За политиката
от низините

Частното Енерго си остана в соца

Мартин Карбовски

Образът на Енергото и днес е като преди 30 години в разгара на соца. Една и съща ядовита лелка, която звъни на вратата и олицетворява режима на тока. Такъв, какъвто беше през онези години, такъв, какъвто е и сега - по-нарядко, но още по-досадно.

Лелката вече се нарича енергоразпределително дружество, има чужбинско име и не звъни на вратата. Това обаче само влоши нещата - имиджът на Енергото стана още по-лош. И докато говорителят на фирмата примерно се опитва да обясни какъв коктейл e забъркан във фактурата със солените цени, образът на лелката продължава да ни владее. Една и съща услуга на бивш държавен монополист, днес частен, по нищо не се е променила като начин на работа И на мислене. Хората едно време плащаха и не питаха защо е толкова евтин токът. Защото беше социалистически ток. Днес плащат, но пак не знаят защо е толкова скъп - защото бил капиталистически. И никой не казва защо електроенергията само скача - никога надолу. Нали щяхме да живеем в пазарна икономика, при ситуация на конкуренция. И днес токът спира като преди, в друга историческа ситуация - но спира така, че да изхаби скъпата бяла и черна техника, купена на кредит с овърдрафт от потребителя. И днес като преди няма кого да попиташ - нито за цените, нито за услугата. И днес гишето си е гише - може да е от нова дограма, но същите намусени чичковци и лелки управляват бита ни с тяхното електричество. И докато ние плащаме на пазарни цени, те ни доставят комунистическа, да не кажа - комунална услуга от едно време. На въпроса какво плащаме получаваме отговори като на партийно събрание Плащаме светлото бъдеще. А ако се огледате, ще си видите парите - колите на Енергото са скъпи маркови пикапи, не са като някогашните ниви, но токът пак спира. Офисите са луксозни, но никой не смее да каже нищо, защото са частни. Посредниците са кофти, но всички ги щадим, защото са чужденци. Инвестиции в стълбове и жици уж се правели всеки ден, но токът пак спира. Услугата стана частна, но стана по-лошо от държавното едно време. Първо ни мотаха с тримесечно отчитане, после ни съдиха, докато клекнат. Но нервите и парите на потребителите вече са минало. Точно като социализма. Но най-социалистическо си остана нещото, което се нарича права на потребителя. Потребителите на ток са пациентите на раздържавяването по комунистически. Соцмъглата от едно време днес е заседнала здраво в услугата на Енергото - сметките, които получаваме, вече са в луксозен плик (който пак ние плащаме), пак си остават конгломерат от манипулации, машинации и липса на информация. И интересно - за кой стълб точно платих аз? Да не говорим за сметките и грешките - къщи, в които никой не живее, плащат ток като за цял квартал. Инкасаторите сложиха бели якички, но услугата си остана кръвожадна и скапана И като питаш, ти викат - много искаш да знаеш. А ако се поразровите, ще видите нещо просто - в бордовете са заседнали бивши властимащи, които хем сучат пари от частника, хем работят държавната работа в негова услуга. Същото се случи и с БТК, и с топлофикациите - уж са частни, но дъхтят на социализъм. Гишето като паметник на соцкултурата и чиновникът зад него като артефакт на социализма продължават да ни мачкат. Новите капиталисти разчитат на инерцията от соца. Сигурни са, че ще търпим, защото още не се сещаме, че услугата е частна и може да бъде отказана и заменена. Дали обаче на практика наистина може да бъде сменена, вече е друг въпрос. Европа натиска мобилните оператори да могат да си сменят клиентите, но у нас същата конкуренция в електроразпределението е невъзможна. С други думи те ти капитализъм със средствата на социалистическия реализъм. Точно като едно време - 2% ръст на тарифите, за да изпълним плана.
 

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: