За политиката
от низините

"Майки мошенички", или как НОИ "поправи" социалния кодекс

От Светлана Георгиева

Националният осигурителен институт (НОИ) обяви, че поне 900 майки са получили неполагащо им се обезщетение за отглеждане на дете до 2 години, тъй като малките междувременно са ходили на ясла.

"Мошеничките", които дължат и 20% лихва, са ощетили бюджета с 1 млн. лв., потвърди и министерството на труда и великодушно предложи проектозакон с лихвена ваканция, която да им позволи да върнат само дължимата главница. Върховният административен съд (ВАС) не закъсня да се включи с три съдебни решения от тази пролет, с които определи, че жените дължат връщане на обезщетенията.

Форумите в интернет загряха от възмутени майки, които обясняват, че не са излъгали в декларациите си за излизане в отпуск за отглеждане на малко дете, тъй като в тях са се подписали под следните твърдения: детето е живо, не е дадено за осиновяване, не е настанено в приемно семейство, не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, майката не е лишена от родителски права и не е прехвърлила майчинството си.

Много ясно се вижда, че става дума все за казуси, в които детето реално не живее с майката и тя не се грижи за него, доброволно или не. "Настаняването в детско заведение на пълна държавна издръжка" според родителите означава изоставяне в приют.

Противниците на тази теза обвиняват жените в измама, тъй като според тях логиката на даването на отпуска за гледане на дете до 2 години била то да си седи вкъщи и да бъде отглеждано от майка му, а не да ходи на ясла, докато тя "си прави маникюра и си гледа сериалите". Според много работещи жени майките нарочно източват бюджета на НОИ. Това е позицията и на изпълнителната власт.

Как социалният дом стана детска ясла

За да се намери коренът на проблема, трябва да се прочете Кодексът за социално осигуряване (КСО). До 2006 г. чл. 53, регламентиращ отпуска за отглеждане на малко дете, е гласял, че такъв не се полага, когато детето е починало, когато е дадено за осиновяване или когато е "настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка". Последното словосъчетание винаги е означавало социален дом, затова родилите допреди пет-шест години не са обвинявани в измама.

През лятото на 2006 г. обаче КСО е променен с цел "хармонизиране с европейското законодателство". Тогава от въпросното словосъчетание изпада изразът "на пълна държавна издръжка". Промяната въобще не се коментира и минава тихомълком с мотива, че "по този начин чл. 53, ал. 4 от КСО се привежда в съответствие с чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ)".

Тази разпоредба на КТ регламентира кой има право на отпуск за отглеждане на дете. Както можете да се досетите, това е майката, на която детето "не е настанено в детско заведение", тоест не е изоставено в социален дом.

Аргумент в подкрепа на това освен дългогодишната практика на прилагане в този смисъл е и фактът, че последната алинея на същия член позволява майката да получава обезщетение от държавата дори когато се върне на работа. Поради тази причина до ден-днешен майките, които се връщат предсрочно на работа, получават и 50% майчинство към заплатата си. Ясно е, че детенцето не стои само вкъщи през това време, нали?

След като поправката влиза в сила обаче, с окръжно да районните си поделения

НОИ самоволно променя значението на израза

"настаняване в детско заведение". Така новата му семантика става "записване на детска ясла". Това означава, че НОИ поставя на една плоскост майките, които са си изоставили децата, с тези, които са ги записали на ясла. Абсурдна логика, но факт.

За това, разбира се, не се тръби, никой не обяснява официално "новата трактовка", нито пък законът я възпроизвежда. Поради тази причина майките продължават да се подписват под декларациите, че децата им не са настанени в детско заведение. Да не забравяме, че 2006 г. е пикът на недостига на детски градини и НОИ успешно яхва тази вълна вероятно с мисълта, че е намерено разковничето как да се "освободят места".

През 2007 г. проблемът започва да назрява. Огласява го сдружение "Настоящи и бъдещи майки", което изразява категорично несъгласие майчинството да се прекратява веднага след като детето е дадено на ясла. Мотивът е, че има период на адаптация, през който то посещава детското заведение само по няколко часа дневно, много от децата още в началото се разболяват и си остават вкъщи и за майката е невъзможно да се върне на работа.

Тогава никой не обръща внимание на проблема. Няколко майки все пак решават да си търсят правата чрез съда, след като НОИ събира личните им данни от детските ясли и им съставя наказателни актове. От административните съдилища, където попадат делата, единствено бургаската съдийка Таня Евтимова отсъжда, че настаняването в детско заведение няма нищо общо с посещаването на детска ясла.

Делата обаче в крайна сметка попадат в Шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС), а там съдиите приемат без никакви аргументи, че децата, които ходят в яслената група, са "настанени" там. Независимо че във всички закони, касаещи социалното подпомагане,

настаняването е идиом за прехвърляне в специализирани институции

каквито са социалните домове. ВАС няма за цел да се занимава с "филология", а и никой не се сеща да поиска езикова експертиза.

В правото обаче е прието при неясни законови формулировки да се търси смисълът им в стенограмите от приемането им, за да може максимално достоверно да се извлече волята на законодателя. Като оставим настрана, че Шесто отделение на ВАС въобще не се занимава с това, тъй като за него категорично няма никакво съмнение, че като водим децата си на ясла ги "настаняваме" там, любопитно е каква наистина е волята на Народното събрание.

Промяната от 2006 г. става факт след събирането в едно на два законопроекта, като никой от тях не визира тази разпоредба. Изразът "на пълна държавна издръжка" отпада в парламентарната комисия по труда и социалната политика без обсъждане, следователно няма как да се твърди, че законодателят е искал да приравни приютите за изоставени деца с нормалните детски градини. Напротив, ако е искал, вероятно е щял да го запише в закона. Освен това съществуват социални домове, които не са на държавна издръжка, и SOS Kinderdorf е пример за това.

И така кашата се забърква. Изводът е, че към днешна дата проблемът може да се реши единствено чрез лингвистичен и правен анализ на разпоредбата и практиката по прилагането й до 2006 г. Двойното тълкуване, което НОИ и ВАС използват в ущърб на майките (иначе закриляни по конституция от държавата), налага спешна поправка и много ясно регламентиране кой и при какви условия има право на обезщетение за дете. Както и дълбоко извинение на държавата към жените, които е изтормозила съвсем съзнателно.

А по въпроса - заслужава ли една майка да взима обезщетение, когато запише детето си на ясла - той, както и казусите трябва ли пенсионерите да се возят почти безплатно в градския транспорт и честно ли е компрометираните съдии да получават до 20 брутни заплати при напускане на системата, е в сферата на политическите решения, закрепени с нормативен акт.

Поради тази причина управляващите са длъжни да ги налагат ясно и еднозначно и съответно да си носят политическата отговорност за тях. Вместо да си позволяват своеволни и удобни само за тях тълкувания.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Коментари: