За политиката
от низините

Тангото ли е любимият танц на българите?

Това е въпросът, на който трябва да си отговори властта днес, преди да продължи с опитите си да запази своя висок рейтинг в обществото чрез управление в стил "две напред - една назад".

Проблемът е, че България не е Аржентина, а за повечето хора у нас "Компарсита", дори в изпълнение на Йорданка Христова, не е най-хитовото парче.

Не сме само ние, дето танцуваме танго, обяви вчера еврокомисарят ни Кристалина Георгива след среща с премиера Бойко Борисов. И добре, че го направи. Така поне е сигурно, че управляващите са в час с въпроса, който се загнездва в главите на избирателите: Тези отгоре знаят ли какво всъщност правят?

Няма спор, че да се търси баланс между изпразнена хазна глобална криза, неосъществени реформи, растяща безработица, бизнес интереси и политически скандали, е пре-пре-трудна работа.

Дали обаче тя може да се свърши по най-добрия начин, ако властта се съобразява с поредната група протестиращи срещу някое управленско решение, което ги удря по джоба? Например: "акцизът върху алкохола се вдига - не, домашната ракия няма да поскъпва". Или: депутатите гласуват облекченията за млади семейства при кредит за първо жилище да отпаднат - час по-късно това се оказва "техническа грешка, която ще бъде поправена".

Ще има референдум за новините на турски по БНТ - няма да стане, Брюксел не приема добре идеята.

Депутатите си вдигат заплатите, после се отказват от увеличението, защото народът не гледа с добро око на плюса от 111 лв. на калпак. И още: ще преструктурираме болници, да, ама друг път, нищо, че сега трупат дългове и предлагат лоши услуги на пациентите меко казано, ако изобщо има кой да ги лекува.

Последният случай от вчера: здравната вноска няма да се вдига с 2%, нищо, че правителството вече одобри скока. Засега липсващите милиони, които властта отпусна на протестиращите доктори, щели да се съберат, като чиновниците започнат да си плащат сами здравните вноски, вместо държавата да върши това от бюджета. Колебания между 12 и 15% данък хазарт също заостриха преди месеци вниманието на електората върху колебливите действия на властта.

Безспорно принципът всяко управленско решение да се подлага на дискусия с обществото, както прави ГЕРБ, е повече от похвален. Хората у нас са особено чувствителни към налагането отгоре на разпоредби и "парашутисти", които да ги изпълняват. Лансират се идеи, които тестват като лакмус общественото мнение - чудесно.

Но е вярно и друго - народът избира власт, за да взема тя трудните решения и да носи отговорност за тях. Което няма нищо общо с рейтинга и народната любов, а с държавническото мислене. Защото, ако приемем държавата като сбор от семейни клетки - нима децата не протестират ако родителите им отнемат близалката за да не им се развалят зъбите.

Колко по-сърдити обаче ще бъдат на стола на стоматолога и няма ли да обвинят точно тези, които не са ги предпазили от ужасния звук на зъболекарската машина! Не че избирателите са незрели като деца - управниците, на които са дали доверието си обаче, имат, предполага се, много повече информация и стратегия за цялостно развитие на обществото и икономиката. Люшкането в една или друга посока на отстъпки (финансови) пред недоволните само ще увеличи броя на тези, които скандират: дайте и на нас. А омагьосаният кръг "тука има-тука нема-тука се отлага" управленското решение напомня хаос, който със сигурност ще доведе до лоши последици и за ГЕРБ, и за всеки от нас. Включително и тези, с които властта днес флиртува. Впрочем тангото не е танц за евтини флиртове.

Юлиана Ончева, Стандарт

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: