За политиката
от низините

Написано от Илия Илиев

И през десетата седмица на годината управляващите настояваха да занимават обществото с битката си срещу президента. Решиха да му организират импийчмънт и така да уйдисат на акъла Волен Сидеров и Цветан Цветанов.

Какъвто му е навикът, Бойко Борисов се отстрани от активната част на атаката срещу държавния глава с оглед да се оправдава, че е бил против, ако накрая мероприятието не успее. Или в случай на отстраняване на президента да се присъедини към рутещите го.

Напорът на ГЕРБ за импийчмънт на президента не почива на здрава политическа логика. Георги Първанов не е противник на това правителство, напротив, има пряка и косвена роля в създаването на светлия образ на премиера Борисов още от времето на настъплението му към кметския пост в София. Епизодичните изяви на Пръванов да изглежда някакъв коректив на управляващите са повърхностни и не им създават реални проблеми. Да се спасява вече проваления образ на Симеон Дянков чрез отстраняването на президента е чиста глупост, защото не Първанов му е създал имиджа на головодник и безхаберен заядливец.

По непотвърдена информация в „24 часа" Бойко Борисов бил готов да подаде оставка като премиер, ако и Георги Първанов с аналогичен жест се откаже от президентския пост. Ако премиерът го е направил наистина, значи просто търси начин да се оттегли от тежките си отговорности да управлява по време на нарастваща криза с последствените хорица, които има за управленци в кабинета и в резерв. Предизвикването на извънредни парламентарни избори обаче сега ще бъде изтълкувано само като паническо бягство от власт месеци след като е спечелена с много голямо преимущество. Това би бил пълен политически крах.

Разбира се, Борисов все още е действителният водач на ГЕРБ и партията и правителството действат в съгласие с волята му. Но е решил да остави Цветан Цветанов да играе ролята на „лошия полицай" в отбора, а той да си запази възможността да е „добрият". Това напълно кореспондира с мерака на втория човек в партията да плаши наляво и надясно, зощото и без друго вече е разрушил почти всички мостове. Вицепремиерът пръв вдигна пушилка и направи намеци за предстоящ импийчмънт на президента. По негова инициатива управляващите втори път се препъват в един и същи камък, което говори много лошо за политическата им пригодност да реагират дори в сравнително прости ситуации.

Само теоретически е възможно да съберат в квалифицирано мнозинство в парламента за импийчмънт. После почти е изключено да получат търсеното решение от Конституционния съд. Накрая дори и да го получат, това пак не им върши работа, защото ще трябва да имат работа със сегашния вицепрезидент Марин. Е, толкова ли е трудно преди да се тръгне към един вариант да се моделира крайната му фаза и възможните разрешения! Очевидно за Цецо и Цецка е трудничко. Веднъж вече импийчваха Първанов, пориграха вариантите донякъде, видя се, че не става току тъй. После дойдоха румбите на Румито, „блестящата" й изява на голямата европейска сцена, смехотворната защита на незаменимата персона Желева, всенародно тръшкане и вайкане от козните на царистки и комунистки, завършило с унизителен финал.





Дежурната за премиера тема с оставката му се потвърди. По време на срещата си с недоволни земеделски стопани Борисов наистина заплаши с такава. ". "Когато решите да ме притискате, помнете, че съм написал оставката на правителството в джоба, но ще видите какво ще получите след това, вината няма да е в мен. Полагам целите си усилия, характер, воля, но всичко има граница". Това за седми път за осем месеца е позицията на храброто „Добро ченге" в правителството. „Готов съм с оставката си в момента на встъпването ми на министерския пост", побърза да се присъедини смелият „Лош полицай" в кабинета. Допълнително Бойко Борисов описа икономическата ситуация като военновременна: "По-тежки месеци не е имало за България от времето на войната"?!

Много силни управници си имаме! А какви ги обещаваха преди изборите! Полагаме целите си усилия, казват сега, но вие имате претенции някакви, безсрамници такива! Нашата сме си я свършили, обявяват, но други ни пречат да ви направим щастливи. Ако и занапред нещо ще искате от нас, бягаме от властта и ще ви гледаме сеира - това всъщност казват на гражданите най-първите в ГЕРБ. Обявете ни за незаменими, инак ще бягаме!

Преди доста време психиатърът д-р Николай Михайлов каза за Борисов: „ Този човек играе ролята на „пиян боцман", като разиграва всички, включително и себе си. Днес едно, утре друго - до световъртеж на партньорите от формата ЕНП. Направи ги смешни." А в „Банкер" писаха : „Извън доста банализирания опит (не го казва за първи път) за сплашване (фразата са оставката) съдържа и една малко инфантилна обидчивост, която никак не се връзва с юнашката външност на премиера". Сърдитко.

Всички забелязват вече, че, за да си мъжкар, не стига Доган и Симеон Втори да ти сложат везани пагони. Все повече Борисов изглежда като един сръдльо, на когото ту предишните са му криви, ту кризата му идва много, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. Велика глупост е сравнението на сегашното положение в страната с онова през последната война. Такива нелепости може да изрече човек, който е сащисан от реалността и мечтае да избяга от отговорностите си. Подобен номер сервира храбрият демократ Филип Димитров в началото на победата „с малко, но завинаги".

Докато ГЕРБ занимава обществото с простотиите си срещу президента недоволството срещу правителството нараства. Националната асоциация на българския бизнес обяви готовност за протест на 15 март срещу последните указания на приходната агенция за осигуровките на шефовете на фирми. Те са наречени „удар върху малките фирми от 2-3 съдружници", които съвместяват по няколко длъжности, за да могат да съществуват. Недоволството сред предприемачите е огромно и напълно справедливо. Човечецът Симеон Дянков се опитва хем да свали три кожи от тях, хем да вземе и цървулите на босите самоосигуряващи се. Като закрият фирмите си, какво ще им вземе НАП, какво ще прави с освободените от работа хора социалното министерство? С импийчмънта, може би, ще ги заглавичкват.

Появиха се симптоми за съпротива срещу намеренията на правителството за проектопромени, според които здравната вноска ще бъде увеличена на 10%. Пределно ясно е, че това ще доведе единствено до задълбочаване на кризата и още по-ниски приходи. В разгара на криза осигурителната тежест не само че не трябва да се повишава, а точно обратно - да се намалява, за да се съхрани бизнесът и да се запазят доколкото е възможно доходите на работещите. По едно време управляващите се кълняха, че чак през 2011 г. ще посяга на доходите, но забравиха. Толкова тежат обещанията им, толкова са им верни прогнозите. Явно правителството цели бързата приватизация на болниците и дори на здравноосигурителната система. От което ще се възползват частните здравноосигурителни фондове и тясно свързаните с тях доставчици на лекарства и консумативи, които са основните кредитори на болниците.

Работодателски организации, синдикати и известни български икономисти остро разкритикуваха намерението на кабинета да вдигне здравните осигуровки. Симеон Дянков понечи да даде заден - той предложи вариант, при който вноската няма да се пипа. Но полицаи, военни, съдии, прокурори и чиновници да поемат своя дял, който сега се плаща от бюджета. Имал и идея държавата да определи твърда месечна вноска за здраве на деца и пенсионери.

Назад-напред, това е стилът на кабинета. Без вдигане на вноската с 2 процента вече няма да мине, колкото и това да поражда основателно недоволство. Към това неизбежно ще се наложи приемането и на другата мярка - да се натоварят с дял от здравната вноска държавните чиновници, пенсионерите и родителите с деца. Това ще го наложат икономическата криза и нескопосното реагиране на финансово-икономическия блок на кабинета в хода на нейното развитие.



Антикризисни мерки фактически не са предприемани до момента - това е горчивата истина за политиката на правителството „Борисов". Тепърва щели да предлагат някакви 30 антикризисни мерки, но това съобщение единствено доказва, че такива само предстоят. Свиването на коланите досега беше само една заплаха, която предстои в най-скоро време да бъде реализирана с цялата си тежест. Същевременно беше загубено безценно време за построяване на стабилна информационно-пропагандна връзка на управляващите с населението. Това все по-бързо изчерпва ефектите от харизматичната предизборна кампания на Бойко Борисов, той вече не е в състояние да манипулира успешно по-голямата част от гражданите и особено тези с влияние сред едни или други социални кръгове.

В събота Иван Костов се обяви за намаляване на всички чиновнически възнаграждения. И да бъдат закрити десетките абсолютно излишни администрации, според него става въпрос за закриване на 150 000 работни места. Това си е зле скрита провокация срещу управляващите от ГЕРБ. Сега активисти и роднините им от ГЕРБ нахлуха в излишните за държавата администрации и партията започва да се нахранва. За да се насити, ще й трябват да поддържа този ненужен апарат поне още година-две. Ако премиерът послуша Костов, ще си вземе голяма беля на главата и постепенно вътрешнопартийното недоволство срещу него ще избие в подривни акции.

Увеличават се информациите за кризисни явления в икономиката. Над 600 млн. лв. дължат държавата и общините на български фирми. Приходите на митниците се сриват. Вносът пада с 15 процента за януари и февруари. Безработицата нараства. Заплати и пенсии отиват във фризера. Това са реалностите, пред които е изправен кабинетът. Ако управляващите възнамеряват чрез раздухване на скандала около нелепото посещение на Симеон Дянков при президента да отклонят вниманието на хората от реалните им проблеми, жестоко се заблуждават. Нескопосният шегаджия, той и вицепремиер с отговорности за икономиката, може да създава междуличностни и междуинституционални конфликти, но не и да решава сериозни проблеми в икономиката.

Ситуацията с бюджета на държавата се оказва по-лоша, отколкото правителството очакваше. Освен неизпълнение на приходите има голямо нарастване на разходите, което поставя хазната на сериозно изпитание. Правителството очакваше онова, което внушаваше финансовият министър Симеон Дянков. Но опитният и добре информиран за финансовите дела в държавата Иван Костов още в началото на март подтикна послушкото си Мартин Димитров, лидар на СДС, да настоява за актуализация на Дянковата пица. Съвършенно безспорно е следователно, че „топфинансистът" от Световната банка се провали скоропостижно.

0,6% е инфлацията през февруари, съобщи Националният статистически институт. Така поскъпването на живота от началото на годината вече е 1,2 на сто. Това е двойно повече от цялата 2009 г. Започва потребителска криза у нас, предупредиха пък от КНСБ. А самият н`ам кой си финансист в един щатски университет призна с половин уста, че второто полугодие ще бъде по-слабо от първато. През първото все пак ще получат основната част от данъчните задължения на фирмите и гражданите. След този период широката подкрепа за партията и правителствения екип на Бойко Борисов вече ще са се смалили поради редицата непопулярни мерки, които ще трябва да са предприели.

В края на седмицата президентът отговори на нападките, призова да се преодолее кризата между кабинета и персоната му. Но под сатъра на импийчмънт диалог не може да има, добави той. На ход било правителството. И пожела подчертано помирително: "Да зачеркнем въпроса с предсрочните избори... Аз не мога да си представя по-добро решение от това правителство".

Никой не иска да се пържи в собствен сок като ГЕРБ в момента. Та нали точно с тази цел всички обичаха Бойко и с едва скривано удоволствие му набутаха властта в навечерието на кризата! Сега избори може да си предизвика само той, но като си подаде оставката без никой да му я иска и така извърши ритуално сепуко по примера на Филип Димитров. Не му се и мисли за такъв изход на Борисов, макар ежемесечно да заплашва с оставката в джоба си.

Първанов добре разбира, че го атакуват от позиция на слабост и е сигурен, че след като им спадне температурата, ще станат още по-слаби. И уязвими, и плахи, и сговорчиви. Дори с нищо невпечатляващ индивид като Георги Първанов им изглежда сериозен противник. Те са като глутницата между блоковете. Много силни и опасни, когато някой го е страх от оголените им зъби и евентуално побегне, та да му се нахвърлят отзад. Не се ли плаши от облайването, наведе ли се за камък или особено извади ли тояга, бягат с подвити опашки.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: