За политиката
от низините

Вдигнете паметник на незнайния бандит

В Африка раздават правосъдие, а у нас повдигат рамене безпомощно

Мартин Карбовски

" От последната война досега имаше достатъчно време да оправите поне тротоарите си..." Репликата е подметната от Ив Монтан към Богомил Райнов на концерта му в София (към 1950-а година в книгата " Париж" ). Каква ирония. Не просто тротоарите.

Животът е в ремонт, а понякога отказът от ремонт заличава цели епохи и човешки животи. Не става дума за тротоарите - дори вече не мечтаем за това. Става дума за 80 000 престъпления, съдебни дела, които са обречени никога да не бъдат разкрити. Това се е случило на всеки българин последните години. Полицията те разтакава, взима ти отпечатъци, пишат показания и основното, което чувства човек, е ясното знание, че това няма да свърши работа Има и още едно чувство - съжаление, пигмалионов синдром към тези момчета от полицията, които още пишат на пишещи машини, подпрели са бюрата си с джанти, събират по шкафчетата доказателствен материал и са бедни, та бедни, та чак тъжни. Думата за условията, в които работи полицията, е една-единствена - отчайващо е. Но тя поне работи, показва желание, среща се с хората. За разлика от съда - помпозният. Така минават месеци, дори години - докато получиш едно скромно писмо, в което се казва, че поради това и онова се прекратява производството. Престъпникът ще продължи да действа. А съдът днес прекрати 80 000 такива случая. Нещото, което ни бърка в живота като с лайняна пръчка. Винаги в тези писма и кореспонденции изразът е " неизвестен извършител" . Ако бяхме свободна нация, която можеше да се надсмива над проблемите си, щяхме да направим над разбитите си тротоари един огромен чугунен паметник на неизвестния извършител - в стил соцреализъм. Ах, неизвестният извършител - основният труженик на прехода - и полиция, и жертви често знаят кой е неизвестният им извършител, но не може да се докаже.

Държавата на повдигнатите рамене - това представлява амнистията за 80 000 дела. Страната на неполучената справедливост Това е новината доказателство колко импотентна може да бъде една система, чийто дефицит на справедливост прави от живота ни гювеч от плач, безсмислие, обърканост и скудоумие. Законодателно скудоумие. Просто системата не иска да върши работа, абдикира и ние всички знаем защо е така. Защото е подкупна, мързелива и не я е еня. Най-точната дума е " немокаетлък" . Унижението не е просто да ти влязат да те оберат. Унижението да ти кажат, че това, което се е случило с теб, няма значение. Остава без знак и възмездие. Как го правят другите? Вчера английският отбор, съсипан от германците, си тръгва без някои любими дрехи - гащи и кърпи. Черните камериерки, колекционери на бельо, са хванати веднага и са осъдени по бързата процедура. Присъдата - глобени с 800 евро и осъдени на 3 години затвор. Така работят в Африка. У нас неизвестният извършители ни превърна в роби на галерата на прехода. И откровено, съвсем откровено ни смятат за идиоти. Последната война не е свършила - тротоарите няма да бъдат оправени, а съдът ще се грижи само за един-единствен свой гражданин - неизвестния извършител. А паметникът му е във всеки наш дом.
 

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: