясно даде заявка, че нивото, с което смята, че трябва да се работи - това е министър-председателят, коментира тя."

С което доказва, че правилно съм разбрал тактиката за отстрелване на Цветанов и Дянков и стопляне на отношенията с Бойко.

Вижте и Кольо Колев: „Президентът посочи Иван Костов и се обърна към г-н Борисов с: „Това ли искаш ти?" Президентът посочи Иван Костов като потенциален печеливш от конфронтацията между институциите."

Я, гледай ти. Брех, колко умни са тия ПР-и от московската КГБ-школа, брей, какви тънки хватки измислят, как разпределят ролите така, че хич и да не се усети човек. Умни, умни, та оттатък...

В цялото си поведение напоследък - например, не ходи някъде да спори, а публикува стенограми, привиква хора и прави пресконференции само на собствена територия - Първанов повтаря ранния Путин и зрелия Лукашенко. Макар роден в българското село Сирищник, Първанов вече не е българин. Всичко в неговата душа, разум и емоции - вече е руско. С каквито се събереш - такъв ставаш. Следваше да се очаква, че и похватите му на публичната арена ще станат напълно руски - както беше при Дмитриевич.

Е, станаха. След руския премиер, днес си имаме руски президент.

Та, ако сте се хванали да мислите, че от Първанов лъха на „Красний октябрь" - не сте в грешка. И оттук насетне все повече ще лъха.

Има обаче нещо, което такива като него никога няма да разберат. Българският народ, макар доста да прилича на руския, всъщност е напълно различен. В крайна сметка руските хватки тук не минават. В крайна сметка ония, които въртят руски похвати, изчезват - Андрей Луканов и Сергей Дмитриевич са най-видните примери за изчезване (макар по различни начини). В крайна сметка, ако Гоцето продължи в същия дух (дано, дано...) и той ще ни освободи от своето присъствие.

Споделете
Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: