За политиката
от низините

Кючеци с нежни имена

Ангел Зафиров

Българските кючеци, ако изобщо съществува такова нещо, достигат до масовото българско съзнание само когато са наречени с гръмки имена. Този, който беше наречен на името на Паисий Хилендарски, е на път да се запомни повече от другите. Истината обаче е, че тези регионални чалга хитове не са нещо рядко. Те са десетки, точно както са десетки имената на оркестрите, които се наричат " Джамайка" . Защото дори и в света на чалга културата, София не е България. Новината, че една партия е изгубила обществения ресурс, който обединява, за да открие кой именно цигански сливенски оркестър, който се нарича " Джамайка" , е изпълнил песента " Паисий Хилендарски" , е комична. Информацията, че щели да дават " оркестъра" на прокурор, е комедия, а фактът, че зад тази кауза стои абревиатурата на отцепилото се ВМРО-НИЕ (Вяра, морал, родолюбие, отговорност – Национален идеал за единство), обяснява всичко. Всъщност борците срещу кючека са обвили своята позиция зад гръмкото поругаване на националния герой Паисий Хилендарски, макар че на него му приляга повече национален историк или национален интелектуалец дори. Но да поругаваш национален герой не е същото като да поругаваш национален историк. И сега сме на път да разберем дали това е истина.

Национализмът срещу чалгата

Но националистите май обожават да се занимават с такива неща. Преди години една чалга певица се облече с българското знаме и партия " Атака" , която все още не беше във властта, дори с по-голям плам защитаваше поруганите ни национални светини. Сякаш чалгата е нещо повече от фон, на който българите завършват средното си образование, влюбват се, женят се и живеят. Наскоро един чалга концерт разбуни духовете в София. На площада пред храм-паметника " Св. Александър Невски" хората, и то в голямата си част деца, а не някаква имагинерна група от морални ренегати, получиха това, което искат - чалга. С всички съпътстващи ужасни подробности - провинциализъм, сергии, кренвирши и курвоподобни певици. И това е реалността - българите в България харесват и слушат чалга. Оплакванията на едни други българи от шума обаче доведоха до моментална забрана на концертите на това място, а не просто на чалгата. Макар че би било безкрайно любопитно да видим как една българска община решава десетилетните усилия на всички културни дейци, праведни музиканти и нормални хора, като забрани чалгата. Това е абсурдно, разбира се. Но абсурдите започват да стават все по-приемливи, защото така или иначе ние не спираме на живеем в един безкраен абсурд. Лошото произлиза от отговорността, която поема властта, решавайки да постъпи абсурдно. Защото това, което се получава, е, че тези, които не са власт, са склонни да обещават това, което не могат да постигнат, докато тези, които са на власт, се ослушват за общественото мнение и по възможност задоволяват исканията му.

Глас народен - глас Божи

Национализмът в България, както и навсякъде в Европа плува в бурното море на популизма. Българските националисти обаче твърде често преминават границите на здравия разум. Особено когато са в опозиция. Сякаш на полето на незадоволените обществени каузи е достатъчно да се огледаш и да решиш коя именно да подкрепиш. Оригиналното ВМРО на Красимир Каракачанов също е известно със своите " общественополезни" кампании. Съвсем наскоро те внезапно решиха да убиват кучетата по улиците, и то в момент, в който поне в София проблемът наистина започва да се решава според българския закон и в духа на европейските традиции и ценности. Кампанията е под популисткия наслов " Кучетата или децата" , сякаш такъв избор съществува наистина. Но тази партия е известна с друго послание към патриотичните българи: " Турция в ЕС? Никога! " и с подписката си за искане на " референдум срещу членството на Турция в ЕС" . Това искане за референдум е издигнато едва ли не за да се опазят европейските ценности, бранене на европейския континент и съюз и прочие. Защото на националния интерес някак си му е трудно да преглътне факта, че да си външна граница на Европа не е нещо за предпочитане и историята, на която българските националисти са големи почитатели, доказва това нееднократно. Има ли по-банален случай на вреден популизъм - България, която хвана последния влак за членство в ЕС, гласува срещу Турция. А това пък отново напомня на искането за референдум срещу новините на турски език по БНТ. Но все пак в искането за референдум за спирането турските сериали и новини има много повече логика, отколкото за спирането на членството на Турция в ЕС. А като се има предвид, че Турция почти официално самостоятелно се е отказала от това членство, излиза, че България би трябвало да е срещу Турция по принцип. Разбира се, последиците от такава политика биха били непредвидими и остава да се надяваме, че такова безумие няма да се случи никога.

Фейсбук активисти

Като едни истински Фейсбук активисти, които спират турските сериали, ВМРО-тата спират чалгата, убиват кучетата и казват " не" на Турция. Но между Фейсбук и реалността има разлика и наистина е жалко, когато не се прави разлика между двата вида активизъм. Концерти в София не се случват особено често. Имах щастието да присъствам на уличен концерт по улиците на Стокхолм. Камиони, пълни с весели карибци, обикаляха центъра на града и създаваха шум, който би разгневил всеки типичен софиянец. Но това не се случваше, защото стокхолмци бяха на улиците и танцуваха. Като един космополитен град расите на присъстващите бяха разнообразни, възрастите, външния вид, работата им. Българската чалга е последното нещо, което може да обедини българите, и именно затова и София не е Стокхолм. Защото културата ни е внесена и сме обречени да приемаме за легална само тази, която е лъжливо копие на западната, руската, френската. И чалгата си внесохме, за да осигурим достъп и за най-глупавите. В тази тенденция и носталгичен поглед в учебниците по история сме обречени да загърбваме реалността, докато животът винаги ни се случва в минало време. Не сме го искали и не сме го постигнали. И какво постигнахме? Куха държава, в която е пълно с кандидати за монопол върху истината. С национализъм, който се крепи на мит от миналото; с патриотизъм, който живее в един мит за бъдещето; литература, която никой не я чете; с наука за неуките и с образование за неграмотните. Ето това е нашата победа, и тръгнали да преобразуваме обществото си. Запазвайки българщината си, имаме всички шансове да не постигнем европейщината си. Защото нищо не е направено и нищо не е постигнато. Твърде сме заети с това да избираме и с това да бъдем спечелени.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: