Анкета: От кои министри нямаме нужда? (305 гласа)
Статия от категория Анализи
По материали от: www.podlupa.bg Публикувана от bg-history
Още статии от
Веселина Седларска Две коли профучават край нас, мощни, черни, с варненски номера. Странно свързани са. Пътуват с еднаква...
От Петя ВладимироваОт Петя Владимирова Колкото по-обилни стават коментарите около подадените оставки на депутата...
Димитър Денков за вестник Сега Проблемът е световен и толкова стар, колкото противопоставянето град-село,...
Отстъпки за турските строители, а за българските държавен „рекет”
Лука БАЛКАНСКИ
Българската държава не се притеснява да отпуска „бонуси” за турското строително дружество „Мапа Дженгиз”, но притиска своебразно българските строителни фирми да отстъпят 10% от дължимите към тях суми от държавата, за да се случи разплащането. Нещо като нов вид ангария или...успешен мурафет от турска страна и неосъзнат табиет от българска страна.
Истината е, че турската фирма получава допълнително 48 млн. евро за строежа на магистрала „Люлин”.
Всичко това се случва на фона на тежката икономическа криза, която е обзела България, която дълбае дъното за пореден път, за да докаже, че може да просъществува цели десетилетия в условия на криза, но е готова да отстъпи пред чужди искания дори с цената на едни „ненужни” 48 млн. евро ?!
Ето какви мисли се въртяха в главата на строителният министър Плевнелиев в края на март т.г. :”Целта, която ние сме си поставили, е да намалим още цената...”
„Участъкът от пътен възел Драгичево до Долна Диканя е поскъпнал три пъти...”
Той добави, че е готов "да преглътне" 30% увеличение на цената на проекта. „Преговаряме за всеки лев” изтъкна Плевнелиев. И какво стана всъщност „всеки лев” стана „скромната” сума 48 мн. Евро ?!
Една изпитана схема работи активно в България в областта на инфраструктурните проекти, които са реализирани или се реализирват. Схемата е : Ниска офертна цена- Печелене на търг- Договор-Анекс към договора ( най-вече в цената)- По-висока крайна цена на изпълнения проект (цената е по-висока от тази, която е била най-висока на търга) = Корупция и ощетяване на държавата, доволни изпълнители и оядени държавни и общински чиновници ?!!
Ето една чисто българска картинка, история без коментар за строежа на магистрала „Люлин”.
Преди четири години турският консорциум „Мапа Дженгиз” печели процедурата за строеж на магистрала „Люлин” с най-ниска оферта от 137 милиона евро.
Строителството на магистралата започна в началото на 2007 след повече от осем години проучване и проектиране, измерване на най-рентабилния маршрут и избиране на изпълнител. В средата на 2006 проектът беше даден на турския консорциум "Мапа-Дженгиз" след търг.
Връзката между Околовръстното шосе на София и пътния възел Даскалово е дълга 19 километра и ще облекчи излизането от София през Владая, което в последните години започна да става все по-сложно. Магистрала "Люлин" е уникална в изработката си - една трета от трасето минава по 26 мостове и виадукти с 6 км. дължина. Пътят ще минава и през три тунела с обща дължина километър и половина.
Магистралата трябва да бъде завършена до октомври 2010 г. Стойността на проекта е 148.4 млн.евро, от които ИСПА отпуска 111.34 млн. евро. Договорът за строителството бе подписан през 2006г., но до момента са изпълнени едва 40% от работите.
Ялчън Ескикурт е мениджър на проекта магистрала "Люлин", турчин на средна възраст, който през миналата година е умерен оптимист относно завършването в срок на магистралата. За него не са съществували никакви съществени проблеми с изпълнението на проекта по време на управление на тройната коалиция значима и важна част от която беше ДПС. Просто по това време няма критики, няма проблеми, всичко е добро и разчетено, но...
През 2009 г. всичко ври и кипи на строежа. Два бетонови възела бълват на място около 100 кубически метра бетон на час, а построената фабрика за бетонни греди в близост прави по осем греди на ден. На строежа през юни 2009 г. работят 299 души и връзката с Околовръстното шосе е готова. Като че ли единствения проблем е липсата на квалифицирана работна ръка и местни специалисти, на които уж турците давали предимство (заради ниското заплащане) налагало да се наемат работници и от Турция. Това обаче също било трудно - процедурата по взимане на виза била дъ
лга.
Български работници твърдят съвсем друго. Българите тук почти изчезнали, защото получавали до четири пъти по-малко от турците, работело се по 27 дни в месеца - редовно до 3-4 сутринта; преди време дори българските шофьори се вдигнали на стачка за по-големи заплати, но били изгонени.
Тези розови турски краски, нещо като поредната турска сапунка допълнил и бившият премиер Сергей Станишев, който инспектирал обекта през 2009 г. месеци преди да загуби изборите и се изказал, че едва ли не магистралата щяла да приключи по-рано от предвиденото ?!
След парламентарните избори нещата около магистрала „Люлин” взеха да избиват и да се появяват на светло неприятни факти.
Турската компания "Мапа-Дженгиз", която строи магистрала "Люлин", е направила 85 сериозни нарушения на трудовото законодателство, по информация на директорът на Главната инспекцията по труда (ГИТ) Румяна Михайлова от септември 2009 г. От декември 2007 г. досега трудовите инспектори са проверили дейността на фирмата 12 пъти и са й издали 17 акта за административни нарушения. Най-често те са били свързани с незаконното полагане на извънреден труд, с неосигуряване на междудневни и междуседмични почивки, бавене на заплатите, работа без трудов дого
вор и с безопасността на условията на труд.
На 7 септември м.г. инспекцията получила сигнал, че 40 работника са се трудили извънредно по време на националния празник в неделя (Ден на Съединението). Освен това българските служители се оплакали, че турските им колеги получават много по-големи заплати от тях. По ведомост обаче възнаграждението било еднакво. Министърът на труда Тотю Младенов по същото това време отбеляза, че от 660 работника 367 са турци. При инспекцията се установило, че те получават по 160 евро аванс, а останалите около 1000 евро им се превеждали по банкова сметка. В същото вр
еме български работници със същата квалификация получавали в пъти по-малко.
На 1-ви декември м.г. българските работници на магистрала „Люлин” започнаха гладна стачка. На 15 декември турската страна провали преговорите за увеличаване на заплатите. Едва в началото на март т.г.„Мапа Дженгиз” оповести намерение да увеличи с 20% заплатите на българските си работници и то за квалифициран персонал от 575 лв. на 685 лв. , а за общите работници от 310лв. на 380 лв. ?!
Нещо като емигранти в собствената си страна, това правят турските работодатели тук в България ?!
В началото на януари 2010 г"Мапа Дженгиз" беше заплашила, че ще спре работата по магистрала "Люлин".
Компанията искаше община Перник да намали цената за депониране на пръстта от изкопните работи .
"Мапа Дженгиз" искаше от пернишките общински съветници да склонят да свалят цената за кубик депонирана пръст от изкопните работи на обекта. Съветниците предварително бяха поискали икономическа обосновка за искането намаление на от 1,85 лв. на 1,25 лв. за складираната пръст, което така и не получили. Въпреки това било постигнато предварително споразумение за 30% сваляне на стойността на депонираната земя?! Споразумение, което лишава община Перник с цели 660 хил. лева ?!Отново и отново навеждане пред чужденците...
Преди време от „Мапа Дженгиз” поискаха увеличаване стойността на проекта, заради възникнали непредвидени първоначално строителни работи, които оскъпяват изграждането на трасето. За съвсем малка част от претенциите си имат известно право, но...
Турският консорциум, който строи магистрала "Люлин", подробно е описал претенциите си към държавата.
След 4 години работа и проблеми се оказва, че за строителството на магистрала „Люлин” на „Мапа Дженгиз” им трябват допълнително средства.
Турците проявили своеобразен мурафет и привлекли на своя страна световни експерти и консултанти от Канада, за да докажат нужните им допълнително средства.
На доклад от над 200 страници консултантът аргументирал исканата цена от турския консорциум. Тридесет и осем претенции имало от турска страна за оскъпяване...
Турците поискаха повишаване на цената на магистрала „Люлин” от 137 млн. евро на 189 млн. евро в преговори с Агенция „Пътна инфраструктура”, а само преди месеци искаха цена от рекордните 210 млн. евро ?!
Не е луд оня, който яде баницата, а този който му я дава, тази поговорка трябваше да си припомнят българските държавни чиновници.
Нека се запитаме, когато се прави конкурс и се дават оферти, винаги се избира най-изгодната оферта. Как след това се допуска да има доплащания от вече оферираната цена?! Така винаги се получава след поредното доплащане цената на най-лошата оферта да е по-ниска от вече изплатеното! Кой го допуска това, след като цената е фиксирана в конкурса?
Дали така се получава в магазина ?! Купуваш стока за определена цена, примерно за 5 лв. и продавачът на излизане ти казва, дай ми още 2 лв.?! Нещо такова се получава и в този случай и в много други. Защо ?! Кой не може да си направи сметката или...
Споразумението постигнато в края на март е на стойност на трасето от 185 млн. евро при искани от турската компания 210 млн. евро. Документите по споразумението вече са изпратени за одобрение в Брюксел.
Ето по този начин турците извиват ръцете на държавата, която обаче е готова на подобен мазохистичен подход, защото страната можела да изгуби финансирането си по програма ИСПА, ако магистралата не бъде завършена до края на 2010 г.
Европейската комисия била склонна да поеме около 20 млн. евро извършени допълнителни строителни работи, но турците искат още около 28 млн. евро за „ускоряване” на работата и „наложилото се препроектиране поради неточности”. За тези милиони евро ще трябва да се бръкне в държавния бюджет за срам на управлявали и управляващи. Кой трябва да отговаря за случващото се ?
Форсирането на строителните работи по магистрала „Люлин” от април доведе до струпване на около 1 500 работници на обекта. Позната балканска картинка...
Моето мнение, че поскъпването е неоснователно. Нима турците са нямали специалисти при запознаване с обекта и при изготвяне на офертата ?! Напротив... Печелят конкурса с дъмпингова цена и вместо това да направи впечатление на нашите чиновници те дори са допуснали такива рискове като предоговаряне на цени и срокове да са за сметка на държавата?!
Вместо проверки на качеството и количеството на извършените вече строителни работи и нанесените щети на пътищата в района, нашите държавни чиновници се навеждат пред турците, които ги разиграват с уж повишени цени на арматура и цимент, нещо което е променлива и сега е дори значимо по-ниска от цените преди време.
Нека българските държавници поискат и от турския консорциум „Мапа Дженгиз” да намали с 10% цената, а не да качва с цели 35 % стойността на проекта, така както искат от българските строителни фирми. Нека се аргументират пред международните съдилища, ако могат, така както се опитват да навеждат българският бизнес.
Подобни „брилянтни” решения на българското правителство карат гражданите на България да се чувстват неравноправни и емигранти в собствената си страна, която за чуждите е майка, а за своите мащеха. Проста българска картинка...или сбъркани табиети с привкус от миналото.
Мурафети и табиети
Статията е публикувана преди 5 мес., 1 д. на 07 април 2010 г, и е видяна 753 пътиПо материали от: www.podlupa.bg Публикувана от bg-history
Размер на шрифта:
Още статии от
Анализи
Тяхната (?) полиция ги пази
Веселина Седларска Две коли профучават край нас, мощни, черни, с варненски номера. Странно свързани са. Пътуват с еднаква...
Правила няма, има лидер
От Петя ВладимироваОт Петя Владимирова Колкото по-обилни стават коментарите около подадените оставки на депутата...
Столицата като тумор. Спомен за Симо Коня
Димитър Денков за вестник Сега Проблемът е световен и толкова стар, колкото противопоставянето град-село,...
Мурафети и табиети
Лука БАЛКАНСКИ
Българската държава не се притеснява да отпуска „бонуси” за турското строително дружество „Мапа Дженгиз”, но притиска своебразно българските строителни фирми да отстъпят 10% от дължимите към тях суми от държавата, за да се случи разплащането. Нещо като нов вид ангария или...успешен мурафет от турска страна и неосъзнат табиет от българска страна.
Истината е, че турската фирма получава допълнително 48 млн. евро за строежа на магистрала „Люлин”.
Всичко това се случва на фона на тежката икономическа криза, която е обзела България, която дълбае дъното за пореден път, за да докаже, че може да просъществува цели десетилетия в условия на криза, но е готова да отстъпи пред чужди искания дори с цената на едни „ненужни” 48 млн. евро ?!
Ето какви мисли се въртяха в главата на строителният министър Плевнелиев в края на март т.г. :”Целта, която ние сме си поставили, е да намалим още цената...”
„Участъкът от пътен възел Драгичево до Долна Диканя е поскъпнал три пъти...”
Той добави, че е готов "да преглътне" 30% увеличение на цената на проекта. „Преговаряме за всеки лев” изтъкна Плевнелиев. И какво стана всъщност „всеки лев” стана „скромната” сума 48 мн. Евро ?!
Една изпитана схема работи активно в България в областта на инфраструктурните проекти, които са реализирани или се реализирват. Схемата е : Ниска офертна цена- Печелене на търг- Договор-Анекс към договора ( най-вече в цената)- По-висока крайна цена на изпълнения проект (цената е по-висока от тази, която е била най-висока на търга) = Корупция и ощетяване на държавата, доволни изпълнители и оядени държавни и общински чиновници ?!!
Ето една чисто българска картинка, история без коментар за строежа на магистрала „Люлин”.
Преди четири години турският консорциум „Мапа Дженгиз” печели процедурата за строеж на магистрала „Люлин” с най-ниска оферта от 137 милиона евро.
Строителството на магистралата започна в началото на 2007 след повече от осем години проучване и проектиране, измерване на най-рентабилния маршрут и избиране на изпълнител. В средата на 2006 проектът беше даден на турския консорциум "Мапа-Дженгиз" след търг.
Връзката между Околовръстното шосе на София и пътния възел Даскалово е дълга 19 километра и ще облекчи излизането от София през Владая, което в последните години започна да става все по-сложно. Магистрала "Люлин" е уникална в изработката си - една трета от трасето минава по 26 мостове и виадукти с 6 км. дължина. Пътят ще минава и през три тунела с обща дължина километър и половина.
Магистралата трябва да бъде завършена до октомври 2010 г. Стойността на проекта е 148.4 млн.евро, от които ИСПА отпуска 111.34 млн. евро. Договорът за строителството бе подписан през 2006г., но до момента са изпълнени едва 40% от работите.
Ялчън Ескикурт е мениджър на проекта магистрала "Люлин", турчин на средна възраст, който през миналата година е умерен оптимист относно завършването в срок на магистралата. За него не са съществували никакви съществени проблеми с изпълнението на проекта по време на управление на тройната коалиция значима и важна част от която беше ДПС. Просто по това време няма критики, няма проблеми, всичко е добро и разчетено, но...
През 2009 г. всичко ври и кипи на строежа. Два бетонови възела бълват на място около 100 кубически метра бетон на час, а построената фабрика за бетонни греди в близост прави по осем греди на ден. На строежа през юни 2009 г. работят 299 души и връзката с Околовръстното шосе е готова. Като че ли единствения проблем е липсата на квалифицирана работна ръка и местни специалисти, на които уж турците давали предимство (заради ниското заплащане) налагало да се наемат работници и от Турция. Това обаче също било трудно - процедурата по взимане на виза била дъ
лга.
Български работници твърдят съвсем друго. Българите тук почти изчезнали, защото получавали до четири пъти по-малко от турците, работело се по 27 дни в месеца - редовно до 3-4 сутринта; преди време дори българските шофьори се вдигнали на стачка за по-големи заплати, но били изгонени.
Тези розови турски краски, нещо като поредната турска сапунка допълнил и бившият премиер Сергей Станишев, който инспектирал обекта през 2009 г. месеци преди да загуби изборите и се изказал, че едва ли не магистралата щяла да приключи по-рано от предвиденото ?!
След парламентарните избори нещата около магистрала „Люлин” взеха да избиват и да се появяват на светло неприятни факти.
Турската компания "Мапа-Дженгиз", която строи магистрала "Люлин", е направила 85 сериозни нарушения на трудовото законодателство, по информация на директорът на Главната инспекцията по труда (ГИТ) Румяна Михайлова от септември 2009 г. От декември 2007 г. досега трудовите инспектори са проверили дейността на фирмата 12 пъти и са й издали 17 акта за административни нарушения. Най-често те са били свързани с незаконното полагане на извънреден труд, с неосигуряване на междудневни и междуседмични почивки, бавене на заплатите, работа без трудов дого
вор и с безопасността на условията на труд.
На 7 септември м.г. инспекцията получила сигнал, че 40 работника са се трудили извънредно по време на националния празник в неделя (Ден на Съединението). Освен това българските служители се оплакали, че турските им колеги получават много по-големи заплати от тях. По ведомост обаче възнаграждението било еднакво. Министърът на труда Тотю Младенов по същото това време отбеляза, че от 660 работника 367 са турци. При инспекцията се установило, че те получават по 160 евро аванс, а останалите около 1000 евро им се превеждали по банкова сметка. В същото вр
еме български работници със същата квалификация получавали в пъти по-малко.
На 1-ви декември м.г. българските работници на магистрала „Люлин” започнаха гладна стачка. На 15 декември турската страна провали преговорите за увеличаване на заплатите. Едва в началото на март т.г.„Мапа Дженгиз” оповести намерение да увеличи с 20% заплатите на българските си работници и то за квалифициран персонал от 575 лв. на 685 лв. , а за общите работници от 310лв. на 380 лв. ?!
Нещо като емигранти в собствената си страна, това правят турските работодатели тук в България ?!
В началото на януари 2010 г"Мапа Дженгиз" беше заплашила, че ще спре работата по магистрала "Люлин".
Компанията искаше община Перник да намали цената за депониране на пръстта от изкопните работи .
"Мапа Дженгиз" искаше от пернишките общински съветници да склонят да свалят цената за кубик депонирана пръст от изкопните работи на обекта. Съветниците предварително бяха поискали икономическа обосновка за искането намаление на от 1,85 лв. на 1,25 лв. за складираната пръст, което така и не получили. Въпреки това било постигнато предварително споразумение за 30% сваляне на стойността на депонираната земя?! Споразумение, което лишава община Перник с цели 660 хил. лева ?!Отново и отново навеждане пред чужденците...
Преди време от „Мапа Дженгиз” поискаха увеличаване стойността на проекта, заради възникнали непредвидени първоначално строителни работи, които оскъпяват изграждането на трасето. За съвсем малка част от претенциите си имат известно право, но...
Турският консорциум, който строи магистрала "Люлин", подробно е описал претенциите си към държавата.
След 4 години работа и проблеми се оказва, че за строителството на магистрала „Люлин” на „Мапа Дженгиз” им трябват допълнително средства.
Турците проявили своеобразен мурафет и привлекли на своя страна световни експерти и консултанти от Канада, за да докажат нужните им допълнително средства.
На доклад от над 200 страници консултантът аргументирал исканата цена от турския консорциум. Тридесет и осем претенции имало от турска страна за оскъпяване...
Турците поискаха повишаване на цената на магистрала „Люлин” от 137 млн. евро на 189 млн. евро в преговори с Агенция „Пътна инфраструктура”, а само преди месеци искаха цена от рекордните 210 млн. евро ?!
Не е луд оня, който яде баницата, а този който му я дава, тази поговорка трябваше да си припомнят българските държавни чиновници.
Нека се запитаме, когато се прави конкурс и се дават оферти, винаги се избира най-изгодната оферта. Как след това се допуска да има доплащания от вече оферираната цена?! Така винаги се получава след поредното доплащане цената на най-лошата оферта да е по-ниска от вече изплатеното! Кой го допуска това, след като цената е фиксирана в конкурса?
Дали така се получава в магазина ?! Купуваш стока за определена цена, примерно за 5 лв. и продавачът на излизане ти казва, дай ми още 2 лв.?! Нещо такова се получава и в този случай и в много други. Защо ?! Кой не може да си направи сметката или...
Споразумението постигнато в края на март е на стойност на трасето от 185 млн. евро при искани от турската компания 210 млн. евро. Документите по споразумението вече са изпратени за одобрение в Брюксел.
Ето по този начин турците извиват ръцете на държавата, която обаче е готова на подобен мазохистичен подход, защото страната можела да изгуби финансирането си по програма ИСПА, ако магистралата не бъде завършена до края на 2010 г.
Европейската комисия била склонна да поеме около 20 млн. евро извършени допълнителни строителни работи, но турците искат още около 28 млн. евро за „ускоряване” на работата и „наложилото се препроектиране поради неточности”. За тези милиони евро ще трябва да се бръкне в държавния бюджет за срам на управлявали и управляващи. Кой трябва да отговаря за случващото се ?
Форсирането на строителните работи по магистрала „Люлин” от април доведе до струпване на около 1 500 работници на обекта. Позната балканска картинка...
Моето мнение, че поскъпването е неоснователно. Нима турците са нямали специалисти при запознаване с обекта и при изготвяне на офертата ?! Напротив... Печелят конкурса с дъмпингова цена и вместо това да направи впечатление на нашите чиновници те дори са допуснали такива рискове като предоговаряне на цени и срокове да са за сметка на държавата?!
Вместо проверки на качеството и количеството на извършените вече строителни работи и нанесените щети на пътищата в района, нашите държавни чиновници се навеждат пред турците, които ги разиграват с уж повишени цени на арматура и цимент, нещо което е променлива и сега е дори значимо по-ниска от цените преди време.
Нека българските държавници поискат и от турския консорциум „Мапа Дженгиз” да намали с 10% цената, а не да качва с цели 35 % стойността на проекта, така както искат от българските строителни фирми. Нека се аргументират пред международните съдилища, ако могат, така както се опитват да навеждат българският бизнес.
Подобни „брилянтни” решения на българското правителство карат гражданите на България да се чувстват неравноправни и емигранти в собствената си страна, която за чуждите е майка, а за своите мащеха. Проста българска картинка...или сбъркани табиети с привкус от миналото.
Коментари: