За политиката
от низините

Свистящите БГ-вувузели

Един пореден атентат срещу скандален самоковски бос отново ни напомни в какъв контекст живеем: на насилие и страх. Възможно ли е всеки ден престъпленията да са № 1 в програмата и това да не ни засяга - пита М. Иванова.
 

“ По четири версии за стрелбата срещу скандалния шеф на футболен клуб “ Рилски спортист” Юри Галев работят разследващите.” Из първа страница на в. “ Новинар”

Аз не съм възрастен човек, но помня толкова знакови стрелби и разстрели в махалата и квартала, в покрайнините и центъра на София и в страната, та имам чувството, че звукът на свистящи куршуми може да надвика в главата ми и южноафриканските вувузели, огласили световното по футбол.

Следите на куршумите

Стига да поиска, всеки мислещ българин може да си даде сметка, че част от важните места в живота му са се превърнали в нечии лобни места. На първо четене веднага ми хрумват три примера: пред детската градина на дъщеричката ми застреляха Макарона, вече съм забравила името на човека, паметта ми пази само прякора.

Пред някогашната баня “ Гео Милев” , която посещавахме семейно всяка неделя през седемдесетте години, и която сега е ярко-оранжев фитнес, убиха Димата Руснака. В сладоледената къща “ Джимис” на улица “ Ангел Кънчев” , където се срещам с приятели, намери смъртта си Клюна. И ето сега, по пътя между Боровец и Бели Искър, в полите на Рила, които смятам за райските места на своите детски ваканции, пет куршума надупчиха Юри Галев.

Родината - парцелирана на абсурди

“ Нека се избиват помежду си” , ще каже някой, “ какво ни засяга” ? Даже един бивш български министър-председател преди години го каза, макар и с по завалени думи. Засяга ни и още как, щом общото ни място за живеене, което наричаме родина, територия, отечество, “ земя като една човешка длан” и дори “ единствената държава на Балканите, която отвсякъде граничи със самата себе си” , се парцелира от и на все повече абсурди. Първо придобива облик на стрелбище, под път и над път някакви бандити трещят с калашници по себеподобните си, или доведени до ужас възрастни хора отбраняват с рязани карабини и ловджийски пушки частните си имоти от несвършващи и крадливи набези.

В големите квартали на големите градове прилича на затвор, толкова много решетки по врати, балкони, прозорци, зад които се е притаила и не смее да си поеме дъх свободата ни. По пътищата и улиците, целите в дупки и кратери, стълпотворение от наподобяващи танкове или други военни машини арогантни джипове - нима сме във военно положение?

Нормотворчеството на свистящите куршуми

Как така не ни засяга, щом сме набутани в този контекст на несвършваща престъпност, на непобедимо насилие и всевластен първосигнален страх? Кой от нас е защитен и от кого - от кварталния полицай, от закона, от случайността, от късмета си, от държавата, на която плаща данъци? Нямам отговор, инак бих се сдобила с някой креслив до небето вувузел и бих го съобщила чрез него, за да го чуете и вие, пък и всички, от които зависи безнаказаността и своеволието в държавата да престанат да са норма.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: