За политиката
от низините

Първановият дворец и Станишевата колиба

От Александър Маринов
 

Когато в едно общество се настани криза като днешната българска, хората стават все по-склонни да разсъждават по темата "Тези май не стават, кои могат да бъдат следващите?!" Нека се абстрахираме от реалните отговори на два важни въпроса – доколко сега управляващите "стават" и дали ще успеят да удържат положението. Нека поразсъждаваме: ако въобще става дума за "ред", чий ред идва или каква е алтернативата във властта?

Първата възможност е избирателите да препотвърдят (някои смятат – дори още по-категорично) волята си от юли 2009 г. С този аргумент доскоро премиерът Борисов плашеше противниците си, че ще предизвика предсрочни избори и ще ги "бие" още по-тежко. Днес подобен изход продължава да е възможен, но очевидно става все по-малко вероятен и може би по-разумно би било да бъдат изоставени опитите за блъф на тази тема.

Втората възможност (ако пренебрегнем чисто теоретичните предположения) е на власт да се завърнат предишни управляващи. Но кои точно? След фактическата политическа кончина на НДСВ тройната коалиция остана двойна, а по всичко личи, че вече не е и коалиция. БСП и ДПС поеха всяка по свой път, но

докато ДПС пробва поредния "остър завой",

БСП прави намеци, че ще се връща на власт

Всъщност нищо ново под слънцето - след поредния си провал във властта БСП се опитва да приложи стар изпитан номер. Оставяйки управляващите да сърбат кашата, която собственото им управление е надробило, на "Позитано" се надяват, че трудните и непопулярни мерки бързо ще изхабят новата власт и отново "ще им дойде времето" да управляват.

С един-единствен "аргумент" – след десните е "ред" на левите, а вляво алтернатива на БСП няма. Или по-точно - засега няма. Странното е, че ако при предишните си управленски катастрофи БСП от "кумова срама" изчакваше поне един мандат, сега тя бърза.

Внушенията, че на БСП "й идва времето" пак да управлява, са доста странни предвид доверието към партията, което е паднало по-ниско дори от периода след крушението на кабинета "Виденов" (през пролетта на 1997 г. - 17%, сега – около 12%).

Одобрението към председателя на партията Сергей Станишев е 14% - няколко пъти под това към премиера и основните фигури в ГЕРБ; то е по-ниско от одобрението към сатанизирани с години лидери на десницата и дори към ключови лица в собствената му партия. Частичните избори в Габрово потвърдиха, че БСП в сегашния си вид не е в състояние не само да спечели избори, а и дори да направи състезанието оспорвано.

Но има и по-съществени въпроси. Претенциите на БСП (и по-точно – на днешното й ръководство) към властта преминават през справяне с поредица от големи предизвикателства. Тук няма да се спирам на най-важното от тях – извличане на верни поуки от управлението на тройната коалиция и реформиране на партията и на начина, по който тя упражнява властта.

Ще отделя внимание на друг сериозен проблем – лидерския. Станишев съвсем не е безалтернативен нито в БСП, нито в лявото пространство, нито в конкуренцията за гласовете на избирателите вляво от центъра. Преди всичко

активизира се опозицията вътре в БСП

групирана около един основен център – софийската организация на партията, ръководена от оттеглилия оставката си Румен Овчаров. След кратко затишие в края на миналата година войната между "Позитано" и "Леге" се разгаря отново с пълна сила. Преди около месец Овчаров заяви в прав текст: "В момента нищо в БСП не е наред - нито партията ражда адекватни идеи, нито парламентарната група е активна, а оттам като резултат БСП не се държи като сериозна и компетентна опозиция.

Някой трябва да хвърля предизвикателства за промяна и тази роля може да изиграе БСП - София." Трябва да се признае, че тази оценка е доста точна. На свой ред от "Позитано" приеха хвърлената ръкавица, но в познатата от предходни епизоди на вътрешнопартийните войни реторика. Обвинявайки Овчаров, че работи срещу БСП, Станишев го нападна фронтално: "Радвам се, че Румен Овчаров се определи като носител на моралните ценности в България и БСП.

Точно този образ на хора, които са били в управлението, нанесе немалко щети на БСП във възприятието на нашите избиратели и ни създаде сериозен проблем. Не е тайна, че като министър имаше сериозни атаки срещу Румен Овчаров и сериозна загуба на обществено доверие към него, което доведе до оставката му."

Най-сериозно предизвикателство и към БСП, и към Станишев идва от видимо нарасналата и добре планирана политическа активност на президента Първанов. Ясно е, че Първанов ускорява темпото и преминава към финалната фаза на реализация на своя политически проект (вероятно стремейки се да извлече дивиденти от усложненото положение, в което се намират ГЕРБ и Бойко Борисов).

Това, което буди любопитство, е предпазливата и доста двусмислена реакция на засегнатите среди във и около БСП. Освен познатите лица, които първо говорят, а после мислят, започнаха да се произнасят фигури като Юри Асланов, които рядко казват случайни неща. С интерпретациите си на президентската активност Асланов всъщност показа, че БСП вдига "жълт картон" на президента.

Нарастващото напрежение в отношенията с Първанов

засега се прикрива, но няма как да не се забележат някои съществени негови симптоми. Сергей Станишев няколко пъти натърти, че БСП е единствената опозиция и единственото реално и силно препятствие срещу тенденцията към установяване на едноличен режим на управление (която може да бъде разбирана по различен начин). Още по-странно прозвуча мнението му, че "БСП не се страхува от предсрочни избори, но със служебното правителство, което ще дойде, няма нищо добро да се случи в страната".

На свой ред Румен Овчаров също интерпретира нееднозначно намеците на президента, че БСП се е изхабила и че предстои преструктуриране на политическото пространство вляво. По-конкретно, лидерът на софийската организация каза: "Това е сигнал, че трябва да започне процес на възраждане на партията. Не можем да гледаме на БСП като на единствения субект в лявото.

Нямам нищо против който и да било ляв проект. Но за разлика от тях аз не мисля, че новите проекти може да се развиват на базата на разрушаването на БСП. Не ми харесва идеята - дайте да разрушим дворците, за да построим после колиби."

Проблемът на социалистите е, че построяването на "новия политически дворец" на Георги Първанов минава и не може да не мине през разрушаването на "старата социалистическа партийна колиба". Независимо къде се ситуира проектът "Първанов" – срещу ГЕРБ (както се очертава и е по-логично) или "редом до Бойко Борисов" (както го съветват някои), той по дефиниция е взаимноизключващ се с идеята за силна и влиятелна БСП.

Разбира се, като еманация на най-лошите традиции и практики на левицата този проект – ако въобще има шанс да успее - с нищо няма да е по-добър от БСП, а просто ще зачеркне за дълго опитите за създаване на реформирана европейска левица в България.
И така, отговорът на въпроса "Чий ред идва?" съвсем не е окуражителен. Вероятно защото той обикновено подменя по-важния въпрос – за какви политики е назряло време.

*Авторът е доцент по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски"

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: