За политиката
от низините

Столицата като тумор. Спомен за Симо Коня

Димитър Денков

за вестник Сега

Проблемът е световен и толкова стар, колкото противопоставянето град-село, център-периферия, метрополия-колония. Понякога това противопоставяне достига до такива крайности, че в него, ако не погива държавата, обикновено се сменя столицата, та да не изтощава нацията и да не засилва бездруго оправданите съмнения за некадърност на властта. Този проблем става особено остър по време на икономически и политически кризи. Те се задълбочават и поради пренебрежителното отношение към сериозните му последствия, изразявано с насмешки към русоистко-физиократските утопии и старата злоба към селото, провинцията и производителния труд изобщо за сметка на административната мъдрост, политическото кривогледство и търговската безочливост в столицата. Много рядко една столица изтрайва със столетия, поради което е напълно естествено отдалече да се мисли за нейната промяна.

Понеже стана дума за мъдрост, късогледство и безочливост,

особено е подходящо тоя световноисторически проблем да бъде онагледен със София. Първо, в самото име на столицата ни има известно намигване към висшите сфери на непосредственото знание. Второ, политическото кривогледство дори в мъдрата София се упражнява с достойна за възхищение упоритост, при която промяната на властта никога не променя свръхинтереса към властовия център. Трето и комай най-важно - девизът на нашата столица без никаква ирония днес следва да се тълкува буквално в режима на канцерологията, а не в тоя на сенилната страст към младеене, тъй характерна за безочливо натрапвания напоследък стил на живот и силиконово юношество дори в третата възраст. Именно канцерологичният прочит на " Расте, но не старее" доста по-точно ни води до разбиране на действителното състояние на нещата, отколкото инфантилният оптимизъм, присъщ на рекламно разпространяваната илюзия за истински живот във вечната младост и вечната столица.

За това е достатъчно да се разходите из жк " Младост" на нашата столица. А пък ако направите това пеша, а не с метрото от " Обеля" през " Люлин" , с автобуси 111 или 83, с прекачвания на маршрутки от Суходол до Лозен и от Драгалевци до Мировяне, няма как да не разберете злокачествено-туморния характер на нарастващата столица. Гордото откриване на мост и мол, асфалтирането на път, прокарването на метро от спалня до спалня и от бизнес център до мултиплекс, трудно може да скрие фактът, че това са движения все в един административно-бюрократичен център, чиито паразитни функции се затулват от щъкащото население и бодрите медии. При всичките приказки за децентрализация столицата концентрира в себе си вече близо 20% от българското население, изсмуква енергията на околностите си и създава видимостта за някакъв истински живот, тъй като тук имало най-вече повече развлечения и възможности за лесна реализация. И за фалшив национален доход, създаван от множество излишни услуги, представяни за съвременни необходимости.

Това личи с пределна яснота в офисите и банките, но и в землищата между Драгоман и Ихтиман, Своге и Радомир, един постоянно разширяващ се кръг, онагледяващ похарчването на жизнени сили за сметка на добре платена работа в град, който не произвежда почти нищо, освен илюзии, и не натрупва почти нищо, освен виртуален капитал. И тук-там някое политическо видение, в което почти винаги липсва мярката да се ограничи не толкова с административно-полицейски, колкото с икономически средства разрастването на тумора. Проблемът е в това, че именно илюзиите минават за реалност, чиято поддръжка става толкова по-скъпа, колкото повече се отдалечава от здравия разум.

От здравия разум мислехме, че се бе отдалечил и Симо Коня от " Триъгълника" , оня затворен между депото, реката и мелницата квартал между гарата и " Надежда" , ощастливен тия дни с мост, който да го свърже с града. И с присъствието на самия премиер, който обеща рязко поскъпване на цените на къщите, когато стане метрото, чийто добре планиран строеж всъщност отряза " Триъгълника" от София. Та Симо Коня пророчески беше казал в зората на панелната ера: " Камионите няма да стигнат. След стотина години пак ще трябват каруци да се извози целият тоя боклук" . Сбърка с шейсетина години. А каза това, като му забраниха да гледа коне и да кара каруцата по току-що асфалтираната улица " Знеполска" , чиито обитатели бяха натъпкани в един вход на оборотен блок-красавец чак при гара Искър, докато построят на мястото на къщите им подобен блок-красавец. Като всички местни пророци, и особено като ония, дето рядко са трезви, бай Симо бе обект на насмешки.

Все пак никой по ония времена не можеше да мисли тъй точно с такава далечна перспектива, зад която се мержелееше победилият комунизъм

Освен това Симо беше частник, докато повечето живеещи в махалата ни бяха наемни работници още отпреди войната. За тях не бе от особено значение кому продават труда си - дали на Бакиш, или на държавата. Но повечето знаеха, че с този си труд криво-ляво могат да си посрещнат нуждите, да изучат децата и да си нямат разправии с милицията, данъчните и ОФ актива. Затова ако в средата на седемдесетте години на ХХ в. някой бе казал на насметените към комплексите обитатели на полуселските софийски квартали, че още в началото на ХХI в. сред панелните блокове пак ще се движат каруци и улиците ще са нацвъкани с конски фъшкии, сигурно щяха да го вземат не за враг на народната власт, а за луд. Просто защото такива предвиждания очевидно се отклоняваха от очакванията на здравия разум. Със същото право щяха да го вземат за луд, ако им кажеше, че след тридесетина години ще разтурят " Кремиковци" ; че на мястото на жп завода и на " Ворошилов" ще правят магазини и жилищни комплекси; че " Сердика" ще произвежда десет пъти по-малко мляко, а хлебозаводът - пет пъти по-малко хляб; че улиците няма да се мият и че същият Симо, преквалифициран тогава в мияч, никога няма да може да обясни на правнучката си как е запазвал с маркуча очертанията за играта на дама и народна топка. Тя, милата, не е виждала тротоари от паркирани коли, а за игра на дама и народна топка, и то на улицата - да не говорим.

Но ако продължава така, може би унуката на Симо ще доживее деня, когато нерешимите проблеми в София дотам ще изтощят страната, че най-разумно ще бъде столицата да се премести. Аз залагам за Пловдив. Все пак не може да има сериозна столица без голяма река, която да промива отвреме-навреме мръсотията, щом хората не могат.
 

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: